Решение № 5156 от 10.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1318/2012 г.

Решение № 5156 от 10.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1318/2012 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на РДНСК - СЦР, чрез проц. представител Мина Попова против Решение № 536/15.12.2011 г., постановено по адм. д. № 755/2011 г. по описа на Административен съд Велико Търново. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Методи Георгиев Минев и Вена Ангелова Минева, Велико Търново, против Заповед № ДК-02-СЦР-56/12.07.2011 г. на Началника на РДНСК - СЦР, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж, представляващ "Тераса на кота +8.10 към съществуваща сграда (хотел)", находящ се в ПИ № 1373, кв. 293 по плана на гр. Велико Търново като извършен без необходимите строителни книжа. Съдът е отменил заповедта като неоснователна. Решението е валидно, но неправилно и незаконосъобразно. За да постанови акта си, решаващият съд, след преценка на доказателствата по делото и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, е достигнал до необосновани правни изводи. Не се спори по делото, че е налице незаконен строеж като изпълнен, без за него да са налице изискуемите от закона строителни книжа. В същото време, обаче, съдът е акцентирал единствено на обстоятелството, че административният орган не е изследвал дали процесният строеж е търпим или не, както и не е взел предвид обстоятелството, че за него е налице издадено Удостоверение за търпимост. Досежно удостоверението - съгласно Закона и трайната практика на този съд - то има значение на доказателство и се издава по повод и във връзка с евентуално нотариално производство, то може да е индиция за съда и административния орган, но отразените в него обстоятелства следва да бъдат изследвани на общо основание. Установява се от данните по делото, че РДНСК е установила обстоятелства касателно несъответствие на построеното с изискванията на чл. 88, ал. 2, 4 и 5 от Наредба № 7 за ПНУОВТУЗ. По делото първоинстанционният съд не е изследвал и установил по безспорен начин, вкл. с експертиза, налице ли са всички условия за приложимост на § 16 ПР ЗУТ. Установено е, че строежът е извършен през периода 1971 - 1974 г., но следва да се изследва и докаже дали са налице останалите условия на Закона - допустимост по действалите към момента на извършването подробни градоустройствени планове, правила и нормативи или съобразно тези, регламентирани от ЗУТ. За целта при новото разглеждане на делото ще следва да бъде допусната и изслушана СТЕ, със задача - гореизложените обстоятелства. С оглед тази фактическа установеност се налага правният извод, че не са събрани достатъчните доказателства, постановено е необосновано решение, при нарушение на съдопроизводствените правила, довело до неговата незаконосъобразност. Налице са отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК, решението като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено, а делото - върнато на същия съд, за ново разглеждане от друг състав. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав