Решение № 1581 от 1.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5522/2010 г.

Решение № 1581 от 1.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5522/2010 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по жалбата на Валентин Петров Петров против решение № 30/1.03.2010 г., постановено по административно дело № 8620/2009 г. по описа на Административен съд - София град (АССГ). С оспореното решение е отхвърлена жалбата му срещу заповед № з-359-2/22.07.2009 г. на началник на 04 РУ - СДВР, с която му е отказано издаване (подновяване) на разрешение за носене на късо огнестрелно оръжие за граждански цели; оставена е без разглеждане жалбата на Петров срещу мълчалив отказ на началника на 04 РУ - СДВР да се произнесе по направено от оспорващия искане за продължаване на срока на издаденото разрешение за съхранение и носене на късо огнестрелно оръжие и е прекратено производството в тази част. Поддържат се доводи за неправилност на съдебния акт поради допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост. Искането е за отмяна на решението и на обжалваната в първоинстанционното производство заповед. Ответникът началникът на 04 РУ - СДВР не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава следното заключение за правилност на решението на АССГ. Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди становищата на страните, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Решаващият съд е установил правилно фактическата обстановка по спора; подробно е описал констатациите си съобразно приетите доказателства и настоящата инстанция не следва да ги излага повторно. Административният орган е сезиран от Валентин Петров Петров с искане от 6.01.2009 г. да му бъде издадено (подновено) разрешение за съхранение и носене на късо огнестрелно оръжие. В представеното допълнително писмено "възражение" от 26.05.2010 г. е заявено, че е строителен предприемач и че оръжието му е необходимо, с оглед обстоятелството, че носи големи парични суми в себе си във връзка с плащания в строителството и този факт води до възникване на потенциална опасност за здравето и живота му. Началникът на 04 РУ-СДВР по същество е отказал издаването на разрешително за съхранение и носене на огнестрелно оръжие с мотиви за недоказана необходимост. Административният орган е обосновал отказа си и по съображения, че не е доказана необходимост от огнестрелно оръжие за самоохрана, тъй като до момента няма данни за съществуваща реална и непосредствена заплаха за живота, здравето и имуществото, както на него, така и на неговото семейство. Решаващият съд е установил всички факти и обстоятелства, от значение за случая. Разпоредбата на чл. 16, ал. 1, т. 4 от ЗКВВООБ (отм.) регламентира, че разрешения за придобиване, носене, съхранение и употреба на огнестрелни оръжия, взривни вещества и боеприпаси не се издават, а издадените се отнемат, в случаите на недоказана или отпаднала необходимост. Обосноваването на необходимост от носене и съхраняване на оръжие е въведено като задължителен елемент на искането за издаване на разрешение и в текста на чл. 41, ал. 2 от ППЗКВВООБ, към който препращат разпоредбите на чл. 43 и чл. 44 от същия подзаконов нормативен акт. Следователно основна предпоставка за издаването на разрешение за дейностите по закона е наличието на необходимост от ползването на оръжие за някоя от изрично изброените в закона цели. Отсъствието само на това изискване е основание за постановяване на отказ да се издаде разрешение, без значение дали са изпълнени останалите критерии на закона. Именно защото снабдяването с огнестрелно оръжие е крайна мярка за опазване на обществено значими блага, в законодателството е установен разрешителен режим, при който императивно, за всеки конкретен случай, да бъде доказана по несъмнен начин нуждата от използването на тази мярка. Както специалният закон, така и правилникът за прилагането му не въвеждат специални изисквания или отклонения от общия ред и условия за издаване на разрешение по този закон за хипотезата, при която на подалото искане лице вече е издавано такова за предходен период. Процедурата и изискванията за първоначалното издаване на разрешения за дейностите, предвидени в закона, се прилагат за всяко следващо отправено искане. Разрешенията за дейностите с огнестрелни оръжия и боеприпаси са обусловени със срок, с чието изтичане правата на адресата по тях се погасяват. Ако желае издаване на разрешение за нов срок, последният следва отново да установи, че отговаря на всички изисквания на закона и не са налице пречки ново разрешение да му бъде издадено. В случаите на издаване на разрешение законът е възложил в тежест на заявителя да обоснове искането си, като представи съответните доказателства в зависимост от конкретното основание, посочено от него, от които да е видно, че действително е налице необходимост от издаване на исканото разрешение. В процесния казус за административния орган не съществува задължение да провежда процедура по установяването на тези релевантни за издаването на административния акт факти. Законово изискване за издаване на разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на оръжие е лицето, подало искането, да е доказало необходимостта от издаване на разрешението, както при първоначално подаване на заявление, така и в случаите когато иска подновяване на вече издаденото разрешение. В оспорения административен акт органът е изложил съображенията, поради които отказва издаване на разрешение - отсъстват данни в административната преписка, които да обосноват необходимост за касатора от ползването на огнестрелното оръжие. Нуждата от самоохрана не е установена, а притежаване на огнестрелно оръжие по принцип противоречи на целта на специалния закон. Законът е въвел разрешителния режим и неговите изисквания не сочат на формално представяне и преглед на приложенията към заявлението. Притежаването на оръжие трябва да сочи на необходимост от носене и употреба на оръжие. Позоваването на мотива за самоохрана, но във връзка с работата му, не обосновава правото на ползуване на огнестрелно оръжие за самозащита. При липсата на данни за непосредствена потенциална опасност за живота, здравето, сигурността и имуществото на жалбоподателя, необходимостта не е доказана. Предотвратяването на евентуални посегателства върху личността и имуществото не може да мотивира издаването на разрешение, тъй като заплаха от действия с такъв характер съществува хипотетично по отношение на всеки един гражданин. Разширителното тълкуване на "необходимостта", включвайки предотвратяването на бъдещи вероятни събития би довело на практика до наличието на "необходимост" по отношение на всеки гражданин и би обезсмислило "необходимостта" като критерий, въведен от закона за установяване на основателността на искането за осъществяване на дейностите с огнестрелно оръжие, като на практика би превърнало режима за разрешаване на съхранението и носенето на огнестрелно оръжие от разрешителен в регистрационен. При хипотезата, при която носенето на огнестрелно оръжие е за служебни, а не за граждански цели, разрешението се издава на съответния работодател - юридическо лице или търговец, извършващ охранителна дейност, съгласно нормите на чл. 14, ал. 2 и ал. 3 от ЗКВВООБ (отм.) Възможността за последващо ползване на личното огнестрелно оръжие за служебни цели, визирана в разпоредбата на чл. 14, ал. 4 от Закона не може да се приравни на основание за издаване на разрешение за носене и съхраняване на оръжие с цел самоотбрана, тъй като обратното би означавало заобикаляне целта на закона. Всяка от целите - гражданска или служебна, която обосновава искането на разрешение за носене и съхранение на огнестрелно оръжие следва да бъде доказана самостоятелно в рамките на административното производство от претендиращото лице. При това положение изводите на първоинстанционния съд за законосъобразност на оспорения административен акт поради наличие на предпоставката по чл. 16, ал. 1, т. 4 от ЗКВВООБ са правно обосновани. Като е приел, че правомощието на органа да откаже издаване на исканото разрешително е упражнено съобразно закона, съдът е постановил решението в съответствие с материалния закон. При постановяването на съдебния акт не са допуснати и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Обсъдени са доводите и възраженията на жалбоподателя, наведени в хода на делото и повторени по същество в касационната жалба. С касационната жалба не са ангажирани доказателства в подкрепа на оплакванията против оспореното решение, нито такива, обуславящи различно фактическо положение от възприетото от съда и съответно - водещо на други правни изводи относно законосъобразността на обжалвания административен акт, предмет на проверка в първоинстанционното съдебно производство. Необосноваността като касационно основание обхваща грешките на съда при формиране на неговото вътрешно убеждение в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. подобни. Грешки от такова естество не са били допуснати в процесното решение. Правилно съдът е оставил без разглеждане жалбата срещу мълчаливия отказ на началника на 04 РУ СДВР да се произнесе по искането за подновяване на разрешението и е прекратил производството в тази част. В съответствие с доказателствата по делото е изводът на АССГ за просроченост на жалбата в тази част. От друга страна, с издаването на заповед № з-359-2/22.07.2009 г. на началника на 04 РУ - СДВР, с която е отказано издаване (подновяване) на разрешение за носене на късо огнестрелно оръжие за граждански цели, вече не е налице мълчалив отказ на адм. орган да се произнесе по направеното искане. Жалбата срещу мълчаливия отказ на началника на 04 РПУ - СДВР се явява недопустима и поради липса на предмет. За жалбоподателя не съществува пречка, при наличие на обстоятелства, които е пропуснал да посочи пред административния орган или пред административния съд и които според него обосновават необходимост от носене на оръжие, да подаде ново искане за издаване на разрешение. Предвид изложеното оспореното решение на АССГ следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,