Решение № 11917 от 21.12.2022 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК. С решение 1284 от 28.02.2019г., постановено по адм.д. 1752/18 г. Административен съд София град, трето отделение, 49-ти състав, е отменил ревизионен акт Р 22221017000569 091 001/17.10.2017г. , издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение 19/05.01.2018г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София, с който е ангажирана отговорност на Е. Лалова, [ЕГН], с адрес гр.София, [улица], по чл.19,ал.2 ДОПК, за лихви за забава върху невнесените задължения на Алфа Консулт 2004 ООД за ДДС, КД, данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношение, както и задължителни осигурителни вноски, общо в размер на 117 147,40лв. С решението съдът е отхвърлил жалбата на Е. Лалова, [ЕГН], с адрес гр.София, [улица], срещу ревизионен акт Р 22221017000569 091 001/17.10.2017г. , издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение 19/05.01.2018г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София, в частта в която е ангажирана отговорността на лицето по чл.19,ал.2 за невнесените задължения на Алфа Консулт 2004 ООД както следва: ДДС общо в размер на 276 550,37лв. за данъчни периоди м.06/2012г., м.12/2012г., м.04,07,11 и 12 на 2013г. и м. 02/2014г.; за корпоративен данък за данъчни периоди от 2012г. до 2015г. общо в размер на 148 031,34лв.; за данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения за периодите от м.12/2011г. до м.11/2013г. и от м.01.2014г. до м.12/2016г. общо в размер на 12 745,88лв.; за задължителни осигурителни вноски държавно обществено осигуряване за осигурители за периодите от м.11/2011г. до м.12/2016г. общо в размер на 22 103,92лв.; универсален пенсионен фонд /УПФ/ за периодите от м.11/2011г. до м.12/2016г. общо в размер на 7 457,67лв. и вноски за здравно осигуряване за периодите от м.11/2011г. до м.12/2016г. общо в размер на 11 932,08лв. С решението съдът е осъдил жалбоподателката да заплати на Д ОДОП -София разноски по делото в размер на 5 619,28лв. Срещу така постановеното решение в отменителната му част е подадена касационна жалба от Н. Калистратов в качеството му на директор на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд София град е неправилно поради допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано отменителни основания по чл.209,т.3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение в посочената част и вместо него да постанови друго такова, с което да потвърди оспорения ревизионен акт и в частта му за начислените лихви за забава. Претендира заплащане на разноски за двете инстанции. Ответницата по касационната жалба Е. Лалова от гр.София не е взела становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение,че касационната е процесуално допустима, а по същество е основателна . Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбите и наведените в тях касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл.211,ал.1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С решението си административният съд е отхвърлил жалбата на Е. Лалова, [ЕГН], с адрес гр.София, [улица], срещу ревизионен акт Р 22221017000569 091 001/17.10.2017г. , издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение 19/05.01.2018г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София, в частта в която е ангажирана отговорността на лицето по чл.19,ал.2 за невнесените задължения на Алфа Консулт 2004 ООД както следва: ДДС общо в размер на 276 550,37лв. за данъчни периоди м.06/2012г., м.12/2012г., м.04,07,11 и 12 на 2013г. и м. 02/2014г.; за корпоративен данък за данъчни периоди от 2012г. до 2015г. общо в размер на 148 031,34лв.; за данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения за периодите от м.12/2011г. до м.11/2013г. и от м.01.2014г. до м.12/2016г. общо в размер на 12 745,88лв.; за задължителни осигурителни вноски държавно обществено осигуряване за осигурители за периодите от м.11/2011г. до м.12/2016г. общо в размер на 22 103,92лв.; универсален пенсионен фонд /УПФ/ за периодите от м.11/2011г. до м.12/2016г. общо в размер на 7 457,67лв. и вноски за здравно осигуряване за периодите от м.11/2011г. до м.12/2016г. общо в размер на 11 932,08лв. Срещу тази част от решение е подадена касационна жалба от Е. Лалова от гр.София чрез пълномощниците й адв. А. Ангелова и адв.Х. Михайлов. С определение 10443 от 04.07.2019г. касационната жалба на Е. Лалова от гр.София, [жк], [улица], чрез пълномощниците й адв. А. Ангелова и адв.Х. Михайлов, срещу решение 1284 от 28.02.2019г. на Административен съд София град, трето отделение, 49-ти състав, постановено по адм.д. 1752/2018г. , в отхвърлителната му част е оставена без разглеждане и производството по адм.д. 7391/2019г. по описа на Върховния административен съд в тази му част е прекратено. Като необжалвано, определението е влязло в законна сила. С влизането в сила на прекратителното определение е влязло в сила и първоинстанционното решение в отхвърлителната му част и същото не е предмет на касационно разглеждане. С другата част от решението си Административен съд София град е отменил ревизионен акт Р 22221017000569 091 001/17.10.2017г. , издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение 19/05.01.2018г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София, с който е ангажирана отговорност на Е. Лалова, [ЕГН], с адрес гр.София, [улица], по чл.19,ал.2 ДОПК, за лихви за забава върху невнесените задължения на Алфа Консулт 2004 ООД за ДДС, КД, данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношение, както и задължителни осигурителни вноски, общо в размер на 117 147,40лв. За да постанови този резултат решаващият съд е приел, че отговорността по чл.19,ал.2 ДОПК е частен случай на отговорност за чужди задължения, поради което нормата следва да се тълкува стриктно. Тъй като в нея норма е предвидена отговорност за неплатени данъци или задължителни осигурителни вноски, но не и за лихви върху тях, още повече, че съгласно чл.162 ДОПК лихвите върху данъци и задължителни осигурителни вноски са друг вид публични вземания. Изведен е извод, че ревизионният акт в частта му, в която е ангажирана отговорността на жалбоподателката и за лихви за забава върху невнесени данъци и задължителни осигурителни вноски, се явява незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен. Решението на Административен съд София град е неправилно в тази си част като постановено в противоречие със закона. В касационната жалба на директора на Д ОДОП София се правят оплаквания за неправилност на оспореното решение в отменителната му част на административния съд поради допуснато нарушение на материалния закон. Навеждат се доводи, че в противоречие с чл.19 ДОПК първоинстанционният съд е приел, че отговорността по чл.19,ал.2 ДОПК не обхваща и отговорност за установеното задължение за лихви на главния длъжник. Направеното оплакване е основателно. С тълкувателно решение 5 от 29.03.2021 г. на Върховния административен съд по т. д. 7/2019 г., ОСС, І и ІІ колегия, е прието, че отговорността по чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс на третото задължено лице включва установеното задължение за лихви на главния длъжник. Изложени са мотиви в следния смисъл: В чл. 17 от Глава четвърта на ДОПК са посочени правата на задължените лица. Следвайки хронологията на видовете задължени лица по чл. 14 ДОПК, нормата на чл. 18 ДОПК Отговорност на лицата, задължени да удържат и да внасят данъци или задължителни осигурителни вноски определя отговорността на задължените лица по чл. 14, т. 2 ДОПК, а следващата норма на чл. 19 ДОПК регламентира Отговорност на трето лице лице, което отговаря за непогасените задължения на юридически лица по чл. 14, т. 1 и 2 ДОПК и точно съответства на определения в чл. 14, т. 3 ДОПК вид задължено лице. От изложеното следва, че отговорността по чл. 19, ал. 1 и 2 ДОПК е предвиден от закона случай, по смисъла на чл. 16, ал. 1 ДОПК, в който трето лице има задължение за внасяне на данъка и задължителните осигурителни вноски на задължени юридически лица по чл. 14, т. 1 и 2 ДОПК, които не са внесени в срок. Съгласно чл. 16, ал. 2 ДОПК това трето лице има статут на субект в производствата по този кодекс. На основание чл. 16, ал. 3 ДОПК отговорността му обхваща и установените лихви за забава върху непогасените задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски на главния длъжник. Включването на лихвите в отговорността на третото лице по чл. 19, ал. 1 и 2 ДОПК е по силата на изрична правна норма, която дефинира обхвата на отговорността на задълженото лице по чл. 14, т. 3 ДОПК и прилагането й не нарушава забраната за разширително тълкуване на данъчния закон. Като е приел друго и е отменил оспорения ревизионен акт като незаконосъобразен в частта му за определена отговорност за лихви, Административен съд София град е постановил едно неправилно съдебно решение. При условията на чл.222,ал.1 АПК същото следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което жалбата на Е. Лалова, [ЕГН], с адрес гр.София, [улица], против ревизионен акт Р 22221017000569 091 001/17.10.2017г. , издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение 19/05.01.2018г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София, в частта му, в която е ангажирана отговорността на лицето по чл.19,ал.2 ДОПК, за лихви за забава върху невнесените задължения на Алфа Консулт 2004 ООД за ДДС, КД, данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношение, както и задължителни осигурителни вноски, общо в размер на 117 147,40лв., бъде отхвърлена като неоснователна. Предвид изложеното при този изход на процеса на осн.чл.161,ал.1 ДОПК ответницата по касация следва да бъде осъден да заплати на Националната агенция по приходите София, в качеството й на юридическото лице, в състава на което влиза страната Д ОДОП - София, разноски по делото за двете съдебни инстанции в размер на общо в размер на 13 947,55лв., от които 937,18лв. заплатена държавна такса за касационната инстанция, 3 701,47лв. юрисконсулско възнаграждение за първата инстанция, определено при условията на чл.8,ал.1,т.4/отм./ от Наредба 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения и 9 335,90лв. юрисконсулско възнаграждение за касационната инстанция, определена при условията на чл.8,ал.1 във вр. с чл.7,ал.2,т.5 от Наредба 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на осн. чл.222,ал.1 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,