Решение № 15111 от 15.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11030/2013 г.
ВАСVII отделение15.11.2013 г.докладчик Лозан Панов
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ жалбата на "Софарма"АД, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Илиенско шосе" № 16, представлявано от Огнян Донев, против решение № 426-ТП от 13.06.2013 г. на Комисията за финансов надзор. ОСЪЖДА "Софарма" АД, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Илиенско шосе" № 16, представлявано от Огнян Донев, да заплати на Комисията за финансов надзор сумата от 150 лева - юрисконсултско възнаграждение. Решението може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщението от страните пред петчленен състав на Върховния административен съд.
Мотиви
Решение № 15111 от 15.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11030/2013 г., VII о., докладчик съдията Лозан Панов Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 13, ал. 3 от Закона за комисията за финансов надзор (ЗКФН). Образувано е по жалба на "Софарма" АД, гр. София срещу решение № 426-ТП от 13.06.2013 г., постановено от Комисията за финансов надзор (КФН), с което на основание чл. 13, ал. 1, т. 9 и чл. 15, ал. 1, т. 1 от ЗКФН, във връзка с чл. 153, ал. 2 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК) е издадена окончателна забрана за публикуване на търговото предложение, внесено в КФН с писмо с вх. № 15-00-1/17.05.2013 г. от "Софарма" АД за закупуване чрез инвестиционен посредник "Елана трейдинг" АД на акции от останалите акционери на "Момина крепост" АД, гр. В. Търново. В жалбата са развити доводи за неправилност на решението, като постановено в противоречие с материално-правни разпоредби. Допълнителни аргументи са изложени в молба от 8.10.2013 г., представена по делото. Иска се отмяна на решението. Ответната страна - КФН, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Герчева, оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Доводи са развити в писмено становище. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, състав на седмо отделение намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното: Между страните не се спори, че с писмо вх. № 15-00-1 от 27.03.2013 г. на основание чл. 149, ал. 6, пр. първо от ЗППЦК, вр. чл. 6, т. 1 от Наредба № 13 от 22.12.2003 г. за търговото предлагане за закупуване и замяна на акции (Наредба № 13) в КФН е регистрирано търгово предложение от жалбподателя за закупуване чрез инвестиционен посредник "Елана трейдинг" АД на акции на "Момина крепост" АД, гр. В. Търново от останалите акционери. С Решение № 296-ТП/22.04.2013 г. КФН на основание чл. 152, ал. 1 ЗППЦК е наложила временна забрана за публикуване на търгово предложение, тъй като при разглеждане и обсъждане на търговото предложение и приложените към него документи е установено, че търговото предложение не предоставя достатъчна информация на акционерите на "Момина крепост" АД, гр. В. Търново за точната цена на предложението и вземане на обосновано решение относно приемането му в съответствие с чл. 150, ал. 1, т. 2 ЗППЦК. Безспорно е, че в последствие с писмо вх. № 15-00-1/17.05.2013 г. е внесено коригирано търгово предложение от жалбоподателя. С решение № 426-ТП от 13.06.2013 г. на КФН на основание чл. 13, ал. 1, т. 9 и чл. 15, ал. 1, т. 1 от ЗКФН, във връзка с чл. 153, ал. 2 ЗППЦК е издадена окончателна забрана за публикуване на търговото предложение, внесено в КФН с писмо с вх. № 15-00-1/17.05.2013 г. от "Софарма" АД за закупуване чрез инвестиционен посредник "Елана трейдинг" АД на акции от останалите акционери на "Момина крепост" АД, гр. В. Търново. Обжалваното в настоящото производство решение на КФН е постановено след анализ на коригираното търгово предложение, като в него са изложени няколко различни основания, всяко от които е достатъчно, за да обоснове крайния извод за наличието на основанията по чл. 153, ал. 2 ЗППЦК за издаване на забраната. Правилно и законосъобразно КФН е приела, че в случая приложима е редакцията на чл. 150, ал. 7, т. 2 и т. 3 от ЗППЦК, която е била в сила към датата на отправяне на търговото предложение. Съгласно тази разпоредба, при отправено предложение след законоустановения срок за изпълнение на задължението за отправянето му, цената на акциите се изчислява за 3-месечния, респективно - 6-месечния срок преди датата, на която най-късно е трябвало да бъде изпълнено задължението, ако тази цена е по-висока от средната претеглена пазарна цена на акциите за последните три месеца преди регистрацията на предложението. Задължението за отправяне на търгово предложение е възникнало на 1.01.2008 г. Цената е следвало да обхване периода от края на 2007 г. (9.10.2007 г. - 14.01.2008 г.). Както е изложено и в допълнителните аргументи на жалбоподателя, той не отрича, че