Решение № 6868 от 9.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12600/2017 г.

Решение № 6868 от 9.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12600/2017 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК, във редакцията на разпоредбите преди изменението, публ. в ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.), във вр. с пар. 149, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на АПК, публ. в ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г. Образувано е по подадена касационна жалба от С. К., чрез адв. Н. К., срещу Решение № 1160 от 24.02.2017 г., постановено по адм. д. № 4887 по описа на Административен съд София – град (АССГ) за 2016 г. С обжалваното съдебно решение съдът е отхвърлил предявения от С. К., Е. П. и Й. Я. иск срещу Министерски съвет на Република България за обявяване на нищожността на Решение № 12751 от 29.10.2009 г., постановено по адм. д. № 8329 по описа на Върховния административен съд за 2009 г. Съдебното решение не е обжалвано от П. и Я. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон и неговата необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Изразява се становище, че то било постановено при непълнота на доказателствения материал. Излагат се съображения по отношение размера на определеното обезщетение в отчуждителното производство и твърдения за нарушения в това производство, които не са относими към правилността на обжалвания съдебен акт. Иска се уважаване на жалбата, обявяване нищожността на постановеното по адм. д. № 8329 по описа на Върховния административен съд за 2009 г. съдебно решение и отмяната на Решение № 950 от 13.12.2005 г. на Министерски съвет на Република България в частта, с която е определена оценката на отчуждения имот. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Ответникът – Министерски съвет на Република България, се представлява в съдебното заседание от упълномощен служител с юридическо образование, който от негово име оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да остане в сила. Ответниците – Й. Я., Н. К. и Р. Д. (последните двама конституирани като наследници на починалата в хода на съдебното производство Е. П.) не се явяват в съдебното заседание пред настоящия съд и не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба по изложени в съдебното заседание съображения. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка за валидността и допустимостта на обжалваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна, но по съображения досежно допустимостта на съдебното решение в обжалваната част. Първоинстанционният съд бил сезиран с установителен иск, с предмет обявяване на нищожност на Решение № 12751 от 29.10.2009 г., постановено от състав на Върховния административен съд по адм. д. № 8329 по описа на този съд за 2009 г. С това съдебно решение била отхвърлена жалбата на Е. П. за обявяване на нищожност на Решение № 950 от 13.12.2005 г. на Министерски съвет на Република България в частта, с която на основание чл. 34 а, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС), във вр. с чл. 34 б и пар. 1 от ДР на ЗДС, за държавна нужда – изграждане на национален инфраструктурен обект "Реконструкция и електрификация на жп линия Пловдив – Свиленград – турска/гръцка граница и оптимизиране на трасето за скорост 160 км. /ч. на територията на Садово, Област Пловдив" се отчуждава част с площ от 2400 кв. м. от поземлен имот № 05/2005 по плана за земеразделяне от наследниците на П. Ц. Съдът направил извод за допустимост на предявения иск, а по същество приел, че е неоснователен. Изложил съображения, че наведените с исковата молба основания не представляват пороци, водещи до нищожност на решението. Посоченото там, че решението на Министерски съвет не е било надлежно съобщено на наследниците на П. Ц., че определеният с него размер на обезщетението е явно незаконосъобразен и несправедлив, като съставът на Върховния административен съд не е събрал доказателства относно тези обстоятелства, съдът приел, че е свързано с правилното приложение на материалния и процесуалния закон, но не обуславя нищожност на съдебния акт. Изрично се мотивирал, че решението е постановено в рамките на правораздавателната власт на Върховния административен съд и от законен състав. Посочил, че нищожно е това решение, което е постановено при наличието на изключително тежки пороци, засягащи правораздавателната власт на съда, изразената в съдебното решение воля или много тежък порок във формата. Позовал се на съдебната практика, според която нищожно е съдебно решение, което е постановено от незаконен състав; еднолично от съдия вместо от съдебен състав; само от съдебни заседатели или с участие на лице, което не е било избрано за съдебен заседател; срещу лица, които не са подчинени на правораздавателната компетентност на българските съдилища; устно или неподписано решение, когато се дължи на отказ, а не на пропуск за подписването му. Решението в обжалваната част е валидно, но е недопустимо. Искът за прогласяване на нищожност на съдебното решение е установителен и може да бъде предявен безсрочно, както правилно е приел първоинстанционният съд. В случая искът е за установяване нищожност на съдебен акт на Върховния административен съд, който не подлежи на обжалване и се ползва със сила на присъдено нещо. Подадената срещу него касационна жалба е оставена без разглеждане с Определение № 3303 от 15.03.2010 г., постановено по адм. д. № 204 по описа на Върховния административен съд за 2010 г. Установява се, че по "Възражение" и "Допълнение към възражение" (двете от 11.04.2016 г.) с характер на искова молба с правно основание чл. 128, ал. 1, т. 7 АПК (в приложимата към посочената дата редакция), предявена от С. К. лично и от името на наследниците на П. Ц., било образувано адм. д. № 4846 по описа на Върховния административен съд за 2016 г. Поискано е обявяване на нищожността на Решение № 12751 от 29.10.2009 г., постановено по адм. д. № 8329 по описа на Върховния административен съд за 2009 г. С Определение № 5540 от 11.05.2016 г. производството по адм. д. № 4846 по описа на Върховния административен съд за 2016 г. било прекратено и делото било изпратено по подсъдност на АССГ. В АССГ било образувано адм. д. № 4887 по описа на този съд за 2016 г. С Разпореждане от 22.06.2016 г. предявената искова молба била оставена без движение, като на ищците С. К., Д. (вероятно се касае за техническа грешка и се има предвид Д.) Т., П. Д., Л. К., Е. П. и Й. Я. били дадени указания за изпълнение. С Определение № 6163 от 04.11.2016 г. съставът на АССГ оставил без разглеждане исковата молба на Д. Т., П. Д. и Л. К., като производството по делото по отношение на тези лица било прекратено. Като страни по делото били конституирани С. К., Е. П. и Й. Я. (ищци) и Министерски съвет на Република България (като ответник). По делото няма данни за съобщаване на Определение № 6163 от 04.11.2016 г. на Д. Т., П. Д. и Л. К., по отношение на които производството по делото било прекратено. По делото били проведени две съдебни заседания, в които взели участие конституираните ищци, Министерски съвет като ответник и представител на Софийска градска прокуратура. В АПК липсват правила досежно страните, формата и съдържанието на исковата молба, предявена на основание чл. 128, ал. 1, т. 8 АПК, за приложенията към нея, както и за представителството на страните, поради което, на основание чл. 144 АПК съдът прилага правилата на Гражданския процесуален кодекс (така виж стр. 858 и 859 от "Административнопроцесуален кодекс", Систематичен коментар, Проблеми на правоприлагането и Анализ на съдебната практика на Издателска къща "Труд и право", 2013 г.). Предвид установеното по-горе относно извършените от първоинстанционния съд процесуални действия преди насрочване на делото в открито съдебно заседание, настоящият състав на Върховния административен съд прави извод, че по делото не е била извършена в цялост задължителната проверка досежно редовността на исковата молба, по която е образувано производството пред АССГ, предявена като "възражение". В настоящия случай съдът не е констатирал, че възражението и допълнението към него от 11.04.2016 г., с което е сезиран не изпълняват изискванията за съдържание на исковата молба по чл. 127, ал. 1, т. 2 от Гражданския процесуален кодекс, доколкото ищците не са посочили лицата, срещу които насочват предявения иск. Съдът е следвало да констатира тази нередовност (чл. 129, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс) и да им даде указания съгласно ал. 2 от посочената разпоредба за уточнение в този смисъл, като имат предвид кои са лицата, участвали в производството по адм. д. № 8329 по описа на Върховния административен съд за 2009 г. Вместо това и да без да съобщи на Д. Т., П. Д. и Л. К. определението от 04.11.2016 г., съдът е пристъпил към насрочване на делото в открито съдебно заседание, като е конституирал и призовал за съдебното заседание само С. К., Е. П. и Й. Я. (като ищци) и Министерски съвет на Република България (като ответник). По този начин съдът изцяло е заместил ищците по делото при посочването на лицата, срещу които е предявен искът. Освен това, производството по делото пред АССГ е проведено без участието на всички страни, които са били конституирани и са участвали в производство по адм. д. № 8329 по описа на Върховния административен съд за 2009 г., в което е постановено съдебното решение, чиято нищожност се претендира от К., П. и Я. В случая обаче, страни по адм. д. № 4887 по описа на АССГ за 2016 г. е следвало да бъдат освен ищците, доколкото съдът е приел, че искът им е допустим, и останалите страни по делото, по което е постановено решението чиято нищожност се претендира (по въпроса виж стр. 859, първи абзац от цитирания труд) – министъра на регионалното развитие и благоустройството, министъра на финансите, министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и Национална компания "Железопътна инфраструктура". Предвид изложеното, следва да се приеме, че съдебното решение, предмет на касационна проверка в обжалваната част е недопустимо като постановено по нередовна искова молба, което е станало причина в производството да не участват всички страни, участвали по делото, по което е постановено решението, чиято нищожност се претендира. Налице е основание за обезсилване на това съдебно решение в обжалваната част по чл. 209, т. 2 АПК, за което настоящият състав следи служебно. При това, на основание чл. 221, ал. 3 АПК, след обезсилването му в тази част, делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на АССГ, който да извърши проверка за редовност на исковата молба по чл. 129, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс и да пристъпи към даване на указания за изпълнение съгласно приетото по - горе в мотивите на настоящия съдебен акт. Следва да се изиска и допълване на обстоятелствената част на исковата молба във връзка с обстоятелствата, които се твърди, че водят до нищожността на Решение № 12751 от 29.10.2009 г., постановено по адм. д. № 8329 по описа на Върховния административен съд за 2009 г. Освен това, следва да съобщи на Д. Т., П. Д. и Л. К. определението от 04.11.2016 г., с което производството по делото по отношение на тях е прекратено. Съдът следва да пристъпи към следващи процесуални действия след влизането му в сила и извършване на преценка досежно правния интерес на К. от предявяване на иска с правно основание чл. 128, ал. 1, т. 8 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение