Решение № 6220 от 12.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16659/2013 г.

Решение № 6220 от 12.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16659/2013 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството по чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС) е образувано по жалба на Димитър Благовестов Шенгаров, чрез процесуалния му представител адв. Димитър Кривошапков, срещу Решение № 625 на Министерския съвет на Република България от 18.10.2013 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Интермодален терминал в Южен-Централен район на планиране в България - Пловдив" на територията на община "Родопи", област Пловдив, обн., ДВ, бр. 100 от 19.11.2013 г. Жалбоподателят обжалва административното решение в частта относно определеното обезщетение, като поддържа, че определената цена като обезщетение за отчуждената част от имота е силно занижена и не съответства на пазарните цени. Направено е искане за присъждане на разноски. Ответникът по жалбата - Министерският съвет, и заинтересованите страни поддържат становище, че оценката на дължимото обезщетение за отчуждената част от имота е определена от административния орган на основание чл. 32, ал. 2 ЗДС и е обективна, като е съобразена с изискването на закона - равностойното парично обезщетение да се определи в съответствие с предназначението на имота и въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания имот. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия съдебен състав, на основание проверката по чл. 159 АПК за допустимостта на жалбата приема, че жалбата е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 38, ал. 1 ЗДС, поради което е допустима, като разгледана по същество, е основателна по следните съображения: В процедурата по чл. 34а във вр. с чл. 33 и 34б ЗДС с Решение № 625 на Министерския съвет от 18.10.2013 г. е отчуждена част от 2,928 дка от поземлен имот № 022072 по плана за земеразделяне на с. Златитрап, община Родопи, област Пловдив, целият с площ 9,750 декара. За така отчуждената част от имота е определено парично обезщетение в общ размер на 4134 лв., от които определената стойност на земята е 1888,56 лв., а на трайните насаждения - 2245,76 лева. Към делото са представени доказателства, събрани редовно в производството пред административния орган, които на основание чл. 171, ал. 3 АПК имат доказателствена сила и пред съда. В изготвената оценка определеният изпълнител е посочил, че тя е изготвена по метода, визиран в разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗСПЗЗ - за земеделски земи, чл. 32 от ЗДС във вр. с чл. 7б от Наредбата за условията и реда за определяне на текущи пазарни цени на земеделски земи. В оценката са отразени условията и методиката, при които е направена оценката от оценителя, като е приложена и таблица, по която е определена "крайна оценка" на отчуждената част от имота. По искане на жалбоподателя с определение от 21.01.2014 г. по делото е допусната съдебно-оценителна експертиза, която да даде заключение за пазарната стойност на отчуждената част от имота съобразно разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от ЗДС. Експертизата е извършена от вещо лице, което съответства на изискванията за "оценител на имоти", посочени в § 1а, т. 3 от ДР на ЗДС. Вещото лице е представило съдебно-оценителна експертиза, в която е посочено, че не са установени в съответната служба по вписванията извършени сделки за подобни на отчуждения имот и определянето на равностойно парично обезщетение по смисъла на чл. 32, ал. 2 от ЗДС и § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС е недопустимо. Затова използваният от вещото лице метод за оценката е този, определен в разпоредбата на чл. 32, ал. 3, т. 2 ЗДС, а именно по Наредбата за определяне на цени на земеделски земи и по Наредбата за базисните цени на трайните насаждения, тъй като отчужденият имот е земеделска земя. При оценката на отчуждената част от имота вещото лице се е съобразило с категорията земя, прилагайки коефициенти за площ на имота, разстоянието до основните пазари и до урбанизирана територия и др. Вещото лице е оценило стойността на 1 дка площ в размер на 709,50 лв., откъдето е изчислено, че стойността на отчуждената част от недвижимия имот № 022072 е в размер на 2077 лева. За трайните насаждения вещото лице е посочило обща стойност в размер на 3267 лв., от които 3070,32 лв. за овошки, 36,50 лв. за бор и 160 лв. за жив плет. В заключение е посочено, че общият размер на паричното обезщетение за процесния имот е в размер на 5344 лева. Съдът възприема заключението на вещото лице, което е компетентно и обективно. То е изготвено в съответствие с метода, посочен в разпоредбата на чл. 32, ал. 3, т. 2 ЗДС и § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС. На основание казаното дотук следва размерът на дължимото парично обезщетение за отчуждената част от имота да се увеличи в съответствие с писменото заключение на вещото лице. Процесуалният представител на жалбоподателя е направил искане за присъждане на разноски за адвокатско представителство, внесен депозит за вещо лице и за заплатена държавна такса. Искането следва да бъде частично уважено - т. е. следва да му бъдат присъдени разноски за адвокатско представителство, които съгласно приложен по делото договор за правна защита и съдействие № 006661 от 03.12.2013 г. са в размер на 400 лв., както и разноски за заплатен депозит за вещо лице, които съгласно вносна бележка от 13.02.2014 г. са в размер на 200 лева. Тъй като по тези дела не се дължи държавна такса за завеждане на делото, поисканите направени разноски от 10 лв. не следва да се присъждат. Те подлежат на възстановяване при поискване от жалбоподателя. По тези съображения и на основание казаното по-горе на жалбоподателя следва да се присъдят разноски по делото в общ размер на 600 лева. Същите следва да се изплатят от ответната страна - администрацията на Министерския съвет на Република България. Воден от горното, Върховният административен съд - III отделение,