това особено изискване на закона не е изпълнено. Напротив, изтъква се, че ако новата редакция на обсъжданата разпоредба бъде спазена и се вземат предвид "историческите данни" за определяне на цената, ще се получи икономическа непоносимост, каквато не е била целта на законодателя. Дори и да се приеме тази житейска логика за вярна, тя безспорно не е аргумент в подкрепа на извод, различен от вече направения, а именно, че е нарушена разпоредбата на чл. 150, ал. 7, т. 2 и т. 3 от ЗППЦК. Нарушена е и разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от Наредба № 41/2008 г. на КФН за изискванията към съдържанието на обосновката на цената на акциите на публично дружество, включително към прилагането на оценъчни методи в случаите на преобразуване, договор за съвместно предприятие и търгово предлагане, според която справедливата цена на акциите, търгувани активно (обстоятелство, което не е спорно между страните и за установяването на което са налице доказателства), се определя като среднопретеглена стойност от цената на затваряне или друг аналогичен показател за последния ден, през който са сключени сделки през последните три месеца, предхождащи датата на обосновката. Последващото подаване на коригирано търгово предложение не променя датата на вече подаденото търгово предложение. Погрешно определената дата на обосновката е довела до погрешно определяне на цената на затваряне, макар в случая това да е цена с 3 ст. по-висока от точно определената такава. Търговото предложение е регистрирано на 27.03.2013 г., като съгласно чл. 20, ал. 2 от Наредба № 41/2008 г., обосновката следва да бъде изготвена към дата, не по-рано от 5 дни преди датата на регистриране на търговото предложение. В конкретния случай това е периодът 22.03.2013 г. - 26.03.2013 г. Съществени нарушения са допуснати и при прилагането на модела "Дисконтирани парични потоци", като при формирането на прогнозните парични потоци са изключени оперативните приходи. Използването на възможността счетоводно да съществуват отразявания като "Други доходи" е избор на самия субект. При използването на обсъждания модел обаче, законодателят не е направил разграничение кои от отчитаните приходи да не участват при формирането на прогнозата. Ето защо изложеният аргумент в жалбата за "случайния характер" на тези приходи е икономически необоснован, още повече като се съобрази и техният размер, който не е малък, както и че те участват при формирането на крайния счетоводен резултат на дружеството. Преизчисляване на маржа на печалбата не е необходимо да се извършва, както се твърди в жалбата, тъй като в оповестения финансов отчет за 2012 г. "другите финансови приходи" са дадени като нетна стойност. Нарушена е и разпоредбата на чл. 15, ал. 2 от Наредба № 41/2008 г. на КФН, според която цената на акция по метода на "Нетна балансова стойност на активите" е следвало да бъде определена по последния публикуван счетоводен отчет - към 31.03.2013 г., а е използван отчетът към 31.12.2012 г. Това обстоятелство също не се оспорва от жалбоподателя. Изложеният аргумент, че по този начин цената на акция е по-висока, сам по себе си не води до саниране на допуснатото нарушение. Съдът намира за недопустимо извършване на промяна в относителната тежест на всеки един от методите с коригираното търгово предложение, тъй като КФН не е давала указания в тази посока. Доколкото обаче тяхното съотношение е преценка по целесъобразност на предложителя, контролът, който се осъществява, е такъв за правилното прилагане на всеки един от заявените модели. Съдът намира за необходимо да отбележи, че неточното представяне на информация на основание чл. 24, ал. 1 от Наредба № 13/22.12.2003 г., във връзка с § 1, т. 13 и т. 14 от ДР на ЗППЦК, не е основание, подкрепящо крайния извод на КФН, тъй като търговия предложител е длъжен да посочи данни за свързани лица, чрез които притежава акции от "Момина крепост" АД, а "Донев Инвестмънтс Холдинг" АД не е такова лице поради това, че притежава 26,52 % от капитала на "Софарма" АД, а последното притежава 20,34 % от капитала на "Софарма трейдинг" АД. Съществуването на заблуждение у самия предложител, че са налице връзките, определени в § 1, т. 13 и т. 14 от ДР на ЗППЦК и изтъкването наличието на такива, както и излагането на обстоятелства, които не водят до различно заключение, не представлява нарушение на обсъжданата разпоредба от наредбата. Независимо от последното, изложеното по-горе дава основание да се приеме, че жалбата на "Софарма" АД, гр. София срещу решение № 426-ТП от 13.06.2013 г. на КФН следва да се отхвърли като неоснователна. Предвид изхода на спора, основателна е претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, с оглед на което следва да бъде уважена. Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение