Решение № 13900 от 16.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1084/2017 г.

Решение № 13900 от 16.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1084/2017 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. П. В. срещу Решение № 425 от 24.11.2016 г., постановено по адм. дело № 476/2016 г. на Административен съд - В. (АС В.), с което e отхвърлен иска му, предявен срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - С. (ГД ИН). В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, като счита, че от съда са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно е приложен материалния закон. Посочва, че видно от представените доказателства по делото безспорно се установява, че времето за къпане е крайно недостатъчно и с това се нарушава правото на лична хигиена по чл. 151, ал. 1, т. 3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС). Моли да се отмени обжалваният съдебен акт, като вместо него се уважи предявеният иск и се присъди обезщетението, така както е претендирано. Касационният жалбоподател А. В., в съдебно заседание, чрез адв. Добрилова от ВАК поддържа жалбата и моли за отмяна на съдебното решение. О. Г. дирекция "Изпълнение на наказанията" - С. в съдебно заседание, чрез юрисконсулт Луканова оспорва жалбата. Счита решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно, като спрямо него не са налице отменителни основания, с оглед на което моли същото да се потвърди. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира за правилни изводите на съда относно липсата на предпоставки за ангажиране на отговорността на ГДИН по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), като счита, че решението на АС- В. следва да остане в сила. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. АС В. е сезиран с искова молба на А. П. В., предявена срещу ГДИН - С., с която се претендира присъждане на обезщетение в размер на 1 000 (хиляда) лева за претърпени неимуществени вреди, в резултат на нарушено право на лична хигиена, поради неосигуряване на достатъчно време за баня, която се полага на ищеца минимум два пъти седмично. Ищецът твърди, че по този начин са му нанесени неимуществени вреди изразяващи се в безсилие, безпокойство, безсъние, главоболие, безпомощност и незащитеност. С обжалваното Решение № 425 от 24.11.2016 г., постановено по адм. дело № 476/2016 г. на Административен съд - В. e ОТХВЪРЛЕНА исковата молба на А. П. В., предявена срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - С., с която се претендира присъждане на обезщетение в размер на 1 000 (хиляда) лева за претърпени неимуществени вреди, считано от 9.07.2011 г. до 9.07.2016 г., ведно със законната лихва. За да достигне до този резултат от АС В. са обсъдени представените по делото- графици за баня, касаещи периода от 1.01.2016 г. - 31.12.2016 г., които са съпоставени с ангажираните по делото свидетелски показания, от които е установено, че на ищеца му е било осигурено ползването на баня два пъти седмично - понеделник и четвъртък. На следващо място решаващият съд приема, че не са събрани доказателства, от които да е възможно да се направи обоснован извод, че Велков е претърпял негативни промени в емоционално, физическо и психическо състояние, които да са в пряка причинно следствена връзка с нарушаване на правото му на лична хигиена в затвора през процесния период. Според съдът събраните по делото писмени и гласни доказателства по своята същност, последователност и относимост спрямо претенцията не могат поотделно и в съвкупност да обосноват извод за претърпените по твърденията на ищеца неимуществени вреди. От решаващия съд е достигнат извод, че след като ищецът не е осъществил главно и пълно доказване на кумулативно изискуемите предпоставки по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, последица от това е отхвърляне на предявения от него иск, като неоснователен и недоказан. Настоящата съдебна инстанция намира постановеното решение за правилно, а подадената срещу него касационна жалба за НЕОСНОВАТЕЛНА. Визираните в жалбата обстоятелства не представляват съществено нарушение на съдопроизводствените правила и не обуславят отмяна на обжалваното решение. Развилият се пред АС В. процес е реализиран при спазване на процесуалните права на страните и в съответствие с предвиденото съдебно производство. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че решението е неправилно, поради необоснованост като се изтъква, че е постановено в противоречие с доказателствата по делото. Решаващият съд е събрал относимите доказателства, които е анализирал поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно приложимата правна уредба. В съдебния акт са обсъдени показанията на свидетелите, ангажирани от страна на ищецът Велков, като тяхната оценка правилно е изведена след съпоставка с останалия доказателствен материал. Неоснователни са твърденията на касатора, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон. В случая е предявен иск по чл. 204, ал. 4 от АПК за заплащане на обезщетение на вреди в резултат на незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията. Във фактическия състав на отговорността на държавата, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се включват следните елементи: административен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, отменени по съответния ред или съответно приети за незаконосъобразни; причинена неимуществена или имуществена вреда и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Правилно и след обективна преценка на доказателствата по делото, съдът приема, че не са налице кумулативно изискуемите елементи на състава на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на ответника. При липсата на така посочените предпоставки не може да се реализира отговорността на ответника по този ред. Обосновано съдът приема, че не е доказано в хода на производството наличието на бездействие от страна на съответните длъжностни лица при ответника във връзка с изпълнението на задължения, произтичащи пряко от нормативен акт, които да са в причинна връзка с твърдените от ищеца неимуществени вреди. В процесния случай не е установено твърдяното в исковата молба незаконосъобразно бездействие, както и настъпили вреди за ищеца. Не може да се приеме, че на лицето е нарушено правото на хигиенна и от там, че е нарушен чл. 3 от ЕКЗПЧОС. Н. лишения от свобода е осигурен постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, чието ползване може да се осъществява в спалното помещение- чл. 20, ал. 3 ППЗИНЗС. Н. се доказва лицето да е било в условия по-лоши от тези, при които обичайно е изтърпявано наказанието лишаване от свобода. Липсват данни за влошени битови и санитарно-хигиенни условия. По отношение на конкретното оплакване на лицето относно осигуряване на къпане, от първостепенния съд е извършен анализ на приложимата разпоредба от чл. 151, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, където е регламентирано задължението на ответника за осигуряване хигиенно поддържане на лишените от свобода - къпане (баня) по възможност всеки ден, но най-малко два пъти седмично. В резултат са достигнати обосновани правни изводи. Възникнали смущения или леки инциденти при водоснабдяването не могат да се приравнят на неизпълнение на това задължението или да се приемат за съществено отклонение от неговото реализиране. След като е налице съответствие с минималните изисквания регламентирани в правната норма следва да се приеме, че не е налице бездействие на администрацията на З. В., спрямо изискванията за осигуряване на къпане два пъти седмично. По отношение на останалите предпоставки по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ с исковата молба е направено твърдение, че в резултат на незаконосъобразното бездействие - са претърпени неимуществени вреди - изразяващи се в безпокойство, безсъние, главоболие, безпомощност и незащитеност и т.н., които субективни преживявания, намират външен израз и подлежат на доказване - чл. 153, чл. 154 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК. Правилно от АС В. се приема, че не са доказани вреди вследствие на неосигуряване на хигиенни условия. Липсват доказателства за конкретни преживявания, които са породени от поставянето по-неблагоприятни условия от обичайното пребиваване в местата за лишаване от свобода. Наред с това липсват доказателства за наличието на битови условия, които поради своя характер или интензитет презумптивно биха се отразили в негативен аспект. При изяснена фактическа обстановка, поради неустановяване на незаконосъобразни действия и бездействия на органите на ответника, от които да са последвали вреди за касатора, съдът е извел законосъобразни изводи. Несъгласието на касационния жалбоподател с тези изводи не обуславя наличие на касационни основания по чл. 209 от АПК. Това обуславя липсата на основания по чл. 4 от ЗОДОВ и отхвърляне на иска като неоснователен, както правилно е приел и АС В.. Обжалваното решение като правилен съдебен акт следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд - трето отделение,