Решение № 10091 от 24.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10840/2017 г.

Решение № 10091 от 24.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10840/2017 г., II о., докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

Образувано е по касационна жалба на Й. Р. Р. от гр. К., общ. К., обл. Б. срещу Решение № 1413/20.07.2017 г. на Административен съд - Б. по адм. дело № 820/2017 г., с което е отхвърлено оспорването му на Заповед № ДК-04-2/10.03.2017 г. на заместник-кмета на община К., забраняваща достъпа и ползването на невъведения в експлоатация строеж "Автомивка", находящ се в ПИ № 1321, кв. 44 по плана на гр. К..

Ответникът - заместник-кметът на община К., чрез процесуалния си представител, изразява становище за правилност на атакуваното решение.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на оспорването.

Касационната жалба е допустима и неоснователна.

1. Неоснователно е възражението за неправилност на извода на съда относно законосъобразността на оспорената заповед. Същата е издадена без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, твърдени в касационната жалба. В административното и съдебното производство са изяснени всички факти от значение за случая, както и са подведени под съответните правни норми.

1. Неоснователно е и възражението, че тъй като се касае за преместваем обект, попадащ в описателната норма на § 5, т. 80, а не за строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДРЗУТ, спорният обект - автомивка, не подлежи на забрана за ползването. Обектът с описаните в заповедта параметри, потвърдени и от приетата и неоспорена по делото съдебно-техническа експертиза, представлява строеж според дефиницията на § 5, т. 38 ДРЗУТ, тъй като е налице трайно прикрепяне - чрез заварки към бетонова плоча. Фактът, че впоследствие - след издаване на заповедта, заварките са били прекъснати и обектът - отделен от бетоновата площадка, води до извод за нарушаване на целостта му, което пък излиза извън условията за приемане на обекта за преместваем. След като се касае за строеж, то след изграждането му се изисква изпълнение на процедурата за въвеждането му в експлоатация. При липсата на проведена такава са били налице условията за забрана на ползването и достъпа до него, а именно - за издаване на заповед по чл. 178, ал. 6 ЗУТ.

1. В тежест на касатора е било да установи годината на построяване на обекта, съответно наличието на предпоставките по § 16 ПРЗУТ с оглед на твърдението, че обектът не подлежи на забрана за ползване. Не са оборени констатациите на органа относно това, че той е изграден към 2015 г. Напротив, от събраните по делото доказателства се установява, че ПИ № 1321 е закупен от Радев с нотариален акт от 19.03.2015 г. Със заявления от 25.03.2015 г. и 31.03.2015 г. същият е поискал издаване на разрешение за поставяне и скица - виза за поставяне на преместваем обект по чл. 56 ЗУТ. Разрешение за поставяне не му е издадено, а съответно към същата 2015 г. е изградена автомивката, която обаче е реализирана не като преместваем обект, а като строеж по смисъла на закона.

1. При законовата забрана по чл. 178, ал. 1 ЗУТ да се ползват строежи или части от тях, преди да са въведени в експлоатация от компетентния орган по чл. 177 и безспорно установеното по делото нарушение на тази забрана, са били налице предпоставките за издаване на заповед по чл. 178, ал. 6 ЗУТ, както правилно е приел първоинстанционният съд.

Изложеното мотивира оставянето в сила на обжалваното решение.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение