Решение № 13763 от 14.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11994/2016 г.

Решение № 13763 от 14.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11994/2016 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по чл. 160, ал. 6 ДОПК във вр. с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "КИМ ИНЖЕНЕРИНГ" ЕООД, ЕИК: *********, с управител М. К. П., чрез адв. Й. Т., против решение № 5686/18.08.2016 г. на Административен съд - С.-град, постановено по адм. д. № 12580 по описа за 2015 г. на този съд. С решението е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № Р-22002315001944-091-001/18.08.2015 г., издаден от М. С. на длъжност началник сектор "Ревизии", възложил ревизията и Ц. Х. на длъжност главен инспектор по приходите в ТД на НАП С. - ръководител на ревизията, потвърден в обжалваната част с Решение № 1896/14.12.2015 г. на директора на Дирекция "ОДОП"-гр. С. при ЦУ на НАП. От съдържанието на касационната жалба може да се извлече основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на първоинстанционното решение поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. По подробни изложени в жалбата съображения касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да се уважи жалбата на дружеството срещу горепосочения РА. Претендира присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - Директор на дирекция "ОДОП" - С., чрез юрск. Гърбелова, оспорва жалбата и моли да бъде оставено в сила решението на административния съд. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от ВАП дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, валидността и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. За да постанови процесното решение, съдът е счел за установено следното: Предмет на обжалване е Ревизионен акт /РА/ № Р-22002315001944-091-001/18.08.2015 г., издаден от М. С. на длъжност началник сектор "Ревизии", възложил ревизията и Ц. Х. на длъжност главен инспектор по приходите в ТД на НАП С. - ръководител на ревизията, потвърден в обжалваната част с Решение № 1896/14.12.2015 г. на директора на Дирекция "ОДОП"-гр. С. при ЦУ на НАП, в частта му на установени резултати по ЗДДС за следните данъчни периоди: от 01.07.2010 г. до 30.09.2010 г., от 01.11.2010 г. до 30.11.2010 г., от 01.01.2011 г. до 28.02.2011 г., от 01.04.2011 г. до 31.08.2011 г., от 01.11.2011 г. до 30.11.2011 г., от 01.01.2012 г. до 31.01.2012 г., от 01.07.2012 г. до 30.09.2012 г., от 01.08.2013 г. до 31.08.2013 г., от 01.05.2014 г. до 31.07.2014 г., от 01.10.2014 г. до 31.10.2014 г. и от 01.01.2015 г. до 31.01.2015 г. Отказано е право на данъчен кредит /ПДК/ в размер на 750 лв. по 2 фактури, издадени от "ПЕТ КО ТРЕЙД" ЕООД. Същите са с предмет на доставката "печат на флаери и разнасяне" и "наем на рекламна площ". Отказано е ПДК общо в размер на 500 лв. по 1 фактура, издадена от "ОВЕРБРЕТ КОНСУЛТ" ЕООД. Фактурата е с предмет "наем на рекламна площ". Отказано е ПДК в общо в размер на 800 лв. по 2 фактури, издадени от "АЛКОМАЛ КОМПОЗИТ" ЕООД. Същите са с предмет - "наем на рекламна площ". Отказано е ПДК в размер на 900 лв. по 2 фактури, издадени от "МАКС РИВЪРС" ЕООД за доставка на - "наем на рекламна площ" и "рекламни флаери, рекламни сувенири". Отказано е ПДК в общо в размер на 949.80 лв. по 2 фактури, издадени от "РУЛЕКС КОНСУЛТ" ЕООД с предмет - "наем на рекламна площ" и "рекламни пластмас. запалки, бележник 12*17 см. 2011, рекламен тефтер без дата А5,176, рекламни пластм. химикалки, рекламни метални химикалки". Отказано е ПДК в размер на 1 300.80 лв. по 2 фактури, издадени от "РАЛИТЕКС - ЕН" ЕООД. Предмет на доставка са: "наем на рекламна площ" и "Рекламни флаери и материали". Отказано е ПДК общо в размер на 6 820 лв. по 6 фактури, издадени от "ИВЕНДИ ТРЕЙД 2010" ЕООД (описани на стр. 5 от РД). Отказано е ПДК общо в размер на 2 980 лв. по 2 фактури, издадени от "СТРОЙБИЛДИНГ КОМЕРС" ЕООД. Същите са с предмет "наем на рекламна площ". Отказано е ПДК общо в размер на 2 200 лв. по 2 фактури, издадени от " ЖИКОВ КОМЕРС 2011" ЕООД с предмет- "наем на рекламна площ" и "Рекламни флаери и материали". Отказано е ПДК общо в размер на 6 960 лв. по 5 фактури, издадени от " ТРЕЙД КОНСУЛТ 2011" ЕООД (описани на стр. 7 от РД). Отказано е ПДК общо в размер на 2 020 лв. по 2 фактури, издадени от "СОФ БУЛ 13" ЕООД (описани на стр. 8 от РД). Отказано е ПДК общо в размер на 3 633.33 лв. по 3 фактури, издадени от " МАКС КОМ 201" ЕООД (описани на стр. 9 от РД). Отказано е ПДК общо в размер на 2 000 лв. по 2 фактури, издадени от "НЮ АЙ ТИ СЪЛЮШЪНС" ЕООД с предмет " печат листовки, флаери" и "предпечат и печат". Отказано е ПДК общо в размер на 3 666.67 лв. по 2 фактури, издадени от " БАПИ" ЕООД с предмет "плакати и брошури" и " изграждане на сцена". За да отхвърли жалбата против издадения ревизионен акт, съдът е приел, че РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Въз основа на съвкупен анализ на събрания по делото доказателствен материал е направен извод, че РЛ не е установило възлагането и изпълнението на доставките, фактурирани от горепосочените 14 доставчици. Според приетото заключение на ССчЕ - счетоводството на ревизираното лице е водено редовно. Не е извършвана проверка от вещото лице в счетоводствата на дружествата-доставчици. По фактурите за изработка на рекламни материали не са събрани доказателства за място на изготвяне, при доставчиците - за направени разходи, наличие на квалифицирани кадри, за използвани машини и вложени материали. Представени са само фактури и само за някои от тях договори и приемо-предавателни протоколи. За преобладаващата част от доставчиците е установено, че са дерегистрирани по ЗДДС и имат задължения в големи размери. Решението е валидно, допустимо и правилно. Обосновани са изводите на първоинстанционния съд за недоказано реално извършване на процесните доставки от "ПЕТ КО ТРЕЙД" ЕООД, "ОВЕРБРЕТ КОНСУЛТ" ЕООД, "АЛКОМАЛ КОМПОЗИТ" ЕООД, "МАКС РИВЪРС" ЕООД, "РУЛЕКС КОНСУЛТ" ЕООД, "РАЛИТЕКС - ЕН" ЕООД, "ИВЕНДИ ТРЕЙД 2010" ЕООД, "СТРОЙБИЛДИНГ КОМЕРС" ЕООД, " ЖИКОВ КОМЕРС 2011" ЕООД, " ТРЕЙД КОНСУЛТ 2011" ЕООД, "СОФ БУЛ 13" ЕООД, " МАКС КОМ 201" ЕООД, "НЮ АЙ ТИ СЪЛЮШЪНС" ЕООД и " БАПИ" ЕООД с предмет услуги в областта на рекламата. Изложени са подробни мотиви по отношение спорните фактури и събраните във връзка с тях доказателства. Дружествата не разполагат с квалифициран персонал, с който да могат да изпълнят фактурираните доставки. Наетите лица са почти изцяло в сферата на строителството- общи работници, шофьори и т. н. "ИВЕНДИ ТРЕЙД 2010" ЕООД е наело едно лице като "оператор компютърна предпечатна подготовка". По данни на гореспоменатото дружество лицето е работило в по трудово правоотношение във фирмата в гр. С. на пълен работен ден от май 2011 г. до декември 2011 г. Но същото съгласно данните е работило в гр. Т. през цялата 2011 г. на пълен работен ден. РЛ не е представило като доказателства заявки за вида на рекламните материали, тяхната бройка и единична цена. Не са представени доказателства за водена търговска кореспонденция относно поръчаните рекламни материали. Не са депозирани данни за конкретни търговски обекти, където дружествата-доставчици извършват дейността си. Правилно е приел първоинстанционният съд, че относно издадените фактури, с предмет наем на рекламна площ, че доставчиците на ревизираното дружество не притежават налични активи. Не са представени доказателства и за наети такива. Констатирано е, че не са налице данни и доказателства за съществуването на конкретен сайт, поддържан от "ПЕТ КО ТРЕЙД" ЕООД, "ОВЕРБРЕТ КОНСУЛТ" ЕООД, "МАКС РИВЪРС" ЕООД и "ИВЕНДИ ТРЕЙД 2010" ЕООД. Представените по делото доказателства договори и приемо-предавателни протоколи имат характер на частни свидетелстващи документи. Депозирани са от страната, която цели благоприятни за себе си изводи, поради което единствено и само въз основа на тях, при отсъствие на други обективно съществуващи доказателства, не се доказва безспорно реалното извършване на доставката. Документите във връзка с правото на данъчен кредит следва да позволяват осъществяването на последващ контрол. По делото не са ангажирани доказателства, които да бъдат свързани с конкретно място на изпълнение. Относно фактура № 0030000201 от 21.07.2014 г. с предмет изграждане на сцена. Представен е договор за изграждане на сцена и осигуряване на персонал за товаро-разтоварни дейности и вх...дно-изходен режим по време на две събития. Констатирано е, че дружеството е имало само 2 назначени лица, които не е възможно практически да изпълнят вида и обема на фактурираните дейности. Трайната практика на СЕО и СЕС приема, че за да се признае право на приспадане на данъчен кредит получателят следва да разполага с фактури за доставка, която е реално осъществена. В този смисъл е решението по дело С-152/02 на СЕО и т. 49 от решението по дело С-285/09 на СЕС. П. на практиката на СЕС от страна на жалбоподателя не освобождава съда от задължението да прецени доказателствата за наличие на предпоставките за признаване на данъчния кредит по ЗДДС, първата от които е осъществяване на доставките на услуги по спорните фактури. От значение за признаване право на данъчен кредит е данъкът да е начислен правомерно, което означава да е налице данъчно събитие, т. е. да са извършени услугите. Изводите на съда не са в противоречие с цитираните решения на СЕС, както и с други в същия смисъл, тъй като в своята константна практика СЕС приема, че право на данъчен кредит е налице само когато са извършени доставки, които обстоятелства подлежат на доказване с допустимите доказателствени средства, както в хода на ревизионното, така и в хода на съдебното производство. При оспорване на фактурата, касаещо отразената в нея стопанска операция, задължение на ползващият се от правата по този документ е да докаже, че отразената във фактурата стопанска операция действително е осъществена, което в случая не е сторено. В този смисъл е и практиката на Съда на европейския съюз /СЕС/, според която само по себе си посочването на ДДС във фактура не може да обоснове право на приспадане на данъчен кредит за получателя. В този смисъл е и решение от 07.12.2010 г. по дело С 285/09, т. 49. Аналогично и в решение по дело С 454/98, т. 62 е прието, че общностното право не изключва възможността държавите - членки да считат съставянето на фиктивни фактури, посочващи неправомерно ДДС, като опит за данъчна измама и да прилагат в тези случаи глобите или санкциите, специално предвидени в националните им законодателства. Възползвайки се от правото си на данъчен кредит, посредством т. нар. "нередовни фактури" касаторът очевидно се е стремял към неправомерно облагодетелстване, т. е. в случая е налице изключението, визирано в заключението по т. 1 от Решение от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11. Предвид гореизложеното обжалваното съдебно решение е правилно постановено, не са налице сочените от касатора нарушения и затова следва да бъде оставено в сила. С оглед резултата по делото в полза на Д "ОДОП" С. при ЦУ на НАП за касационната инстанция се присъжда юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 594 лева. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховния административен съд, състав на Осмо отделение