Решение № 13187 от 7.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4097/2019 г.

Решение № 13187 от 7.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4097/2019 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба подадена от Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" – Пловдив при ЦУ на НАП срещу решение № 380 от 19.02.2019 г. постановено по адм. д. № 2139 по описа на Административен съд гр. Пловдив за 2018 г. С атакуваното решение е изменен ревизионен акт /РА/ № Р-16001317003635-091-001 от 29.01.2018 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, потвърден и изменен с решение № 299 от 28.05.2018 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" – Пловдив. Според касатора решението е неправилно. В противоречие с представените по делото писмени доказателства съдът е приел, че не е налице основание да се преобразува финансовия резултат на ЕТ "СИН – А. Тупев" със сумата от 42 000 лв. Пренебрегнати са установени по делото обстоятелства, които налагат изводи различни от тези, до които е достигнал решаващият състав. Не е съобразено обстоятелството, че гражданските договори със берачите на гъби са сключени с дата, която предхожда датата на започване на дейността на ЕТ, а в тях са включени индивидуализиращи данни за ЕТ, които няма как да са били известни преди регистрацията му. Освен това датата на получаване на възнаграждението от изпълнителя, предхожда датата на приемане на работата. Липсва и конкретизация на вида и обема на работата, която се възлага, като единственият безспорно определен момент в договорите е заплатената сума – 10 500 лв. В хода на извършената от органите по приходите проверка и в последствие в ревизионното производство е установено, че лицата, които са сключили гражданските договори са с намалена работоспособност, което не им позволява сами да осъществяват работата, която са поели. За нито едно от лицата-берачи на гъби не е представено позволително по чл. 63, ал. 3 от Закона за горите /ЗГ/. Въз основа на горното се налага извод, че не са представени достатъчно доказателства, че документираните услуги за бране на гъби са реално осъществени, поради което като е приел обратното съдът е постановил неправилно решение, чиято отмяна се иска. Претендира се присъждане на разноски в размер на 780 лв. за всяка инстанция и 71.51 лв. заплатена държавна такса. Ответникът - ЕТ "СИН-А. Тупев", чрез адв. Н. Бангеев в писмено становище оспорва подадената касационна жалба. По същество заявява следното: постановеното решение е правилно и законосъобразно. В касационната жалба не са обосновани конкретни касационни основния и пороци на съдебния акт, а отново е изложена тезата на органите по приходите послужила за издаване на оспорения ревизионен акт. Аргументите на оспорването вече са обсъдени от първоинстанционния съд, като въз основа на представените по делото доказателства същият е приел, че разходите на ревизираното лице са документално обосновани и не е налице основание за увеличаване на финансовия резултат по реда на чл. 26, т. 2 от ЗКПО. Моли решението да бъде оставено в сила, като претендира присъждане на разноски в размер на 500 лв., съгласно приложен договор за правна помощ от 9.09.2018 г. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор намира, че касационната жалба е процесуално допустима, но неоснователна. Предлага постановеното решение да бъде оставено в сила. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване акт. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на обжалване пред Административен съд - гр. Пловдив е бил РА № Р-16001317003635-091-001/29.01.2018 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП- Пловдив, потвърден и изменен с решение № 299 от 28.05.2018 г. на Директора на Дирекция "ОДОП"- Пловдив, с който на ЕТ "СИН-А. Тупев" са установени следните задължения: по ЗДДФЛ за 2014 г. в размер на 6 099.80 лв. главница и лихви в размер на 1 704 лв., както и вноски за ДОО в размер на 1520.64 лв. и лихва в размер на 424.80 лв.; вноски за здравно осигуряване 950.40 лв. и лихви в размер на 265.50 лв. и вноски за ДЗПО в размер на 594 лв. и лихви в размер на 165.94 лв. При осъществената проверка за законосъобразност на ревизионния акт, съдът е приел, че в хода на ревизията не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосновават незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт само на това основание. Относно съответствието на акта с материалния закон е съобразено следното: при осъществената проверка на ЕТ "СИН – А. Тупев", органите по приходите са констатирали, че е изплатил на четири физически лица суми в размер на 10 500 лв., съгласно подписани граждански договори за бране и доставка на гъби. Според отразеното в мотивите за издаване на РА, представените документи/граждански договори; приемо-предавателни протоколи и др. / не отразяват вярно извършени услуги от тези лица. Поради причина и разходите, които е направил едноличния търговец във връзка със сключените граждански договори не са признати за документално обосновани. Въз основа на тези изводи с оспорения ревизионен акт е увеличен финансовият резултат отчетен от ЕТ "Син – А. Тупев" със сумата от 42000 лв. Допълнително не са признати и разходите на ревизираното лице по фактури № 134 от 29.12.2014 г. и № 138 от 6.01.2015 г., като заради това финансовият резултат е увеличен със сумата от 544.60 лв. Доставките по тези фактури /захар и кафе/, не са свързани с осъществяваната дейност от ревизираното лице. АС - Пловдив не е споделил изводите на органите по приходите по отношение на разходите в размер на 42 000 лв., като е приел, че за изплащането им са сключени граждански договори. Лицата са подали ГДД за получените суми, като това не е сторено само от св. Даскалова. Освен това е установено, че получателите на сумите са дали обяснения пред административния орган, а в последствие и пред са потвърдили, че през лятото на 2014 г. са брали гъби, които са предавали на А. Тупев. Дейността е осъществявана от тях и семействата им. Според мотивите на съдебното решение, върху документалната обоснованост на счетоводните разходи, не могат да се отразят обстоятелствата свързани с това, че гражданските договори са сключени само с лица, които са с намалена трудоспособност, а те са осъществили договорената услуга с помощта на членовете на своите семейства. Без значение е и обстоятелството, че същите не са разполагали с позволение за бране на гъби съгласно чл. 63, ал. 3 от ЗГ, тъй като неговата липса би довела само до налагане на административна санкция на виновните лице, но не се отразява върху счетоводната отчетност на разходите на едноличния търговец. От изслушаната по делото съдебно счетоводна експертиза, която е приета неоспорена от страните е видно, че изкупеното количество гъби е осчетоводено по надлежния ред и в последствие е продадено. Количествата гъби са отразени в материалната книга, изплатените суми също. След като се е позовал на това заключение решаващият състав е приел, че не е налице основание финансовият резултат да бъде увеличен със сумата от 42000 лв., поради обстоятелството, че тези разходи са документално необосновани и е изменил в тази част ревизионния акт, както следва: задълженията по ЗДДФЛ за 2014 г. са намалени от 6 099.80 лв. главница на 563.86 лв. и лихва от 1 704 лв. на 157.52 лв.; както и в частта за допълнително установеният задължения за ЗОВ за 2014 г. както следва вноските за ДОО от 1520.64 лв. на 836.71 лв. и лихви от 424.80 лв. на 233.74 лв.; вноски по ЗО от 950.40 лв. на 522.94 лв. и лихвите от 265.50 лв. на 146.09 лв. и вноските за ДЗПО-УПФ от 594 на 233.74 лв. и лихвите от 165.90 лв. на 91.30 лв. Жалбата срещу РА е отхвърлена по отношение на разходите направени с фактури № 134/29.12.2014 г. и № 138/6.01.2015 г., тъй като в нарушение на счетоводното законодателство не е заприходена получената стока по тези две фактури, а същата е реализирана от търговеца и получените приходи от нея не са осчетоводени. Срещу тази част на съдебния акт не е подавана касационна жалба и той е влязъл в сила. Решението е правилно. За да бъде признат за данъчни цели определен разход, той следва да е свързан с дейността на търговеца и да е документално обоснован, както и да не попада в изрично изброените от ЗКПО хипотези на данъчна постоянна разлика, в т. ч. да не е извършен с цел отклонение от данъчно облагане. Въпросът е свързан с приложението на разпоредбата чл. 26, т. 2 от ЗКПО, според която не се признават за данъчни цели разходи, които не са документално обосновани по този закон, като понятието за документална обоснованост е определено в чл. 10 от закона. Съгл. чл. 10, ал. 1 от ЗКПО, счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството /ЗСч/, отразяващ вярно стопанската операция. С други думи, за да се признае за целите на данъчното облагане, отразеният в счетоводния документ разход, следва да е извършен по реална сделка и да отразява вярно стопанската операция. В конкретния случай това е така. Констатацията на органите по приходите, че документите изготвени във връзка с доставката на гъби и извършеното от ЕТ "СИН-А. Тупев" плащане, не отразяват вярно стопанската операция, тъй като брането на гъби не е осъществено от посочените в гражданските договори лица, е в противоречие с доказателствата по делото. Безспорно е, че ревизираното лице е получило гъби и ги е отразило в материалните книги. Направените разходи за получаването им, изразяващи се в заплащане на доставените количества гъби на И. Мухмедов; З. Мехмед; А. Даскалова и А. Емин също са отразени счетоводно. Неснователно касаторът, сочи като порок на решението обстоятелството, че дори хронологично представените граждански договори не отразяват предприетите действия по изкупуване на гъбите. Сключването на гражданските договори преди да започне дейността на едноличния търговец, като в тях са посочени индивидуализиращи негови данни е индикация за антидатиране на същите. Датите на договорите и тяхното бланко съдържание не могат да са основание да се приеме, че не е налице документална обоснованост на сторените от ревизираното лице разходи. За да бъде преценено основанието за увеличаване на финансовия резултат на едноличния търговец е било необходимо да се установи дали гъбите са доставени и изкупени от ЕТ "СИН-А. Тупев" и дали берачите са получили плащане. И двете обстоятелства са установени в хода на съдебното производство. Изводите направени в решението се основават на заключението на ССчЕ, която е изслушана и приета по делото неоспорена от страните. С нея се установява документална обоснованост на разходите и отразяването им в счетоводните документи на ЕТ "СИН-А. Тупев". Експертът е посочил в своето заключение, че са съставени всички необходими счетоводни документи относно доставката на гъбите и последващата им продажба. В ревизионния доклад и издадения въз основа на него ревизионен акт, органите по приходите също са установили, че едноличния търговец е получил 4 728.60 кг. гъби, като за доставката им е направил съответни плащания. Аргументите, които са послужили, за да не бъдат признати разходите са свързани със съдържанието и формата на сключените граждански договори, намалената работоспособност на лицата, с които е договаряно и липсата на позволителни за бране на гъби. Тези мотиви са обсъдени от АС-Пловдив, като правилно е прието, че те не могат да бъдат съобразявани при преценката относно документалната обоснованост на разходите по отношение на ЕТ "СИН-А. Тупев". От представените в хода на съдебното производство доказателства се налага извод, че гражданските договори не са сключени с цел избягване на данъчно облагане. Ревизираното лице е получило 4 728.60 кг гъби, за доставката им е платило. Доставката и направените във връзка с нея разходи са отнесени в счетоводството на търговеца, което е водено според изискванията на ЗСч. Фактът на плащането е установен, както от приложените към гражданските договори разписки, така и от разпита на свидетелите по делото. Във връзка с получените плащания, лицата, с които са сключени гражданските договори са подали ГДД, а ЕТ справки по чл. 73 от ЗДДФЛ. Дали лицата, с които са сключени гражданските договори са могли сами да извършат възложената им работа, тъй като са с намалена трудоспособност, е без значение за това, че целеният резултат е постигнат. При правилно установена фактическа обстановка съдът е формирал правни изводи относно спорния материалноправен въпрос, които съответстват на доказателствата по делото. Въз основа на изложеното по горе, настоящият касационен състав намира, че подадената от Директора на Дирекция "ОДОП"-Пловдив жалба е неоснователна, а постановеното решение правилно и следва да бъде оставено в сила. Първоинстанционният съд е събрал относимите доказателства във връзка с правилното разрешаване на спора, а преценката му и направените въз основа на нея изводи се споделят от настоящата инстанция. Наведеното твърдение в касационната жалба за разминаване в определения размер на вноските за ДЗПО-УПФ, в диспозитива и мотивите на решението неследва да се обсъжда, тъй като не е касационно основание. Допуснатата неточност е само по отношение на една цифра и следва да бъде коригирана, като явна фактическа грешка от решаващия състав на АС - Пловдив. С оглед изхода на спора в полза на ответника следва да бъдат присъдени направените разноски пред настоящата инстанция в размер на 500 лв., съгласно приложен договор за правна помощ и съдействие от 9.09.2019 г. Мотивиран така, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение