Решение № 156 от 3.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 82/2012 г.

Решение № 156 от 3.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 82/2012 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Бранислава Павлова Производството е по чл. 303 и сл. ГПК. Ц. Ц. Г., С. Г. С. и Д. Г. С. чрез адв. И. Л. са поискали да се отмени влязлото в сила решение на Козлодуйския районен съд № 93 от 23.06.2011 г. по гр. д. № 492/2009 г. по допускане на делбата на наследствени земеделски земи - ниви, възстановени с решение по чл. 14 ЗСПЗЗ в съществуващи /възстановими/ реални граници на наследниците на В. Г. С., починала на 12.03.1941 г. Поддържат се основанията по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК. Ответниците С. И. Г., Е. И. Г. и А. Ц. Н. изразяват становище, че не молбата за отмяна е неоснователна и молят да бъде оставена без уважение, както и да им се присъдят направените по делото разноски. По подадената молба за отмяна Върховният касационен съд, първо гражданско отделение намира следното: Отмяната по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е допустима, когато след влизане в сила на решението се открият нови доказателства, които са съществували при разглеждането на делото и са били от значение за неговото решаване, но страните не са могли да се снабдят с тях и да ги представят по делото. В случая с влязлото в сила решение е допусната делба на земеделски земи, възстановени с две решения на Общинската служба по земеделие от 2.12.1992 г. и 15.12.1998 г. на наследниците на В. Г. С. Съдът е приел въз основа на представеното удостоверение за наследници, че нейни законни наследници са страните по делото като ищецът А. Ц. Н. е внук от коляното на починалата дъщеря Д. Г. Т., а С. И. Г. и Е. И. Г. са деца на починалия син И. Г. С. С представените с молбата за отмяна два нотариални акта са признати за собственици на делбените имоти само част от наследниците на В. Г. С. Но тъй като нотариалните актове са констативни и са издадени въз основа на решенията на ОСЗ, те не създават права, нито отричат правата и на другите наследници. Реституцията по ЗСПЗЗ се осъществява с влизане в сила на решението на ОСЗ по чл. 14 ЗСПЗЗ и именно то е титулът за собственост, като правата на наследниците, когато собственикът на земята е починал, произтичат от наследственото им качество, което се основава на родствена връзка и се доказва с удостоверение за наследници. Следователно представените нотариални актове не са от значение за правата на ищците, инициирали делбения процес и въз основа на тях отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК не може да се допусне. Не е налице и второто поддържано основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. По отношение на молителката Д. Г. С. е била спазена процедурата по чл. 47 ГПК. Тя не е била намерена на посочения в исковата молба адрес и връчителят е залепил уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК. След удостоверяване по надлежния ред, че това е регистрираният от нея постоянен и настоящ адрес и след като тя не се е явила по делото, й е назначен особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК. А щом като съдът не е допуснал нарушение на процесуалните правила по призоваването на страната и тя е била представлявана по предвидения в закона ред, няма основание да се приеме, че правото й на участие е нарушено. Следователно молбата за отмяна и на това основание е неоснователна и следва да се остави без уважение. При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответниците следва да се присъдят направените разноски, доказани с представената разписка в размер на 250 лв. Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение