Решение № 1447 от 17.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9423/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на Столична община чрез юриск. Ж. П. срещу решение 12677/23.07.2024 г., постановено по адм. дело 6258/2022 г. по описа на Административен съд, София град, с което по жалба на ДАВЕКС ЕАД гр. София е отменен РА СФД22 РД77 47/29.03.2022 г., издаден от органи по приходите в дирекция Общински приходи , потвърден с решение СОА22 РД28 22/14.06.2022 г. на кмета на посочената община, като от установени задължения на дружеството общо в размер на 156 757,24 лв. за период от 01.01.2020 г. 31.12.2020 г., от която сума данък върху недвижими имоти (ДНИ) 39 262,75 лв. и лихви 6 254,78 лв. и такса битови отпадъци (ТБО) 95 948 лв. и лихви 15 291,91 лв. са определени от съда задълженията за ДНИ в размер на 19 850,85 лв. и съответните лихви и за ТБО общо в размер на 1 935 лв. и съответните лихви, като касационният жалбоподател обжалва решението в отменената част (диспозитивът е непрецизен, тъй като на практика съдът е изменил ревизионния акт съгласно чл. 160, ал.1, предл. 3 ДОПК). Касационният жалбоподател релевира оплаквания, че обжалваното решение е недопустимо и неправилно отменителни основания по чл. 209, т. 2 и 3 АПК. Конкретизирано е отменителното основание по чл. 209, т. 3 неправилност на решение поради допуснати нарушения при прилагане на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на жалбата на ДАВЕКС ЕАД срещу ревизионния акт. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от юриск. Ж. П., която претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение и разноски за държавна такса. Ответникът по касационната жалба ДАВЕКС ЕАД чрез процесуалния си представител адв. Е. Ангелова, я оспорва с искане да се остави в сила като правилно обжалваното решение, както и претендира присъждане на направените по делото разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава писмено заключение, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение е правилно. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Първоинстанционното решение е постановено по предявена от ДАВЕКС ЕАД жалба срещу процесния ревизионен акт и е допустимо, поради което неоснователно е оплакването по чл. 209, т. 2 АПК, а и същото не е конкретизирано и обосновано. За да отмени частично посоченият по горе ревизионен акт първоинстанционният съд е приел, че релевантна за определяне на размера на посочените данък и такса е стойността, на която съответният актив е заведен счетоводно, като отчетната стойност се засяга само от последващите оценки на актива, които са намерили счетоводен израз като обезценка или преоценка. За установено е прието от съда, че със заповед РД 57 083/18.05.2007 г. на областен управител на Област София процесният имот е придобит от БЪРТ АД с договор за приватизационна продажба чрез конкурс от 22.02.1994 г., а впоследствие имотът става собственост на ДАВЕКС ЕАД чрез направена от БЪРТ АД апортна вноска, вписана на 10.02.2000 г. За приложима съдът е приел т. 4.7, б. в от МСС 16 ДМА , според която всеки ДМА се оценява по цена придобиване, която включва покупната цена и всички преки разходи по т. 4.1 когато са получени в резултат на апортна вноска по реда на Търговския закон. Според съда стойността на апортната вноска е 9 595 000 деноминирани лева, като са установени 3 000 000 лв. земя и 6 595 000 лв. сгради, машини и съоръжения. За данъчни цели по ЗМДТ съдът е счел, че като отчетна стойност съгласно Протокол на Съвета на директорите от 15.11.2010 г. би следвало да участват само сметки 201/1 Земи и 203 Сгради , но не и 201/2 Подобрения, асфалтиране и фонд ., тъй като отнесените в нея активи не отговарят на определението за ДМА по МСС 16 и в този смисъл съдът се е позовал на решение по адм. дело 10845/2021 г. на ВАС, Осмо отделение и на заключението на съдебно счетоводната експертиза и заявеното от вещото лице С. К. в съдебно заседание на 17.10.2023 г., както и на комплексната съдебно техническа и счетоводна експертиза. Въз основа на тях съдът е приел за установено, че отчетната стойност на имота на ДАВЕКС ЕАД за 2020 г. е по отношение на земята по сметка 201/1 Земи/терени 95 000 лв. и на сградите по с/ка 203/ Сгради 98 500 лв. (допусната е грешка от съда при изписване на последната сметка вместо 203, е изписано 303). Затова съдът като данъчна основа е взел предвид данъчните оценки на имотите, определени съгласно заключенията на вещите лица. Съдът ги е кредитирал, тъй като е приел, че те са обективни и пълни, изготвени са въз основа на оглед на място, както и при съобразяване с коефициентите по Приложение 2 на ЗМДТ. Въз основа на експертизите съдът е приел, че данъчната оценка на земята следва да се определи в размер на 1 394 352 лв., а на сградите общо в размер на 9 192 768,58 лв. и тези суми умножени по 1,875 промила определят ДНИ в размер на 2 614,41 лв. за земята и 17 236,44 лв. за сградите или общо 19 850,58 лв. Относно ТБО съдът е приел, че жалбоподателят като лице по чл. 11 ЗМДТ е задължено лице за заплащане и на ТБО, като законът изисква и фактическо предоставяне на услугата и ползването на услугата в отделните компоненти. В този смисъл съдът е кредитирал представените по делото писмени доказателства, от които било установено, че процесните имоти попадат в сектор 6 на район Слатина и се намират в границите на организирането на сметосъбиране и сметоизвозване на основание заповед СОА19 РД09 1498/31.10.2019 г. Посочени са от съда и изпълнителите по предоставяне на услугите ЕФ СИ СИ БЪЛГАРИЯ ЕООД и Консорциум ГРИЙН ПАРТНЪРС БКС ДЗЗД. Сочи се от съда и протокол за присъединяване на документи СФД21 ТД26 1997/07.12.2021 г. Те касаели реалното предоставяне на услугата по обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения по чл. 62, т. 2 ЗМДТ, както и подписаните със Столична община договор за възлагане на обществена поръчка, писма с начислени и платени разходи, фактури от концесионери за обезвреждане на битовите отпадъци, както и договори с такъв предмет, писма за начислени и платени разходи за обезвреждане и др. Според съда са налице и месечни отчети за приемане и съхранение на неопасни отпадъци, обработването, депонирането, сепарирането, съхранението и транспортирането на отпадъците, фактури и платежни документи. В обжалваното решение съдът се е позовал и на решение 52/30.12.2019 г. на Столичен общински съвет, определящо ТБО за 2020 г. общо 10% върху отчетната стойност и включваща и трите услуги по чл. 62 ЗМДТ, поради което е прието за дължима ТБО за земята - 10% върху 95 000 лв. или 950 лв., а за сградите - 10% върху 98 500 лв. или 985 лв. Решението в обжалваната част е правилно постановено. За ДНИ за 2020 г. Първоинстанционният съд правилно е очертал спорът по делото и то е за размера на ДНИ и ТБО за 2020 г., респ. данъчната основа, върху които следва те да се начислят. Видно от заключението на С. К. по съдебно счетоводната експертиза, вещото лице е проследило подаваните от дружеството декларации по отменената разпоредба на чл. 17 ЗМДТ, считано от 01.07.2011 г., респ. чл. 14 ЗМДТ, като с декларация по чл. 17 ЗМДТ от 06.02.2001 г. са декларирани земя и сгради на обща стойност 95 500 лв.; а с декларацията по чл. 14 ЗМДТ от 08.08.2013 г. е декларирана отчетна стойност за земя и сгради - 98 500 лв., както и с и декларация по чл. 14 ЗМДТ от 29.12.2020 г. и с нея е декларирана обща отчетна стойност от 2 288 920 лв. Осчетоводяването на земята по с/ка 201/1 и на сградите по с/ка 203 е безспорна между страните. Спорно по делото е осчетоводяването от задълженото дружество по с/ка 201/2 Подобрения, асфалтиране и фонд . Правилно съдът не е възприел подходът на ревизиращите органи към отчетната стойност да се включи и с/ка /201/2. В тази връзка следва да се споделят изводите на съда, който е възприел доводите на ответника по касация, че не се касае за каквито и да било извършени подобрения в имота, а в тази сметка е осчетоводена обезценката му. Вещото лице е констатирало, че е налице обезценка на процесния имот, позовавайки се на обяснителна записка, Протокол от заседание на Съвета на директорите на ДАВЕКС ЕАД, съдържащи се по делото с данни към 15.11.2010 г. за намаляване стойността на процесните ДМА земя и сгради, както и доклад за преоценката. Пояснено от експерта в заключението му, че разликите от обезценка на активите не се отразяват като загуби, поради което не подлежат на включване в отчета за приходи и разходи на дружеството, както и не се оповестяват в приложението към годишния финансов отчет. В този смисъл е неоснователно възражението на касатора, че не е налице преоценка на процесните ДМА, тъй като се опровергава от заключението на съдебно счетоводната експертиза и доказателствата по делото. В същия смисъл е и решението по адм. дело 259/2024 г. на настоящия съдебен състав на ВАС, Първо отделение, по което дело ревизираният период на ДАВЕКС ЕАД за ДНИ и ТБО е 2015 2019 г., като 2019 г. е предходна година на ревизираната 2020 г. за ДНИ и ТБО, предмет на настоящето дело. В цитираното дело съдът също е посочил, че салдото по подсметка 201/2 е формирано от преоценъчните разлики. При разпита на вещото лице в съдебно заседание на 17.10.2023 г. е пояснено, че в счетоводна с/ка 201/2 няма заведени ДМА, а салдото на тази подсметка е формирано от извършени преоценки на ДМА. Разпоредбата на чл. 11 ЗМДТ регламентира, че задължено лице за ДНИ е собственик на имота. В случая не се спори по делото, че ДАВЕКС ЕАД е собственик на процесния имот складова база земя и 5-етажна складово административна сграда, 2 бр. едноетажни постройки и съоръжения в район Слатина гр. София. Безспорно е установено, че този имот ДАВЕКС ЕАД е придобил чрез апортна вноска от БЪРТ АД. Апортната вноска е изчислена по гр. дело 1132/1998 г. на Окръжен съд гр. София съгласно чл. 72, ал. 2 ТЗ от три вещи лица към месец ноември1998 г. и тя е общо в размер на 9 595 500 000 неденоминирани лева, съответно в размер на 9 595 000 деноминирани лева, но данъчната основа за облагане с ДНИ в случая е данъчната оценка, тъй като съгласно чл. 21, ал. 1 ЗМДТ данъчната оценка е по - висока от отчетната стойност. Обосновано съдът се е позовал на § 1, т. 17 от ДР на ЗМДТ, според който отчетната стойност е стойността при счетоводното завеждане на актива или на неговата обезценена стойност, когато е извършена оценка след завеждането на актива, определена по Приложение 2. Правилно първостепенният съд се е позовал на чл. 19, ал.1 ЗМДТ, в който се посочва, че ДНИ се определя върху данъчната оценка на недвижимите имоти, а чл. 21, ал.1 ЗМДТ конкретизира, че данъчната оценка на недвижимите имоти, собственост на предприятията, какъвто е настоящия случай е по - високата между отчетната стойност и данъчната оценка на имотите съгласно Приложение 2. Наистина, както е посочено от съда в т. 7.1. от СС 16 ДМА след първоначалното признаване на актив, той следва да се отчита по цена на придобиване, намалена с начислените амортизации и натрупаната загуба от преоценка. С оглед гореизложеното обосновано съдът е приел, че данъчната основа за облагане с ДНИ за 2020 г. на процесния имот е данъчната оценка, като за земята тя е в размер на 1 394 352 лв., а за сградите 9 192 768,58 лв., които умножени по 1,875 промила определят дължимият за 2020 г. ДНИ в размер на 2 614,41 лв. за земята и 17 236,33 лв. за сградите или в общ размер на 19 850,85 лв., както е прието и в първоинстанционното решение. В частта за ТБО за 2020 г. Обосновано съдът е приел, че за дължимостта на тази такса е необходима не само правна връзка между правния субект и съответния недвижим имот, но и фактическо предоставяне на услугата, за която се заплаща таксата. За ТБО разпоредбата на чл. 62, т.1, 2 и 3 ЗМДТ предвижда, че ТБО се заплаща за няколко услуги, а именно: сметосъбиране и събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране; третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината. Относно първата услуга по чл. 62, т. 1 ЗМДТ установено е от доказателствата по делото, че е налице сключен договор между ДАВЕКС ЕАД и К. МГ ЕООД чрез СИМ ТЕЛ ЕООД за пряко договаряне за посочената услуга, поради което първостепенният съд неправилно е приел, че за тази услуга общината е организирала сметосъбиране и транспортиране на битовите отпадъци и за имота на ответника по касация. По делото са налице и доказателства фактури и товарителници, издадени от К. МГ ЕООД за извозване на контейнери с отпадъци през 2020 г. От определения от съда размер на таксата ТБО за трите компоненти, се установява, че съдът е определил, макар и неправилно и такса за услугата по чл. 62, т.1 ЗМДТ предвид установеното по делото пряко договаряне с К. МГ ЕООД. Като се има предвид, че касационна жалба е постъпила само от Столична община в отменената от съда част от ревизионния акт за ДНИ и ТБО за 2020 г., но не и от ДАВЕКС ЕАД в отхвърлената част на жалбата, поради което в тази част настоящата касационна инстанция не може да пререшава делото. За останалите услуги по чл. 62, т. 2 и 3 ЗМДТ, в обжалваното решение правилно е прието, че таксата е определена законосъобразно и затова следва да се приеме и с оглед доказателствата по делото, описани в обжалваното решение, че услугите за посочените компоненти са фактически извършени, като се има предвид, че в касационната жалба не се излагат конкретни възражения в тази част следва да се приеме, че решението е правилно в отменената част на ревизионния акт. Размерът на ТБО за 2020 г. е определен, както е посочено по горе върху отчетната стойност на земята и сградите на ревизираното дружество и съобразно решение 52/30.12.2019 г. на Столичен общински съвет, с което е приета и одобрена план сметка за 2020 г. за дейностите по събиране, извозване и обезвреждане на битови отпадъци, както и за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Със същото решение е определена и таксата за 2020 г. по Наредба за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от Столична община. Изрично в това решение в т. 2 е определено по чл. 24, ал. 6 от цитираната Наредба за нежилищни имоти на предприятия чрез пряко договаряне с фирми, извършващи услуги по сметосъбиране и сметоизвозване, както следва: 2,80 промили върху отчетната стойност за обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; 4 промила върху отчетната стойност за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване и по т. 3 по чл. 26 от Наредбата за нежилищни имоти на предприятия, както е определено от ревизиращите органи и съда 10 промила върху отчетната стойност при следното разпределение: 3,20 промила за сметосъбиране и сметоизвозване; - 2,80 промила за обезвреждане в депа или други съоръжения и 4 промила за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. С оглед гореизложеното касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение е правилно в обжалваната му част, поради което на основание чл. 221, ал. 2, предл.1 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и направеното искане от адв. Е. Ангелова, на ДАВЕКС ЕАД следва да се присъдят направените за касационната инстанция разноски в размер на 10 049 лв., както са поискани. Направеното възражение за прекомерност от касационния жалбоподател чрез юриск. Дакова е неоснователно, тъй като размерът на адвокатското възнаграждение, платено от ДАВЕКС ЕАД е в размера на предвидения минимум в чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а и съдът съобрази фактическата и правна сложност на делото. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение