Решение № 4003 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11979/2019 г.

Решение № 4003 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11979/2019 г., VIII о., докладчик съдията Росица Драганова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция Тракийска, правоприемник на началника на Митница Пловдив, чрез процесуалния му представител юрк. Симеонова, срещу решение № 4944 от 15.07.2019 г., постановено по адм. дело № 1456/2019 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменено решение № 2515/19.12.2018 г. на началника на Митница Пловдив, с което е отказано издаването на удостоверение за освободен от акциз краен потребител на "Е. Бончев Продакшън" ООД. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, представляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, обосноваващи посоченото основание, касаторът моли решението да бъде отменено и по същество се отхвърли жалбата срещу обжалвания акт. Ответникът по касационната жалба - "Е. Бончев Продакшън" ООД, чрез адв. Христова, в писмено становище по делото и в дадения ход по същество оспорва основателността на жалбата и моли за оставяне в сила на решението като правилно и законосъобразно. Претендира разноски по представен списък по чл. 80 ГПК. Прокурор от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага решението като правилно и законосъобразно да се остави в сила. Върховният административен съд, Осмо отделение намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното съдебно решение е отменено решение № 2515/19.12.2018 г. на началника на Митница Пловдив, с което е отказано издаването на удостоверение за освободен от акциз краен потребител на "Е. Бончев Продакшън" ООД по чл. 24б, ал. 5, във вр. с чл. 24, ал. 2, т. 1 ЗАДС. За да постанови този отказ, административният орган е приел, че при производствения цикъл и технологичните процеси, дружеството използва енергийните продукти - газьол и с код по КН 27101943, 27101947, тежко гориво с код по КН 27101964 и природен газ с код по КН 27112100, за изгаряне в котли чрез горелки, следствие на което се отделя топлина, използвана за нагряване на вода в котлите до получаването на наситена пара, необходима за протичането на технологичните процеси. Отказът е мотивиран с липсата на изискванията на чл. 24, ал. 2, т. 4 ЗАДС, във връзка с чл. 4, т. 37 ЗАДС и чл. 24а, ал. 6, т. 7 ЗАДС. За да обоснове извод за незаконосъобразност на обжалвания акт, съдът е приел че оспореното пред него решение е издадено от компетентен орган и в предвидената в закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила, но в противоречие с приложимите материалноправни норми и неправилно категоризиране на технологичното използване на енергийните продукти. Обсъдена е приетата по делото съдебно-техническа експертиза във връзка с приобщените по преписката писмени доказателства, като е прието за установено, че енергийните продукти с кодове КН 27101943, КН27101947, КН 27101964, КН 27112100, не се използват с цел отопление или като моторно гориво, а с тях се произвежда пара, съставляваща необходима част от технологичния процес на предприятието за производство на етерични масла и флорални води. Съдът е приел за установено, че енергийните продукти участват в процес, свързан с отделяне на топлина, но тази топлина не се използва непосредствено или чрез преносна среда в основната й функция /система за затопляне на помещения/, а за друга и единствена производствена цел - производство на етерични масла и флорални води. При така установеното, съдът се е мотивирал, че изводът на административния орган, че енергийни продукти не попаднат в приложното поле на чл. 4, т. 10 и т. 33а ЗАДС - за химическа редукция и при електролитни, металургични и минералогични процеси или за други цели, различни от моторно гориво или гориво за отопление, съгласно изключението по чл. 4, т. 37, б. "б" ЗАДС е неправилен, поради което като незаконосъобразен го е отменил. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Разпоредбата на чл. 24, ал. 2 ЗАДС визира изчерпателно енергийните продукти, които се освобождават от облагане с акциз, като в т. 4 е уредено, че такива са и енергийните продукти, които се използват за цели, различни от моторно гориво или гориво за отопление. Легалната дефиниция на "енергиен продукт за отопление" е дадена в чл. 4, т. 37 ЗАДС, а именно: продукт участващ в процес, свързан с отделянето на топлина, която се използва непосредствено или чрез преносна мрежа. Енергийният продукт за отопление включва всички случаи, при които енергийните продукти се изгарят и получената топлина се използва независимо от крайното й предназначение, с изключение на цели по т. 10 и т. 33а или за цели, различни от моторно масло или гориво за отопление. Според чл. 2, § 4, б. "б", предл. 1 и 2 от Директива 2003/96 ЕО на Съвета от 27.10.2003 г., разпоредбите не се отнасят до енергийните продукти, използвани за цели, различни от моторни горива или горива за отопление. Дерогацията е приложима за енергийните продукти, които фактически са предназначени за цели, различни от посочените, т. е. същите не следва като краен резултат от потребяването им да служат за моторно гориво или за гориво, предназначено за отоплителни инсталации. Именно разпоредбите на посочената Директива са транспонирани в цитираните по-горе норми на ЗАДС. От данните по делото и заключението на съдебно - техническата експертиза е установено, че процесните енергийни продукти не се използват за гориво за отопление или като моторно гориво, а участват в технологичния процес на предприятието по производство на етерични масла и флорални води. Използваното гориво е предназначено за производството на пара, която е необходима за получаване на крайния продукт, като без участието на това гориво е невъзможно осъществяването на самия технологичен процес. Вещото лице е установило, че не е налична инсталация за отопление на сградата, а освен това технологичният процес в предприятието е сезонен и се изпълнява само през топлите /неотоплителни/ сезони май - юли. След като съгласно заключението на вещото лице по СТЕ отделената от процесните енергийни продукти топлина се използва чрез преносна среда само за технологични нужди за производство на етерични масла, то съответстващ на материалния закон е изводът на съда, че енергийният продукт се употребява за производствени цели, различни от моторно масло или гориво за отопление. Затова, както законосъобразно и обосновано е прието в обжалваното решение са налице условията по чл. 24, ал. 2, т. 4 ЗАДС за освобождаване от акциз. Като е достигнал до заключение за незаконосъобразност на оспорения акт и го е отменил, Административен съд София-град е постановил валидно, допустимо и правилно решение, при липса на твърдените касационни основания, което следва да бъде оставено в сила. Предвид изложеното в полза на ответника следва да се присъдят сторените пред настоящата инстанция разноски по приложен списък по чл. 80 ГПК в размер на 1200 лв. за платено адвокатско възнаграждение. Възражение за прекомерност не е направено от касатора. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение