Решение № 3654 от 10.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11539/2019 г.

Решение № 3654 от 10.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11539/2019 г., I о., докладчик съдията Петя Желева Производството e по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция (ОД) на Държавен фонд (ДФ) "Земеделие" - гр. Кърджали, подадена чрез ст. юрк. Илчева, срещу Решение № 275/19.07.2019 г., постановено по адм. дело № 208/2019 г. по описа на Административен съд – Смолян, с което по жалба на Ю. Амиш е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 21/06/3/0.0.2479/3/01/04/01 от 22.04.2019 г. на директора на ОД на ДФ "Земеделие" - гр. Кърджали и ДФ "Земеделие" е осъден да заплати на Ю. Амиш разноски в размер на 1 370 лв. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на оспореното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва се изводът на първоинстанционния съд, че оспорения административен акт е издаден в нарушения на материалния закон. Твърди се, че преди издаването на АУПДВ, ДФ "Земеделие" - РА е извършил всички необходими и задължителни административни проверки за съответствие на заявените обстоятелства в регистрите на ИСАК и свързаните административни регистри. Твърди, че след извършено посещение на 18.09.2018 г. в стопанството на Ю. Амиш и след извършена проверка на място с техническо средство в периода 22.10.2018 г. – 23.10.2018 г. от страна на служители на отдел "РРА" към ОД на ДФ "Земеделие" - гр. Кърджали, било установено, че се отглеждат 11, 102 дка трайни насаждения от сливи, вместо заложените по бизнес план 12 дка и при съобразяване на резултатите е изчислено, че икономическият размер на земеделското стопанство на ползвателя на помощта, измерен в стандартен производствен обем (СПО), се равнява на 8 043, 40 евро, който е с 1 507, 68 евро повече спрямо първоначалния икономически размер, но не бележи растеж с миниум 2 000 евро спрямо първоначалния икономически размер. При безспорно установени факти, че ползвателя на помощта не е изпълнил задълженията си по договор и нормативен акт се твърди, че неправилно съдът приел наличие на обстоятелства, при които не следва да се възстановява полученото първо плащане по договора. Посочва се, че документите, на които се е позовал съда не са били предоставени на служителите при извършване на проверката на място. Претендира се отмяна на оспореното решение на Административен съд – Смолян и потвърждаване на АУПДВ, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условие на евентуалност се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът – Ю. Амиш, в писмен отговор чрез адв. Пейковски, оспорва касационната жалба, като неоснователна. Иска да се остави в сила обжалваното решение на Административен съд – Смолян, както и да се присъдят разноски за касационното производство. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави в сила оспореното решение на Административен съд – Смолян. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледанa по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: Предмет на оспорване пред Административен съд (АС) – Смолян е бил Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 21/06/3/0.0.2479/3/01/04/01 от 22.04.2019 г., издаден от директора на ОД на ДФ "Земеделие" - гр. Кърджали, с който на Ю. Амиш е отказано пълно изплащане на финансова помощ в размер на 9 779, 00 лв., представляваща второ плащане по договор № 21/06/3/0.0.2479 от 29.03.2017 г., като е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 19 558, 00 лв. С оспореното в настоящото производство решение, АС – Смолян е отменил издадения АУПДВ и осъдил ДФ "Земеделие" да заплати на Ю. Амиш разноски в размер на 1 370 лв. За да постанови този резултат, АС – Смолян е приел, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но в нарушение на материалния закон, които го правят незаконосъобразен. Първоинстанционният съд е приел за безспорно установено от фактическа страна, че на 08.08.2016 г. Ю. Амиш е подал заявление за подпомагане по подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитие на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, към което заявление била приложена и декларация за изчисляване на минималния стандартен производствен обем (СПО) на заявените за отглеждане от него трайни насаждения сливи. За безспорно е било прието и обстоятелството, че Амиш е бил одобрен за финансиране, в резултат на което бил сключен договор № 21/06/3/0.0.2479 от 29.03.2017 г. между него и ДФ "Земеделие" за отпускане на безвъзмездна финансова помощ. Одобрен бил бизнес план, изготвен от жалбоподателя, за отглеждане на сливи сорт "Стенлей". На 13.04.2017 г. било извършено първо плащане по договора на сума в размер на 19 558, 00 лв., а на 23.08.2018 г. Амиш е подал заявка за второ плащане. Съдът е приел е за безспорно, че на 22.10.2018 г. и на 23.10.2018 г. е извършена проверка на място с техническо средство в стопанството на Ю. Амиш, при която е констатирано, че икономическият размер на стопанството, измерен в СПО към крайната дата на периода за проверка на изпълнението на бизнес плана, изчислен по Приложение № 1 към чл. 5, ал. 8 от Наредбата, въз основа на допустимите за включване в нарастването площи с култури, бил 8 043, 40 евро. Доколкото било посочено, че началният икономически размер на стопанството на Ю. Амиш, измерен в СПО, е 6 535, 72 евро, то правилно административният орган приел, че икономическият размер на стопанството е увеличен с 1 507, 68 евро, но не е постигнато планираното увеличение на СПО на стопанството от минимум 2000 евро. В случая, обаче съдът приел наличие на извънредни обстоятелства, при които не следва да се възстановява полученото първо плащане по договора. За такива са приети обстоятелствата, че на неизвестна дата, но във всички случаи преди извършване на проверката на място, неизвестни лица навлезли в стопанството на жалбоподателя Ю. Амиш с моторни превозни средства и унищожили около 1 дка. млади сливови насаждения. Горното било установено от подадената жалба на Ю. Амиш от 15.10.2018 г. до кмета на община Борино и отразеното в констативния протокол от 19.10.2018 г. на комисията, назначена от кмета на общината, че в поземлени имоти № 05462.198.15 в м. м. "Чамлъка" и № 05462.130.23 в м. "Буза дере" е влизано нерегламентирано с превозни средства от неизвестни лица, в следствие на което са унищожени насаждения около 1 дка. Решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. Настоящата инстанция приема, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган, какъвто се явява директорът на ОД на ДФ "Земеделие" – Кърджали, упълномощен със заповед № 05-РД/286 от 01.02.2017 г. на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" да издава АУПДВ по отношение на ползватели на финансова помощ по подмярка 6. 1. "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от ПРПР 2014 – 2020 г. Същата заповед, делегираща правомощия, е приложена на лист 299 от делото. Неправилно административният съд е приел, че АУПДВ е издаден в противоречие с материалноправни разпоредби. По делото не е било спорно, че на 08.08.2016 г. Ю. Амиш е подал заявление за подпомагане по подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитие на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, към което заявление била приложена декларация за изчисляване на минималния стандартен производствен обем на заявените за отглеждане от него трайни насаждения сливи. Не са спорни и обстоятелствата, че заявлението за подпомагане на Амиш е одобрено и е сключен договор № 21/06/3/0.0.2479 от 29.03.2017 г. между него и ДФ "Земеделие"за отпускане на безвъзмездна финансова помощ. С договора е уговорена одобрената помощ в размер на 29 337 лв., предоставяна на два етапа, като първото плащане в размер на 19 558 лв. се извършва в срок до два месеца от сключване на договора, за което няма спор, че е платено, а второто плащане в размер на 9 779 лв. следва да се извърши в срок до три месеца от издаване на уникален идентификационен номер (УИН) на окомплектованата с всички изискуеми документи съгласно Приложение 11 на Наредба № 10 от 10.06.2016 г. заявка за второ плащане от ползвателя, в случай на одобрение на помощта след извършени проверки, включително на място. С Наредба № 10 от 10.06.2016 г. за прилагане на подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитието на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., се уреждат условията и редът за прилагане на подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитието на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. (ПРСР 2014 – 2020 г.), съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Финансовата помощ по тази наредба се предоставя за устойчиво развитие и растеж на малките земеделски стопанства. В глава четвърта на Наредбата е уреден редът за извършване на контрол върху изпълнението на проектите, като в чл. 31 е предвидено извършване на проверка/посещението на място за установяване изпълнението на намеренията на кандидата за засаждане и изпълнението на всички други договорени и нормативно установени задължения съгласно условията на тази наредба и договора за подпомагане. В следващата разпоредба на чл. 32 е предвидено извършване на проверка/посещението на място за установяване фактическо съответствие на представения от ползвателя бизнесплан и заложените в него данни и показатели с действителните такива. Тези резултати от проверките се вземат предвид при обработката на подадената заявка за второ плащане и при преценката за съответствието между одобрения бизнесплан и заложените в него данни и показатели и тяхното реално изпълнение. Изплащането на финансовата помощ по подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитието на малки стопанства" е на два етапа съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № 10/10.06.2016 г., като първото плащане е след сключване на договора за предоставяне на финансова помощ, а второто плащане е след извършена проверка съгласно чл. 36 РА установи коректното изпълнение на бизнесплана. Според чл. 8, ал. 5 от сключения договор ДФ "Земеделие" в срок до три месеца от подаване на заявка за второ плащане извършва всички проверки, вкл. и на място, и одобрява или мотивирано отказва изплащането на финансовата помощ след извършен анализ за установяване на съответствието между фактическото състояние и одобрения бизнес план на ползвателя. В Наредба № 10, в т. 2 и 3 на чл. 37, ал. 1 е предвидено, че ползвателят на помощта няма право да получи второто плащане по чл. 10, т. 2 и дължи връщане на полученото по чл. 10, т. 1 първо плащане по договора за предоставяне на финансова помощ, ведно със законната лихва към него, изчислена за период, посочен в договора, когато: бизнеспланът не е изпълнен коректно, включително и когато не е изпълнен в срока, посочен в договора за предоставяне на финансова помощ; както и когато не е постигнал увеличаване на икономическия размер на стопанството спрямо първоначалния размер с най-малко 2000 евро, измерен в СПО. В случая след подадена на 23.08.2018 г. заявка за второ плащане е извършено посещение на 18.09.2018 г. на място в стопанството на Ю. Амиш от страна на служители на отдел "РРА" към ОД на ДФ "Земеделие" - гр. Кърджали и проверка на място с техническо средство в периода 22.10.2018 г. – 23.10.2018 г., като са констатирани несъответствия между одобрения бизнес план и заложените в него данни за обработваема земеделска земя. Установено е, че се отглеждат 11, 102 дка трайни насаждения от сливи, вместо заложените по бизнес план 12 дка. В бизнес плана, ползвателя на помощта е посочил начален икономически размер на стопанството, измерен в СПО 12 782, 76 лв. (6 535, 72 евро) и икономически размер на стопанството към крайна дата на периода за проверка изпълнението на бизнес плана, измерен в СПО – 17 004, 00 лв. (8 694, 01 евро). Икономическият размер на стопанството, измерен в СПО към крайната дата на периода за проверка на изпълнението на бизнес плана, изчислен по Приложение № 1 към чл. 5, ал. 8 от Наредбата, въз основа на допустимите за включване в нарастването площи с култури, е нараснал спрямо първоначалния размер с 1 507, 68 евро, но не бележи растеж с миниум 2 000 евро спрямо първоначалния икономически размер. С оглед това, правилно административния орган е приел, че са налице материално правните основания по чл. 37, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Наредба № 10 от 10.06.2016 г. за отказ на второ плащане и установяване на задължение за връщане на полученото първо плащане по сключения с жалбоподателя договор. Неправилно е разрешен спорния пред първоинстанционния съд налице ли са били извънредни обстоятелства, в който случай следва да намери приложение нормата на чл. 37, ал. 4 от Наредба № 10 от 10.06.2016 г., съгласно която при неизпълнение на задължения в случай на непреодолима сила или извънредни обстоятелства ползвателят не възстановява полученото първо плащане по договора за предоставяне на финансова помощ, но няма право да получи второто плащане по чл. 10, т. 2. Съгласно чл. 37, ал. 5 от наредбата, ползвателят или изрично упълномощен от него представител е длъжен писмено да уведоми РА за възникването на непреодолима сила и извънредни обстоятелства и да приложи достатъчно доказателства за това в срок до 15 работни дни от датата, на която е в състояние да го направи. Легалната дефиниция на понятията "непреодолима сила" и "извънредни обстоятелства" е дадена в разпоредбата чл. 2, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 г., към която препраща § 1, т. 16 от Допълнителната разпоредба към Наредба № 10 от 10.06.2016 г. Съгласно чл. 2, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 г., за целите на финансирането, управлението и мониторинга на ОСП "непреодолима сила" и "извънредни обстоятелства" могат да бъдат признати по-специално в следните случаи: а) смърт на бенефициера; б) дългосрочна професионална нетрудоспособност на бенефициера; в) тежко природно бедствие, което е засегнало сериозно стопанството; г) случайно унищожение на постройките за животни на стопанството; д) епизоотия или болест по растенията, която е засегнала съответно част или всички селскостопански животни или земеделски култури на бенефициера; е) отчуждаване на цялото стопанство или на голяма част от стопанството, ако това отчуждаване не е могло да бъде предвидено към деня на подаване на заявлението. Ето защо, след като в случая не се твърди и не се установява наличие на някоя от изчерпателно изброените в разпоредбата чл. 2, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 г. хипотези, не е налице "непреодолима сила" и "извънредни обстоятелства", поради което не намира приложение нормата на чл. 37, ал. 4 от Наредба № 10 от 10.06.2016 г. Наред с изложеното в случая не е спазена и процедурата по чл. 37, ал. 5 от Наредба № 10 от 10.06.2016 г., съгласно която ползвателят или изрично упълномощен от него представител е длъжен писмено да уведоми РА за възникването на непреодолима сила и извънредни обстоятелства и да приложи достатъчно доказателства за това в срок до 15 работни дни от датата, на която е в състояние да го направи. По делото е безспорно установено, че ползвателят на помощта не е уведомил РА за твърдените от него извънредни обстоятелства, а жалбата до кмета на Община Борино и констатациите на назначената от последния комисия не установяват изпълнение на регламентираната процедура, нито наличие на извънредни обстоятелства за неизпълнение на договорните задължения от ползвателя на помощта. По изложените съображения, настоящата касационна инстанция приема, че издаденият АУПДВ № 21/06/3/0.0.2479/3/01/04/01 от 22.04.2019 г. на директора на ОД на ДФ "Земеделие"- гр. Кърджали е законосъобразен административен акт, а като е достигнал до други правни изводи първоинстанционният съд е постановил решение в нарушение на материалния закон, поради което същото следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата на Ю. Амиш срещу административния акт. С оглед изложеното, решението на АС – Смолян е неправилно и в частта на присъдените в полза на Ю. Амиш разноски за първоинстанционното производство в размер на 1 370 лв., поради което следва да се отмени и в тази му част. При този изхода на спора и предвид направеното от касатора искане, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК и чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, следва да му бъде определено юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева за двете инстанции, които Ю. Амиш следва да заплати. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,