Решение № 13581 от 30.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3409/2012 г.

Решение № 13581 от 30.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3409/2012 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 322 от 18.01.2012 г., постановено по административно дело № 7313/2010 г., Административен съд - София-град е отхвърлил жалбата на "Ай Би Ем Глоубъл Деливъри Сентър България" ЕООД, гр. София, срещу принудителни административни мерки (ПАМ), наложени на дружеството със задължителни предписания № 11, № 15 и № 16 от протокол за извършена проверка по спазване на трудовото законодателство, изх. № ИД-0104-11340/28.07.2010 г. на инспектори от дирекция "БТАКД" при Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" (ИАГИТ), потвърдени с решение, обективирано в писмо изх. № 0104-12910 от 23.08.2010 г. на изпълнителния директор на ИА ГИТ, гр. София. Срещу това решение е подадена касационна жалба от "Ай Би Ем Глоубъл Деливъри Сентър България" ЕООД, гр. София, чрез процесуалния му представител адв. Йоанна Знеполска, с оплакване за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - Изпълнителният директор на "Главна инспекция по труда", чрез упълномощения си представител главен юрисконсулт Николай Стоянов, с писмено становище оспорва касационната жалба. Ответникът - Национална федерация "Техническа индустрия, наука и информатика" - КТ "Подкрепа", представлявана от председателя Здравчо Здравчов, чрез упълномощения адв. Песийска, излага съображения за оставяне без уважение на касационната жалба като неоснователна, а атакуваното с нея съдебно решение да бъде потвърдено. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея съдебно решение. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в 14-дневния преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която атакуваното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството пред Административен съд София-град по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 405 КТ, са оспорените от касатора принудителни административни мерки (ПАМ), наложени на дружеството със задължителни предписания № 11, № 15 и № 16 от протокол за извършена проверка по спазване на трудовото законодателство, изх. № ИД-0104-11340/28.07.2010 г. на инспектори от Дирекция "Безопасност на труда и анализ на контролната дейност" (БТАКД) при ИАГИТ, потвърдени с решение, обективирано в писмо изх. № 0104-12910 от 23.08.2010 г. на изпълнителния директор на ИА ГИТ, гр. София. Процесните принудителни административни мерки са издадени на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ и се състоят в дадени задължителни предписания "Ай Би Ем Глоубъл Деливъри Сентър България" ЕООД, гр. София, да отстрани констатираните нарушения на трудовото законодателство, като разреши ползването на платен годишен отпуск след подаване на писмена молба от работника и служителя, съгласно разпоредбата на чл. 173, ал. 1 във връзка с чл. 155, ал. 1 КТ (№ 11); да съдейства на синдикалните организации и да създаде условия за осъществяване на тяхната дейност, съгласно разпоредбата на чл. 46, ал. 2 във връзка с ал. 1 КТ (№ 15); и задължително да кани органите на синдикалните организации в предприятието да участват в подготовката на проектите на всички вътрешни правилници и наредби, които се отнасят до трудовите правоотношения, съгласно разпоредбата на чл. 37 КТ (№ 16). За да отхвърли жалбата срещу посочените предписания, първоинстанционният съд е приел, че същите са законосъобразни като издадени от компетентен орган по чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ, при спазване на установената форма и без нарушение на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. По отношение предписание № 11 от протокола за извършена проверка от 28.07.2010 г., съдът е приел, че в съответствие с чл. 173, ал. 1 КТ, в относимата редакция към момента на издаване на предписанието, платеният годишен отпуск на работника или служителя се ползва след подаване на писмено искане до работодателя. Позовал се е на приетата и неоспорена съдебно-техническа експертиза, от която се установявало, че създадената и използвана в дружеството - жалбоподател електронна система за обработка на заявленията на работниците и служителите за ползване на платените годишни отпуски давала средно ниво на сигурност. Съдът е изложил съображения, че законосъобразно с предписание № 15 от протокола контролният орган е задължил касатора да съдейства на синдикалните организации и да създаде условия за осъществяване на тяхната дейност, съгласно разпоредбата на чл. 46, ал. 2 във връзка с ал. 1 КТ. При контрола за законосъобразност на задължително предписание № 16 съдът е извел обоснован извод, че контролният орган правилно е задължил касатора да кани органите на синдикалните организации в предприятието да участват в подготовката на проектите на всички вътрешни правилници и наредби, които се отнасят до трудовите правоотношения, съгласно разпоредбата на чл. 37 КТ. Решението на Административния - съд София-град, е правилно и изложените в мотивите съждения и изводи се споделят изцяло от касационната инстанция като обосновани и законосъобразни. Неоснователно е оплакването в касационната жалба за неправилно приложение на материалния закон. Развитите доводи в касационната жалба за наличие на съществен порок, водещ до нищожност на обжалвания административен акт на основание чл. 59, ал. 2, т. 8 АПК, са неоснователни. Първоинстанционният съд е отчел правното значение на утвърдените с Устройствения правилник на ИАГИТ (чл. 20, ал. 1) правосубектност и компетентност за всеки от инспекторите да издава констативен протокол с предписания от името на контролния орган и да подписва вместо директора на изпълнителната агенция. В чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ са визирани субектите, които по своя инициатива или по предложение на синдикалните организации могат да прилагат принудителни административни мерки в резултат на извършена проверка, обективирана в протокол, като в закона не е въведено изрично изискване протокола за извършена проверка да е подписан от всички инспектори участвали в проверката. Контролният орган в лицето на ИАГИТ не е колективен орган по смисъла на АПК и за същия няма задължение да сформира комисия. След като са посочени правното основание и са описани фактическите основания на констатираните нарушения, както и предписанията за предотвратяване и отстраняване на същите, липсата на подписи не опорочава издадения акт и не води до промяна на правния резултат от волеизявлението в него, както и материалната му компетентност. Следва да бъдат споделени изложените мотиви на решаващия състав във връзка с наведените доводи в касационната жалба, касаещи платения годишен отпуск по искане на работника по чл. 173, ал. 1 КТ по предписание № 11. Цитираната разпоредба предвижда писмена молба или заявление от работника или служителя, обективирана на хартиен носител, подписана собственоръчно с оригинален подпис с посоченото искане за ползване на годишния отпуск. От представения по делото правилник за вътрешния трудов ред в предприятието е видно, че работодателят е установил същото изискване, а именно наличие на писмено волеизявление от страна на работника или служителя (л. 90 от адм. д. № 7313/2010 на АССГ), както е посочил и съдът. За писмено волеизявление се приема обективирано на хартия волеизявление като авторството му се потвърждава с положен оригинален личен подпис на същото. В случаите, когато се ползва електронна форма на документа, авторството се потвърждава от положен електронен подпис на съответното лице. Обосновани са изводите на решаващия състав, че електронните документи без реален подпис на техните автори нямат официална доказателствена сила и е налице потенциална възможност за манипулиране на данните и авторството на електронно заявление до работодателя. В този смисъл съдът правилно се е позовал на заключението на назначената СТЕ, приета като обективна, според което електронното заявление за отпуск не е обезпечено с достатъчни гаранции и дава средно ниво на сигурност. От данните по делото е видно, че не се установи създаването на отделен регистър/подрегистър - система за входиране със съответен цифров индекс и дата за постъпване на заявленията за отпуски, в резултат на което не са налице предпоставки и гаранции за навременното им постъпване, резолюция или своевременно решение на представляващия работодател, респ. получаване на отговор (заповед, отказ) по заявлението с оглед реализиране субективното право на работните и служителите по чл. 176, ал. 3 КТ. По отношение на предписание № 15, съдът правилно е приел направените възражения за несъстоятелни. Пред настоящата инстанция с касационната жалба отново се оспорва легитимността на синдикалната секция на предприятието. В случая няма данни работодателят под каквато и да е форма да е направил волеизявление, от което да личи оспорването му на легитимността на създадената организация. Това е било направено едва в административното производство по оспорване на дадените предписания и след това при съдебното обжалване. Видно от данните по делото и от събрани доказателства, установено е нейното законосъобразно учредяване и регистриране, съгласно чл. 1, ал. 2 от Устава на КТ "Подкрепа". Също така неоснователно е и възражението относно предписание № 16, във връзка с нарушение на чл. 37 КТ, предвиждащ участие на органите на синдикалните организации в подготовката на проекти за всички вътрешни правилници и проекти. Вътрешните правила за работната заплата са вътрешен акт на работодателя по смисъла на чл. 37 КТ. При подготовката им работодателят задължително поканва за участие органите на синдикалните организации в предприятието. Това важи за всички синдикални организации независимо от техния брой и независимо от това дали са страна по колективния трудов договор или не. В случая липсват доказателства за изпълнение на това задължение на работодателя и не е доказано, че към момента на извършената проверка са били спазени изискванията на чл. 37 КТ във връзка с чл. 46, ал. 1 и 2 КТ. Липсват доказателства и за известяване на работниците и служителите на касатора за приемане и утвърждаване на Правилник за вътрешния трудов ред. В тази връзка са обсъдени писмените и устни доказателства и съдът е кредитирал свидетелските показания съгласно чл. 172 ГПК, поради което изводите му за липса на убедителни доказателства за спазване на императивната норма на чл. 37 КТ не са оборени от касатора. Следва да се отбележи, че в касационната жалба изцяло се преповтарят доводите, които касаторът е изложил в хода на процеса пред първата инстанция и на които е даден обоснован и правилен отговор със съдебното решение. Правилно първоинстанционният съд е приел, че посочените по-горе нарушения на трудовото законодателство обосновават прилагането на процесните принудителни административни мерки по чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ. По изложените съображения, като е отхвърлил подадената до него жалба поради неоснователност, Административният съд София-град е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,