Решение № 1176 от 3.2.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационните жалби, подадени от Областна дирекция по безопасност на храните София област, със седалище в гр. София, чрез адвокат Костова и адвокат Цеков, и Агровал БГ ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. София, чрез адвокат Златева, срещу Решение 6773 от 17.11.2021 г., постановено по адм. дело 11919/2020 г. по описа на Административен съд София-град. Областна дирекция по безопасност на храните София област обжалва решението в частта му, с която е осъдена да заплати на Агровал БГ ЕООД обезщетение за претърпени имуществени вреди, реално претърпени от дружеството загуби в резултат на незаконосъобразен административен акт, с доводи за частичната му недопустимост и неправилност, поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска присъждане на направените по делото разноски. Агровал БГ ЕООД обжалва решението в частта му, с която е отхвърлен предявения от дружеството иск за обезщетяване на имуществени вреди. Излага съображения, че същото в тази му част е неправилно, като постановено при неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяната му, като вместо него се постанови друго, с което се уважи предявения иск изцяло и се присъдят направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба на Областна дирекция по безопасност на храните София област и неоснователност на касационната жалба на Агровал БГ ЕООД. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен в обжалваната от всяка част, поради което са процесуално допустими. Производството пред Административен съд София-град се е развило по предявените от Агровал БГ ЕООД против Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) София област обективно съединени искове за обезщетяване на претърпени вреди въз основа на отменен незаконосъобразен акт на държавната администрация Разпореждане 01 от 29.11.2016 г. на главен инспектор при ОДБХ София област за спиране на експлоатацията на животновъден обект, собствен на ищеца: реално претърпени загуби, представляващи претендирани и заплатени главница, ведно със законни и присъдени лихви и разноски по Договор за овърдрафт 000LD-L-000722/28.04.2015 г. в размер на 732 975.67 лева, ведно със законната лихва върху сумата от завеждане на исковата молба до окончателното и изплащане; пропуснати ползи, представляващи финансово подпомагане от Държавен фонд Земеделие по Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., по проект с УИН [номер] на стойност 975 532.65 лева, ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба до изплащането и. За установяване основателността и размера на твърдяните вреди от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства по делото, като след посочването им от страните и събиране на относимите към спора такива решаващият съд е изяснил фактическата обстановка по делото. С обжалваното решение административният съд е уважил изцяло предявения иск за обезщетяване на реално претърпени имуществени вреди, като е приел че са налице предпоставките на чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди налице е отменен като незаконосъобразен административен акт, от него произтича вреда в посочения от ищеца размер, като пряка и непосредствена последица от отменения акт. Предявеният иск за обезщетяване на имуществени вреди пропуснати ползи е приел за неоснователен, липсва вреда в пряка причинна връзка с отменения акт, тъй като е издаден отделен административен акт, съдържащ отказ за финансиране. Решението е валидно, допустимо и частично неправилно. Неоснователни са доводите за частична недопустимост на предявения иск за обезщетяване на реално претърпени вреди, представляващи претендирани и заплатени главница, ведно със законни и присъдени лихви и разноски по договор за овърдрафт от 28.04.2015 г., тъй като по делото не са ангажирани доказателства установяващи твърдяната идентичност на част от предявения иск с по-рано предявен такъв пред съд. Неоснователни са и доводите за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Правото на участие на страните в съдебното производство не е препятствано, дадена е възможност на страните да ангажират и са събрани от съда относимите към спора доказателства. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт на техни органи или длъжностни лица. За да възникне законовата отговорност следва да е налице освен отменен по надлежния ред акт, което в случая е безспорно установено и реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Необосновано и при неправилно приложение на закона е прието в обжалваното решение, че по отношение на предявения иск за обезщетяване на реално причинени вреди по делото са установени всички законови предпоставки, предпоставящи уважаването му в претендирания размер. Освен безспорно установената отмяна на административен акт на главен инспектор при ОДБХ София област за спиране експлоатацията на животновъден обект, собствен на ищеца, по делото не са доказани останалите елементи от фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Не е доказана вреда, произтичаща от отменения като незаконосъобразен административен акт. Реално причинената вреда ищецът основава като заплатени главница, законни и присъдени лихви и разноски по договор за овърдрафт , сключен от него на 28.04.2016 г. с кредитор Първа инвестиционна банка АД. Договорът, както и сключените към него анекси на 26.04.2017 г., 26.05.2017 г. и 10.05.2018 г. са представени по делото, като в последния анекс е прието за установено от страните по договора, че размерът на просрочената главница е 544 497.73 лева, а дължимата наказателна лихва, начислена към 10.05.2018 г. е в размер на 5 334.46 лева. На 26.02.2019 г от кредитора Първа инвестиционна банка АД, гр. София, до кредитополучателя Агровал БГ ЕООД е отправена покана за изпълнение на дългът на последния в размер от 583 996.54 лева по Договор за овърдрафт 000LD-L-000722/28.04.2016 г. и анексите към него в петдневен срок от получаването и, като при неизпълнение в срок банката заявява, че ще счита кредита за изцяло и предсрочно изискуем. По делото е представена и приета като доказателство и Покана за доброволно изпълнение изх. 006878/05.04.2019 г. на частен съдебен изпълнител с рег. 927 по изпълнително дело 20199270400558/2019 г. до ищеца Агровал БГ ЕООД, като длъжник. В нея е посочено, че с изпълнителен лист, издаден на 02.04.2019 г. въз основа на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК по гражданско дело 340/2019 г. на Районен съд Ихтиман, дружеството е осъдено да заплати посочените в изпълнителния лист суми в полза на взискателя Първа инвестиционна банка АД гр. София, като подробно е посочено задължението по изпълнителното дело : 643499.62 лева главница, ведно със законната лихва върху нея от 29.03.2019 г., до окончателното изплащане на задължението; 52048.72 лева присъдени лихви; 1495.58 лева други неолихвяеми вземания по изпълнителен лист;14090.88 лева присъдени разноски, както и разноски в полза на ЧСИ в размер на 20964.87 лева; адвокатско възнаграждение в размер на 150 лева, както и други такси в общ размер от 726 лева. По делото не е представена заповедта за изпълнение по чл. 417 от ГПК, при което не може да се направи извод за връзка на тези задължения с договора за овърдрафт. По делото не се твърди, не са и представени доказателства от ищеца, върху когото е доказателствената тежест, установяващи посочените в изпълнителния лист суми да са заплатени, при което твърдяната за причинена вреда остава недоказана. Обстоятелството, че е образувано изпълнително производство срещу ищеца не основава реално претърпени вреди от него. С оглед на тези съображения съдът намира предявеният иск за обезщетяване на имуществени вреди в размер на 732 975.67 лева за неоснователен. Неоснователен при това положение се явява и предявеният иск за присъждане на лихва върху главницата. Обжалваното решение в частта му, с която искът е уважен като неправилно поради необоснованост и неправилно приложение на закона следва да бъде отменено и вместо него се постанови друго по съществото на спора, с което предявените искове се отхвърлят. В останалата му част, с която е отхвърлен предявения от Агровал БГ ЕООД иск за обезщетяване на имуществени вреди пропуснати ползи, представляващи финансово подпомагане от Държавен фонд Земеделие по Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., по проект с УИН [номер] на стойност 975 532.65 лева решението е правилно. Претенцията е за пропуснати ползи, като вероятността от настъпването на вредите следва да е несъмнена и да се основава от настъпване на факта, единствено от ненастъпването на който не са получени и няма да бъдат получени твърдяните доходи. В случая това не е така. Установено е по делото, че ищецът е подал заявление за подпомагане, УИН [номер] със стойност на проекта 1 951 065.31 лева, по което заявление е постановен отказ за финансиране със заповед 03-РД/2617 от 27.06.2018 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие . Именно от тази заповед, а не от отмененото разпореждане на главен инспектор при ОДБХ София област за спиране на експлоатацията на животновъден обект, собствен на ищеца, произтича нефинансирането на проекта. Заповедта на изпълнителния директор на ДФ Земеделие е обжалвана, като жалбата е отхвърлена с влязло в сила съдебно решение. При установената по делото фактическа обстановка обосновано и при правилно приложение на закона е прието в обжалваното решение, че не се установяват предпоставките на чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ и предявения иск се явява неоснователен. При така изложените съображения обжалваното решение в тази му част като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касационния жалбоподател ОДБХ София област е основателно. Следва Агровал БГ ЕООД да бъде осъдено да му заплати сторените такива в размер на 25 лева, внесена държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 17 586 лева, договорено и заплатено по банков път възнаграждение по договор за правна защита и съдействие представен по делото. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, трето отделение