Решение № 1315 от 18.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3424/2007 г.

Решение № 1315 от 18.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3424/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Стоил Сотиров Производството е по § 2, ал. 3 ПЗР ГПК, във връзка с чл. 218а, б. "а" ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба от ищците Обстоятелствата по делото са следните: Ф. Н. Д., С. Н. Д. и К. Н. З., всичките със съдебен адрес: град С., бул. "България" № 50, бл. 5, ап. 4, са предявили против О. Б., област С., против О. Б., област С., обективно и субективно съединен искове с правно основание чл. 108 и чл. 109 ЗС. В исковата молба ищците твърдят, че са собственици на недвижим имот придобит по давностно владение и наследство от общия им наследодател М, бивш жител на с. Б., съставляващ дворно място с площ от 9841 кв.м, заснето като имот пл. № 9 в кв. 8 по ЗРП от 1938 г., утвърден със заповед № 4499/18.9.1938 г., при граници, подробно посочени в исковата молба. Твърди се също така, че по плана от 1961 г. имотът е заснет като два имота с пл. №№ 116 и 117, записани на тяхната обща наследодателка, като в имот пл. № 117 има построена двуетажна масивна жилищна сграда. Сочи се, че О. Б. с оглед да отнеме имота и без да спазва разпоредбите на ЗПИНМ и ЗТСУ, е извършила многобройни промени на плана с цел отчуждаване на имота, без да се съобразява с ищците и да ги уведомява за това. Излага се, че по плана от 1938 г. имотът е бил предвиден за парк, а по-късно със заповед № 499/21.01.1952 г. отпада улицата от о.т. № 25 до о.т. № 30 в кв.9; по плана от 1986 г. имотът е отреден за парцели както следва: парцел **** - за обществено хранене, парцел **** - за младежки дом и парцел **** - за озеленяване в кв.108. Ищците твърдят, че въпреки образуваните производства за отчуждаване общината е игнорирала разпоредбите на чл. 55, б. "б" ЗПИНМ и §§ 81 и 83 от ППЗПИНМ и чл. 94 и сл. от ЗТСУ, тъй като не е налице съобщение по реда на ГПК за откриване на производство за отчуждаване на имота за строеж на младежки дом по плана от 1986 г. Твърди се също така, че не е извършено плащане на имота, същият не е замерен. Считат, че с решение по адм.д. № 434/1995 г. на Смолянския окръжен съд им е възстановена част от имота с площ от 1200 кв.м, а със заповед на кмета № 49/25.5.1994 г. на кмета на общината са им възстановени 345 кв. м. Налице са и други твърдения и считат, че по силата на чл. 2, ал. 2 ЗВСВОНИ им се възстановявана собствеността и върху всички движими и недвижими имущества, отнети без законно основание. При условията на главно встъпване/чл. 181 ГПК/ по делото е предявена искова молба от А. М. С. против ищците, в която встъпилият твърди, че на основание наследство то прабаба му Ц. А., е собственик на недвижим имот, в м. "Ш" в с. Б., сега представляващ УПИ- I и УПИ - II, кв.108 по плана на селото от 1986 г. С решение № 289/24.8.2006 г. по гр.д. № 46/2006 г. Смолянският районен съд е отхвърлил всички искове, включително и този на главно встъпилия. С решение № 2/07.02.2007 г. по гр.д. № 525/2006 г., по въззивни жалби от ищците и главно встъпилия, Смолянският окръжен съд е обезсилил решението на първата инстанция в частта, с която е отхвърлен иска на главно встъпилия А. С. и е прекратил производството в тази част. В останалата част решението на районния съд е оставено в сила. Въззивната инстанция е приела, че предявените искове са неоснователни, тъй като през различните периоди, визирани в исковата молба са налице законно проведени отчуждителни процедури по ЗПИНМ. Изводите са обосновани с данните от заключенията на съдебно-техническата експертиза. Поради това е прието, че не е налице хипотезата на чл. 2, ал. 2 ЗВСВОНИ. Относно доводите за обезщетяване съдът е изложил изводи, че отчуждаването настъпва по силата на регулационното отреждане, а обезщетението създава само облигационно отношение между органа по отчуждаването и собствениците на отчуждените имоти. Срещу въззивното решение на Смолянския окръжен съд е подадена касационна жалба от ищците Ф, С. Н. Д. и К. Н. З., с оплаквания за допуснати нарушения по чл. 218б, б. "в" ГПК (отм.), подробно изложени в жалбата. Моли се за отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявените искове. В хода на касационното производство, на основание чл. 120 ГПК (отм.), на мястото на касационната жалбоподателка - ищца Ф. Н. Д. са конституирани законните й наследници В. П. Д., П. Н. Д. и Д. Н. Д. В съдебно заседание пред настоящата инстанция касационната жалба се поддържа от жалбоподателката К. З. Постъпила е и писмена защита. Ответниците по касационната жалба - О. Б., област С. и А. С., не заявява становища в настоящото производство. Върховният касационен съд, състав на I г.о., като разгледа касационната жалба, взе предвид становището на касационната жалбоподателка К. З., изразено в съдебно заседание, писмената защита от касационните жалбоподатели и с оглед правомощията си по глава ХIХ "А" ГПК (отм.), намира за установено следното: Касационната жалба отговаря на изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 218а, б. "а" и чл. 218в, ал. 1 и 2 ГПК (отм.), поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна. Решението на Смолянския окръжния съд е правилно. Законосъобразно и обосновано Смолянският окръжен съд е стигнал до извод, че с оглед събраните по делото доказателства и данните от заключенията на съдебно-техническата експертиза са налице законно проведени отчуждителни процедури по ЗПИНМ. Правилно е прието също така, че с оглед т. 1 от ТР № 1/17.5.1995 г. по гр.д. № 3/1994 г. на ОСГК на ВС, не се възстановява правото на собственост по отношение на отчужден незастроен имот, който след одържавяването му е застроен, какъвто е процесния случай. Правилни са и изводите, че в процесния случай не е налице хипотезата на чл. 2, ал. 2 ЗВСВОНИ, тъй като за нито един от имотите не е доказано да е отнет без законово основание или отчужден не по установения законов ред. Точно обратното данните от заключенията на вещото лице установяват регулационни промени със съответното отреждане, при което отчуждаването настъпва по силата на регулацията. Законосъобразно е прието, че дължимото при отчуждаване обезщетение създава само облигационни отношения между органа по отчуждаването и собствениците на отчуждените имоти и не е част от сложен фактически състав на отчуждителната процедура. Касационните жалбоподатели не са установили при условията на главно и пълно доказване твърденията си, поради което законосъобразно и обосновано претенциите им са отхвърлени. Касационната жалба като неоснователна следва да се остави без уважение, а решението на въззивната инстанция - в сила. Водим от изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1, изречение второ, хипотеза първа, ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на I г.о.