Решение № 14182 от 25.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4652/2009 г.

Решение № 14182 от 25.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4652/2009 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по подадена касационна жалба от "Ню Сий Лоджистикс" ЕАД - гр. Варна, чрез пълномощника - адв. Г. Тодорова, против решение № 146 от 6.02.2009 г., постановено по адм. дело № 2811 от 2008 г. по описа на Варненския административен съд, с което съдът е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт № 0300-1235 от 12.06.2007 г. на ТД на НАП - гр. Варна, в частта потвърдена с решение № 545 от 30.07.2007 г. на ДОУИ - гр. Варна. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл. 64, ал. 5, т. 1 ЗДДС (отм.) и не е признал правото на данъчен кредит по процесните фактури. По съображения в този смисъл, обосноваващи посочените оплаквания, касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него - постановено друго, с което да бъде отменен РА като незаконосъобразен. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. Варна, не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение съставът на Варненският административен съд при повторното разглеждане на делото след отмяната му от ВАС в изпълнение на задължителните указания дадени с отменителното решение е разгледал по същество обжалвания пред него ревизионен акт № 0300-1235 от 12.06.2007 г. на ТД на НАП - гр. Варна, в частта потвърдена с решение № 545 от 30.07.2007 г. на ДОУИ - гр. Варна, касаеща данъчен период за м. 11 на 2006 г. За да постанови този акт, съдът е приел, че жалбоподателят "Ню Сий Лоджистикс" ЕАД не притежава качеството работодател, поради което и не са изпълнени предпоставките на чл. 64, ал. 5, т. 1 ЗДДС (отм.), съгласно която норма работодателят има правото на данъчен кредит за специално работно облекло, лични предпазни средства, безплатна храна и противоотрови, които предоставя в натура на работниците и служителите. Така постановеното решение е неправилно по следните съображения: Безспорно е по делото, че процесният РА в отменената част касае отказан данъчен кредит в размер на 1946.50 лв. и начислени лихви по фактури включени в дневника за покупки през д. п. м. 11 на 2006 г., като в РА е прието, че дружеството неправилно е упражнило правото на данъчен кредит в този размер по процесните фактури. Изрично в ревизионния доклад и решението на директора на ДОУИ гр. Варна е отбелязано, че за този период е извършена проверка на задълженото лице на основание чл. 110, ал. 3 ДОПК във връзка със задълженията му по ЗДДС (отм.) приключила с Акт за прихващане или възстановяване (АПВ) № 20230/11.01.2007 г. с който акт е бил възстановен на дружеството ДДС за процесния период. По делото не се спори, че този АПВ е влязъл в сила. Предвид това, настоящият състав на ВАС счита, че този акт има съществено значение за валидността на обжалвания пред съда ревизионен акт в частта относно определените данъчни задължения за м. 11.2006 г. Съгласно установената съдебна практика на Върховния административен съд - първо отделение, при наличието на влезли в сила актове за прихващане или възстановяване се приема, че е налице основание за прилагане на специалната процедура по чл. 134 вр. чл. 133 ДОПК поради това, че АПВ представлява административен акт, който се ползва със стабилитет и не може да бъде изменян или отменян освен при наличието на определени основания и при специална процедура. Това разрешение се налага, въпреки че в разпоредбата на чл. 133 ДОПК изрично е вписано, че под установени данъчни задължения следва да се считат само тези, установени с влязъл в сила ревизионен акт, за разлика от уредбата на сходните отношения при действието на чл. 115 и 116 ДПК (отм.), в които са визирани данъчни задължения, установени с влязъл в сила данъчен акт, т. е. всеки данъчен акт по смисъла на чл. 26 ДПК (отм.), какъвто представлява и актът за прихващане или възстановяване. Като се вземат предвид естеството и правните последици на ДАПВ и АПВ, се налага изводът, че и при действието на ДОПК при извършване на ревизия следва да се съобразява влезлият в сила акт за прихващане или възстановяване, отнасящ се за същия данъчен период, от който са възникнали права за адресата му, за да се спази принципът на стабилност на влезлите в сила административни актове, от които са възникнали и упражнени права. При наличие на такива актове установените правоотношения - признати права на прихващане или възстановяване вследствие на установени преди това задължения, могат да бъдат изменяни по специално предвидения за това ред, който в ДОПК е по раздел II "Изменение на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски", т. е. при наличие на основанията по чл. 133 и при спазване на процедурата по чл. 134, ал. 1 от ДОПК. В този случай, предвид разпоредбата на чл. 134, ал. 1 от ДОПК, единствено компетентен да възложи ревизия е териториалният директор. В случая заповедите за възлагане на ревизия и за определяне на компетентния да издаде РА орган не са издадени от директора на ТДД, а от орган по приходите, който не притежава материалната компетентност за това, и издаденият РА следва да се прогласи за нищожен. Следва да се отбележи обаче, предвид настъпилата законодателна промяна, че това тълкуване не се отнася за случаите на проведени ревизии след изменението на разпоредбата на чл. 129, ал. 3 ДОПК с ДВ, бр. 108 от 2007 г. По тези съображения постановеното решение следва да бъде отменено като постановено при неправилно тълкуване на приложимия закон и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, РА за определените данъчни задължения по ЗДДС за данъчния период на м. 11.2006 г. следва да бъде прогласен за нищожен. Предвид това останалите възражения в касационната жалба не следва да бъдат обсъждани. Водим от горното и на основание чл. 221 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд - първо отделение,