Решение № 3670 от 15.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6542/2010 г.

Решение № 3670 от 15.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6542/2010 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "КСК. Транс" ЕООД гр. София против Решение от 27.11.2009 г., постановено по адм. дело № 5029/2009 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед № РД-01-51/30.01.2009 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" (ИА "АА"), с която на основание чл. 11, т. 1, б. "б", вр. чл. 7, ал. 2, т. 3 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП) и чл. 14, т. 2, вр. с чл. 8, т. 5 от Наредба № 11/31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари (Наредбата), са прекратени правата, произтичащи от лиценз на Общността № 5931 за международен превоз на товари. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което оспорената заповед бъде отменена. Ответникът по касационната жалба - Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", редовно призован, представител не се явява. Ангажирано е писмено становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди становищата на страните, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решението по цитираното дело Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на "КСК. Транс" ЕООД гр. София срещу Заповед № РД-01-51/30.01.2009 г. на изпълнителния директор на ИА "АА", с която на основание чл. 11, т. 1, б. "б", вр. чл. 7, ал. 2, т. 3 от ЗАвт. и чл. 14, т. 2, вр. с чл. 8, т. 5 от Наредба № 11/31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари, са прекратени правата, произтичащи от лиценз на Общността № 5931 за международен превоз на товари. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентният административен орган, в кръга на правомощията му, в предвидената от закона форма и постановена при спазване на процесуалните правила и релевантните материалноправни норми и при липса на основания за отмяната й. Върховният административен съд, състав на седмо отделение намира, че при установените по делото релевантни факти, изводите на първоинстанционния съд са правилни. Първоинстанционният съд е направил обосновани изводи, след преценка на доказателствата по делото, относими към предмета на спора, за което е изложил подробни мотиви, които се споделят от настоящата инстанция. Правилни са изводите на съда, че административния орган, като не е уведомил жалбоподателя за началото на административното производство е допуснал процесуално нарушение, което обаче не е съществено. За такива в правната теория и трайната практика на Върховния административен съд се приемат нарушенията, които биха ограничили правото на защита на заинтересованите граждани и организации - адресати на административния акт или биха навели административния орган на други правни изводи. Съгласно чл. 11, т. 1, б. "б" от ЗАвтП , правата, произтичащи от лиценза за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България или от лиценза на Общността, се прекратяват по решение на лицензиращия орган, когато превозвачът престане да отговаря на изискванията на чл. 7, ал. 2., а според чл. 14, т. 2 от Наредба № 11/31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари, министърът на транспорта или упълномощено от него лице с писмена заповед отнема лиценза на Общността, когато отпадне някое от обстоятелствата, удостоверени с документите по чл. 8. Изискванията по чл. 7, ал. 2 от ЗАвт. са за 1. благонадеждност, 2. професионална компетентност, 3. финансова стабилност, а чл. 6, ал. 7 от същата Наредба предвижда, че финансовата стабилност се доказва чрез представяне на справка, с приложени към нея следните документи: 1. счетоводен баланс към последното число на предходния месец, 2. банкова гаранция, отговаряща на изискванията по ал. 5 и 3. удостоверение за липса на задължения по чл. 87, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Разпоредбата на чл. 6, ал. 6 от Наредба № 11/31.10.2002 г. изисква лицата по чл. 2, ал. 1 доказват финансова стабилност в случаите: 1. при кандидатстване за издаване или продължаване на срока на валидност на лиценз на Общността, 2. при кандидатстване за допълнителни заверени копия на лиценза на Общността и 3. на всеки две години от датата на издаване на лиценза на Общността, като съгласно ал. 8 при доказване на финансова стабилност на всеки две години от датата на издаване на лиценза на Общността документите по ал. 7 се представят в период един месец до изтичане на двегодишния срок, като банковата гаранция следва да е със срок, не по-малък от една година - чл. 6, ал. 5, т. 2 от Наредбата. В конкретния случай, по делото не са представени никакви доказателства, с които жалбоподателят да установи, че е представил всички изискуеми документи в законоустановения срок. При това положение следва да се приеме за безспорно установено, че жалбоподателят не е представил доказателства за финансовата си стабилност, с което е осъществен и фактическия състав на чл. 11, т. 1, б. "б" от ЗАвт. и чл. 14, т. 2, вр. чл. 8 от Наредба № 11/31.10.2002 г. С оглед на този извод и по изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице изложените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд София-град съответства на материалния закон и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,