Решение № 2979 от 21.3.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на И. Лулчев, чрез процесуалния представител И. Палев срещу решение 384 от 19.05.2022 г. по адм. дело 895/2021 г. на Административен съд - Пазарджик. Касаторът излага съображения за неправилност на обжалваното решение като постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Претендира за отмяна на решението, както и за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - Директорът на ТП на НОИ - Пазарджик, чрез процесуалния представител гл. юрисконсулт Л. Богданова изразява становище за неоснователност на същата и моли решението да бъде потвърдено като правилно. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 от АПК от надлежна страна срещу съдебно решение, което подлежи на инстанционен контрол и е допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С решението, Административен съд Пазарджик е отхвърлил жалбата на И. Лулчев срещу решение 1012-12-129#1/14.07.2021 г. на директора на ТП на НОИ Пазарджик и потвърденото с него разпореждане РВ-3-12-00923203/31.05.2021 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО и е присъдил разноски. Съдът е приел, че поради липса на доказана и реално осъществявана трудова дейност в спорния период не може да възникне осигурително правоотношение. Решението е правилно. От фактическа страна е установено, че И. Лулчев е имал сключен договор 074/30.05.2018 г. при осигурителя Деза лукс ЕООД. В него е било записано, че изпълнява длъжността търговски представител, с работно време: 8 часа и трудов договор 100/16.07.2018 г. за длъжността счетоводител, като работното време е било определено на 4 часа. За периодите от 05.10-03.11.2018 г.; 04.01-05.02.2019 г. и 26.02-27.03.2019 г., лицето е ползвало отпуск поради временна неработоспособност с представени болнични листове. Въз основа на представените документи му е било изплатено обезщетение в размер на 5 608,88 лв. За извършване на пълна ревизия по разходите на ДОО на Деза лукс ЕООД, директорът на ТП на НОИ Пазарджик е възложил със заповед ЗР-5-12-00567953/20.05.2019 г. За резултатите е бил съставен констативен протокол КП-5-12-00720923/14.02.2020 г. От извършени проверки и обективираните обстоятелства, инспекторите по осигуряването са стигнали до извода, че липсват основания и доказателства за извършване на трудова дейност от наетите от Деза лукс ЕООД по трудово правоотношение лица, както е декларирано в регистъра на трудовите договори и регистъра на осигурените лица, данните са подадени без възникване на правно основание за тях и не притежават качеството осигурени лица, като най-общо са заключили, че дружеството не е извършвало търговска дейност. С разпореждане РВ-3-12-00923203/31.05.2021 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО, И. Лулчев е следвало да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение поради общо заболяване за периода 10.10.2018 г. - 27.03.2019 г. в размер на 6 916,96 лв., от които 5 608,88 лв. главница и 1 308,08 лв. дължима лихва от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на разпореждането. Недоволен от резултата, Лулчев е обжалвал административния акт пред директора на ТП на НОИ Пазарджик. Той е издал решение 1012-12-129#1/14.07.2021 г., с което органът е приел, че акта издаден от ръководителя на контрола по разходите на ДОО е издал законосъобразен административен акт и го е потвърдил. При извършването на ревизията на осигурителя Деза лукс ЕООД, е било установено, че дружеството не е осъществявало търговска или друг вид дейност. Заключено е, че същото без правно основание е подавало данни за осигуряване по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО с декларации обр. 1 Данни за осигуреното лице за И. Лулчев за периода от 01.06.2018 г. до 31.05.2019 г. Въз основа на изводите от извършената от контролните органи на НАП ревизия и въз основа на заключенията и констатациите от извършената от контролните органи на ТП на НОИ-Пазарджик проверка, на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 КСО са издадени и са влезли в сила задължителни предписания ЗД-1-12-00736655/17.03.2020 г., въз основа на които подадените по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО данни за Лулчев са били заличени. За изясняване на значимите за спора факти и обстоятелства по делото са разпитани свидетели М. Петков и Д. Комсийски, и двамата служители на Деза лукс ЕООД. В хода на производството по делото, административният съд е изслушал и приел съдебно-икономическа експертиза, която правилно е кредитирана като пълна, всестранна, непротиворечива и обективна. Недоказано е