Решение № 12089 от 11.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6345/2017 г.

Решение № 12089 от 11.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6345/2017 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 2008 от 24.03.2017 г., постановено по адм. д. № 11548/16 г. Административен съд – София град, първо отделение, 15 - ти състав, е отменил по жалба на [фирма] – [населено място], срещу ревизионен акт № Р-22000115009250 – 091 - 001/18.07.2016 г., издаден от Т. Н., началник сектор, възложил ревизията и К. Л., главен инспектор по приходите при ТД на НАП-гр. София, ръководител на екип, потвърден с решение № 1697 от 28.09.2016 г. на заместващ директора на Д"ОДОП"-гр. София, в частта на извършената корекция на ползвано право на данъчен кредит по издадени от [фирма] фактури № 1827/30.04.2014 г. и № 1689/30.08.2013 г. общо в размер на 916, 66 лв., както и в частта на извършената корекция на ползвано право на данъчен кредит в размер на 1 266 лв. по фактура № 385/29.09.2015 г., издадена от [фирма], като е отхвърлил жалбата в останалата й част. С решението съдът е осъдил страните да заплатят разноски съобразно уважената и отхвърлената част от жалбата. Срещу така постановеното решение в отхвърлителната му част е подадена касационна жалба от [фирма] – [населено място], ЕИК[ЕИК], представлявано от управителя А. З., чрез пълномощника му адв. А. А.. В жалбата се прави оплакване, че решението на административния съд в оспорената му част е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на жалбата. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд – София град. Ответният по касационната жалба на директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира заплащане на юрисконсулско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението си Административен съд София град е отменил по жалба на [фирма] – [населено място], срещу ревизионен акт № Р-22000115009250 – 091 - 001/18.07.2016 г., , издаден от Т. Н., началник сектор, възложил ревизията и К. Л., главен инспектор по приходите при ТД на НАП-гр. София, ръководител на екип, потвърден с решение № 1697 от 28.09.2016 г. на заместващ директора на Д"ОДОП"-гр. София, в частта на извършената корекция на ползвано право на данъчен кредит по издадени от [фирма] фактури № 1827/30.04.2014 г. и № 1689/30.08.2013 г. общо в размер на 916, 66 лв., както и в частта на извършената корекция на ползвано право на данъчен кредит в размер на 1 266 лв. по фактура № 385/29.09.2015 г., издадена от [фирма]. В тази част като необжалвано – чл. 296, т. 2 ГПК във вр. с чл. 144 АПК решението на административния съд е влязло в законна сила и не е предмет на касационно разглеждане. С останалата част от решението първоинстанционният съд отхвърлил жалбата на [фирма] – [населено място] срещу процесния ревизионен акт в частта му за непризнато право на данъчен кредит в общ размер на 5 189, 53 лв. по фактури, издадени от доставчиците [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма]; в размер на 144, 53 лв. по фактура № 100062020/20.02.2014 г. на [фирма] и относно начислен ДДС върху установени липсващи стоки или стоки с изтекъл срок на съхранение. Изложени са мотиви, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената в закона форма, притежава съответните реквизити и не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Съдът е приел, че ревизионният акт е издаден и при спазване на материалния закон в посочената му част. По т. 3 от мотивите е прието, че ревизионният акт е законосъобразен в частта за начислен ДДС върху липсващи стоки и такива с изтекъл срок на съхранение. Маркиран е редът съгласно Закона за храните и подзаконовите нормативни актове по прилагането по който следва да бъдат унищожавани и бракувани подобни стоки, както и че жалбоподателят не е представил доказателства в тази насока, нито е опровергал констатациите за липси. По т. 4 Изложени са накратко констатациите на органа по приходите за непризнаване на право на данъчен кредит по процесните фактури и доставчици, изразяващи се накратко в това, че по тях са фактурирани стоки за извършени СМР, след като е установено, че подобни материали са доставени от [фирма] във връзка с извършен ремонт на обект дискотека в [населено място], за които доставки е признато право на данъчен кредит, като е лишено от логика закупуване на същите материали за ремонт на същия обект, който не е бил използван. Решаващият съд е посочил, че задълженото лице не е ангажирало доказателства за опровергаване на констатациите на ревизиращите органи, че липсват доказателства закупените стоки да са използвани в икономическата дейност на дружеството. За неоснователно е прието възражението на жалбоподателя за липса на мотиви на ревизионния акт, тъй като подробни такива се съдържат в ревизионния доклад, придружаващ акта. Административният съд е посочил, че с оглед разпоредбата на чл. 154 ГПК и чл. 170, ал. 2 АПК във вр. с § 2 ДР ДОПК, в тежест на задълженото лице е да докаже възникването на законовите предпоставки за упражняване на право на данъчен кредит, което не е сторено от негова страна. По отношение на непризнатото право на данъчен кредит по фактура № 100062020/20.02.2014 г., издадена от [фирма] /т. 5 от мотивите/е отбелязано, че в хода на ревизията е установено, че тя е издадена не на [фирма], а на [фирма], поради което няма как да възникне право на данъчен кредит за [фирма]. На база на изложеното е направен краен извод за законосъобразност на ревизионния акт в посочените му части и неоснователност на жалбата. Решението на Административен съд – София град в обжалваната му част е правилно и законосъобразно. В касационната жалба на [фирма] против оспорената част от първоинстанционното решение се правят оплаквания за наличие на всички отменителни основания по чл. 209, ал. 3 от АПК. Навеждат се доводи, че в нарушение на съдопроизводствените правила решаващият съд е приел, че в тежест на дружеството е да докаже предпоставките за възникване на право на данъчен кредит, като се твърди, че в тежест на приходната администрация е да извърши доказването. На отделен ред се правят оплаквания за необоснованост на решението в частта му за непризнато право на данъчен кредит в размер общо на 5 189, 53 лв. /т. 4 от мотивите/, като се твърди, че по тази част от спора липсват каквито и да е мотиви в ревизионния акт и ревизионния доклад. Прави се оплакване за допуснато нарушение на материалния закон относно начислен ДДС на липсващи стоки и такива с изтекъл срок на съхранение. По така направите оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: Направеното оплакване за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила относно т. 4 от мотивите /непризнато право на данъчен кредит по доставките на гореизброените доставчици/ е неоснователно. От констатациите на ревизионния акт е видно, че органът по приходите е извършил корекция на ДДС за съответните данъчни периоди в резултат на непризнато право на данъчен кредит по фактурите на изброените доставчици. Тъй като ДОПК не съдържа разпоредби относно доказателствената тежест, по силата на препращащата разпоредба на § 2 от ДР на кодекса, се извършва препращане на нормите на АПК и ГПК.