Решение № 3727 от 14.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12625/2018 г.

ВАСI отделение14.03.2019 г.докладчик Бисер Цветков

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5312/22.08.2018 г. на Административен съд София-град /АССГ/ по адм. д. № 10343/2016 г. ОСЪЖДА "Таурус адвертайзинг" ЕООД да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – София деловодни разноски в размер 1 261. 67 лева. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 3727 от 14.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12625/2018 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по реда на гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Таурус адвертайзинг" ЕООД, представено от адв. П. Койкова, срещу решение № 5312/22.08.2018 г. на Административен съд София-град /АССГ/ по адм. д. № 10343/2016 г., с което е отхвърлена жалбата на търговеца против ревизионен акт /РА/ № Р-22221015008203-091-001/29.06.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, в частта, неотменена при оспорването по административен ред. Доводите на касатора са за неправилност на съдебното решение заради противоречие с материалния закон и съществените съдопроизводствени правила. Изразява несъгласие с извършената от съда оценка на доказателствените средства. Заявява убеждение, че са доказани релевантните за отреченото му право на приспадане на данъчен кредит факти. Иска отмяна на решението, а имплицитно и на съответната част от РА. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация - директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – София отрича основателността на жалбата. Иска присъждане на разноски за касационното съдебно производство. Заключението на прокурора е за неоснователност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: С оспорената пред АССГ част от ревизионен акт /след частичната отмяна и изменянето му с решението на ДДОДОП при оспорването по административен ред/ са установени в тежест на "Таурус адвертайзинг" ЕООД допълнителни задължения за ДДС в общ размер 12 703. 20 лева с лихви за забава в резултат на извършена от органите по приходите корекция на декларираните от РЛ резултати по ЗДДС в данъчни периоди м. 01, 03 и 06.2010 г. и 02, 03 и 04.2011 г. Основание за разпоредената корекция е отказът на органите по приходите да признаят упражнено право на приспадане на данъчен кредит в общ размер 12 703. 20 лева по 6 бр. фактури, издадени от "Полис хард 2008" ЕООД с предмет на доставките опаковъчна хартия /тези от данъчните периоди на 2010 г./ и по 6 бр. фактури с издател "Мега харт къмпани" ЕООД с предмет хартия /всички от 2011 г./. Според органите по приходите доставките не са осъществени. Констатациите им са основани на резултатите от насрещните проверки на доставчиците; липсата на информационна следа за предаването и плащането на стоките /включително за регистрирани ЕКАФП на доставчиците/, личността на управителите на доставчиците, липсата на лица наети по трудово или по гражданско правоотношение; отсъствието на подадени ГДД и ГФО от доставчиците; начина на индивидуализиране на предмета на доставките, който изключва проследяването на последващите доставки. Отказът е основан на разпоредбите на чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС. С първоинстанционното решение е отхвърлено оспорването на ревизионния акт. Прието е, че административният акт е издаден от компетентен орган в предвидената от закона форма и в съответствие с административнопроизводствените правила. Описан е динамичният фактически състав по издаването на РА и е изключено някой от елементите му да е засегнат в степен водеща до нищожност или унищожаемост на заключителния акт. По констатациите в мотивите на първоинстанционното решение доставките не са осъществени. Познавателната дейност на съда се основава на приетите в извънсъдебната фаза на производството писмени доказателствени средства. Спорът по фактите във връзка с правото на приспадане е концентриран от съда до осъществяването на доставките по процесните фактури. Установяването на този елемент от правопораждащия фактически състав е отнесено към процесуалните тежести на жалбоподателя. Констатациите на първостепенния съд са за доставките по доставчици. По мотивите на решението освен фактурите не съществува друг информационен източник за доставките. Съдът е заявил убеждението си, че за превозването на стоките следва да съществува информационна следа, щом по обясненията на РЛ превозът е за негова сметка. Оспореният съдебен акт е правилен. Неоснователни са упреците на касатора към процесуалната дейност на първоинстанционния съд по оценка на доказателствените средства за установяване на фактите, релевантни за съществуването на правото на приспадане на данъчен кредит по издадените от доставчика фактури. Придобиването на правото на разпореждане като собственик със стоката /вж. чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО и чл. 6 от ЗДДС/ и получаването на услугата /чл. 9 от ЗДДС/ са елементи от фактическия състав, пораждащ правото на приспадане. За ДЗЛ – субект на данъчно предимство ДЗЛ е бремето да установи с убедителността на пълното доказване осъществяването на тези правно релевантни факти - чл. 154, ал. 1 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. На същото разбиране за разпределянето на доказателствената тежест е основано и първоинстанционното решение. Съдът е отказал да приеме за настъпили правните последици на фактите, за които жалбоподателят не е провел несъмнено доказване. Инстанцията по същество е изпълнила задължението си по чл. 171, ал. 4 АПК. Предметът на доказване не е разширен извън релевантните за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит факти. Обсегът на доказване е концентриран до установяване на единствения спорен факт – този на осъществяване на доставките по фактурите, за които с РА е отказано претендираното от жалбоподателя данъчно право. Съответно на нормалната връзка между явленията е очакването да съществуват информационни следи за превозването на тоновете хартия предмет на доставките. Касаторът надценява доказателствената стойност на сочените от него като придружаващи фактурите на "Полис хард 2008" ЕООД стокови разписки. Още в извънсъдебната фаза на производството е отправен упрек към начина на описване на вида на стоката в данъчните документи, който се отличава от предмета на осъществените от касатора последващи доставки, а това изключва проверката за отреждане на полученото за независимата икономическа дейност на ДЗЛ, като елемент от пораждащия правото на приспадане фактически състав /вж. чл. 69, ал. 1 ЗДДС/. Убеждаващото въздействие на разписките е разколебано от липсващите информационни източници за транспорт и от обстоятелствата, свързани с личността на едноличния собственик на капитала и управител на доставчика, който е лице получаващо пенсия за инвалидност и социални помощи. От динамичния фактически състав на начисляването на ДДС релевантно за правото на приспадане е само издаването на данъчния документ – чл. 71, т. 1 ЗДДС. Неотносимо е позоваването на отразяването на фактурата в отчетните регистри на доставчика. Притежаването на фактурата не е достатъчно условие за възникване на правото на приспадане. Като частен свидетелстващ документ фактурата е писмено доказателствено средство. От релевантните за правото на приспадане факти, обаче, тя установява единствено количеството и вида на стоката, вида на услугата и датата на възникване на данъчното събитие - чл. 114, ал. 1, т. т. 9 и 10 от ЗДДС. Затова и по хипотеза индивидуализирането на вещите, за които получателят е придобил правото да се разпорежда фактически като собственик и на получените услуги следва да се извърши по друг начин, а не чрез посочването на вида им в данъчния документ. Неубедително е доказването на доставките с индициите на плащането. Генетичната и функционална връзка на насрещните престации по двустранните правоотношения не обуславя по необходимост извод за осъществена насрещна престация дори при установен факт на плащането. Ниско е убеждаващото въздействие на представените като косвено доказателствено средство фискални бонове, които са издадени от нерегистрирани на името на доставчика ЕКАФП. Регистрирането на ЕКАФП по чл. 18 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажба чрез фискални устройства в търговските обекти е условие доказването на плащането с издаване на касова бележка по чл. 25, ал. 4 от Наредбата да се обвърже с погасяване на задължение към издателя на бележката. Дори да се приеме, че касовата бележка от нерегистриран ЕКАФП удостоверява плащане, то няма как това плащане да се свърже с конкретно вземане и кредитор. Това разбиране е възприето и при легалната дефиниция на понятието касова бележка по чл. 118, ал. 3 /предишна ал. 2 от ЗДДС с изискването ФУ да е въведено в експлоатация и със заверено свидетелство за регистрация. Без да притежават един от белезите по чл. 118, ал. 3 от ЗДДС представените разпечатки от ФУ нямат качеството "касови бележки". Съставянето на данъчен документ с невярно съдържание може да се възприеме като част от данъчна измама /вж. т. 49 от решението на СЕС по дело С-285/09/ и своенето му да не осигурява претендираното данъчно предимство. При привидност на правоотношението между този субект и получателя е лишено от основание имущественото разместване по паричната престация на получателя. Целта е той да получи данъчно предимство без да е платил действително данъкът, който да бъде внесен от доставчика. Упражняването на правото на приспадане с цел злоупотреба е неприемливо за националния и за наднационалния правопорядък. Създадената правна привидност за получаване на услугите дисквалифицира настъпването на данъчно събитие по чл. 25, ал. 1 от ЗДДС, което е правопораждащ юридически факт на задължението на доставчика да начисли данъка по чл. 25, ал. 6, т. 1 от ЗДДС. Начисляването на данъка е неправомерно, което обосновава правилността на отказа на приходната администрация да зачете данъчното предимство на получателя на доставката с аргументи от чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Съгласието на касационния съдебен състав с изводите на първостепенния съд мотивира оставянето в сила на решението му. При този изход на ДДОДОП се дължат разноски в размер 1 261. 67 лева на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК във вр. с чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение

Цитирани разпоредби

1