твърдението на касационния жалбоподател, че е осъществявал трудовата си дейност в гр. Белово в гората, в гр. Пазарджик и в с. Мало Конаре в складовата база, като в изпълнение на задълженията си е изготвял и подписвал пътни листове и приемателно-предавателни протоколи. От доказателствата по делото и след информация от Областна дирекция по безопасност на храните относно регистрираните пунктове за изкупуване на диворастящи гъби, регистрирани горски пунктове за добива им, както и за представяне на друга информация, касаеща добивите и дейността на Деза лукс ЕООД, дружеството не е изпълнило изискванията в Правилника за прилагане на Закона за горите. След извършена проверка на 18.09.2018 г. от служители на ОДБХ - Пазарджик на пункт за изкупуване на диворастящи гъби и горски плодове в с. Мало Конаре е било установено, че обектът е затворен и не е имало данни за извършване на дейност. Безспорно основна правопораждаща предпоставка за възникване на осигуряване е трудовата дейност /общ принцип изведен в чл.10 от КСО/. Съгласно действащите към момента нормативни разпоредби на чл.10, ал.1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започнат да упражняват трудова дейност по чл.4 или 4а, ал.1, и за които са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й. Не съществува идентичност на трудовото и на осигурителното правоотношение. По делото е установено, че Лулчев не е упражнявал трудова дейност съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО и не е осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. Съгласно константната съдебна практика, защитими са само трудови и осигурителни права, които реално са възникнали, като наличието на трудов договор не е достатъчно условие за възникване правото на обезщетение, а е необходимо лицето реално да е осъществявало трудова дейност. Процесните административни актове са издадени след заличаване на първоначално подадените данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО и след събиране на необходимата информация, даваща основание да се стигне до извод, че през спорния период, Лулчев не е полагал труд в Деза лукс ЕООД, което изключва качеството му на осигурено лице, имащо право да получи парично обезщетение поради общо заболяване. Легална дефиниция за понятието "осигурено лице" е дадена в § 1, ал. 1, т. 3 от КСО (бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.), според която "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски; осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1-3 и 5 от КСО. Съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. От съдържанието на цитираното определение за осигурено лице следва, че едно от условията, на които е необходимо да отговаря лицето, за да се счита за осигурено, е да извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 от КСО. Следователно лицето трябва не само да има сключен трудов договор и валидно възникнало трудово правоотношение, но и реално да осъществява трудова дейност в рамките на това правоотношение. На основание чл. 114, ал. 1 КСО недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113. В КСО липсва легално определение за понятието "недобросъвестност" при получаване на осигурителни плащания, но в съдебната практика е установено тълкуването на това понятие в смисъл на получаване на осигурително плащане от лицето, въпреки знанието от негова страна на факти и обстоятелства, които представляват пречка за получаването на това плащане, както и невярното деклариране на релевантни факти и обстоятелства. Недобросъвестността се състои в конкретното психично отношение на осигурения към дължимостта на сумите в момента на тяхното получаване и се обуславя от субективното му убеждение, че няма право на тях. Единствено наличието на валидно трудово правоотношение, каквото твърди касаторът, не може да обоснове, че сумите са получени добросъвестно. От доказателствата по делото безспорно се установява, че лицето не е полагало реално труд, което обстоятелство е било известно на същото, а оттук се налага и извода за недобросъвестност при получаване на осигурителните плащания. Първоинстанционният съд надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е проверена съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за предмета на спора материалноправни норми. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. Предвид изхода но спора в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски, които на основание чл. 78, ал.8 ГПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК съдът определя в размер на 100,00 /сто/ лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,