Решение № 1036 от 27.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3579/2013 г.

Решение № 1036 от 27.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3579/2013 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кметът на Столична община (СО), район "Надежда" срещу решение № 886 от 11.02.2013 г., по адм. дело № 10036/2012 г. по описа на Административния съд - София - град. С решението е отменена заповед № РД-09-358 от 11.07.2012 г. на кмета на СО, район "Надежда", с която на основание чл. 46, ал. 1, т. 1 от Закона за общинската собственост (ЗОбС) е прекратено наемно правоотношение с Веселка Благоева Петрунова. Излага доводи за неправилност на решението и иска отменяването му. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна - Веселка Благоева Петрунова, в депозиран писмен отговор, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Първоинстанционният съд е установил, че Веселка Благоева Петрунова и малолетният й син са настанена в общинско жилище, находящо се в гр. София, ж. к. "Надежда", бл. 433, вх. Г, ет. 1, ап. 39 със заповед № 25 от 18.04.2011 г кмета на СО, район "Надежда". С тази заповед е видоизменена настанителна заповед № 405 от 14.11.1986 г., издадена от Коларовския районен народен съвет на името на Николина Георгиева Герасимова. Основание за това е: акт за смърт № 28 от 10.01.2011 г., издаден от район "Надежда", искане № РД - 9400 - 402 от 23.03.2011 г. от Весела Петрунова и решение № 3 от 18.04.2011 г. на жилищна комисия по чл. 10 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община (НРУУРОЖТСО). Между страните е сключен безсрочен договор за наем на 18.04.2011 г. На 11.07.2012 г. е изготвена справка от служител при отдел "Жилищно настаняване" при район "Надежда", в който е констатирано наличието на непогасени задължения от наемателката за консумативни разноски за топлинна енергия в размер на 924.57 лв. и вода в размер на 602.02 лв. за периода от м. 08.2009 г. до м. 04.2012 г. Въз основа на нея е издадена оспорената заповед № РД-09-358 от 11.07.2012 г. на кмета на СО, район "Надежда", на основание чл. 46, ал. 1, т. 1 ЗОбС, с която е прекратено на наемното правоотношение с наемателката. В мотивите на заповедта са възприети констатациите от изготвената справка, а именно, че са налице основанията за прекратяване на наемните правоотношения съгласно чл. 33, ал. 1, т. 1 НРУУРОЖТСО, а именно неплащане на консумативни разноски за повече от 6 месеца. Със заявление от 20.07.2012 г. до кмета на район "Надежда", наемателката е заявява готовност да заплати всички консумативи за жилището, като на 25.07.2012 г. му е представила служебна бележка от 24.07.2012 г. изд. от "Топлофикация София" ЕАД, видно от която не дължи суми към дружеството и служебна бележка от 24.07.2012 г. изд. от "Софийска вода" АД от която се установява, че няма дължими суми към тях. Първоинстанционният съд е приел, че по делото няма спор, че е налице неизпълнените на задълженията за заплащане на дължимите консумативни разноски за период, надвишаващ срока визиран в чл. 46, ал. 1, т. 1 ЗОбС. Изложени са твърдения единствено, че неплащането се дължало на финансови затруднения, тоест съображения от социален характер. Същите, както и обстоятелството, че задълженията към посочените дружества впоследствие са погасени изцяло, което безспорно е установено от доказателствата по делото, са приети от първоинстанционноят съд за ирелевантни, защото към момента на издаването на административния акт е било налице неизпълнение на задълженията по наемния договор и наредбата, а това е основание за пректатяването на наемното правоотношение. Независимо от това съдът е приел, че в административното производство са били допуснати нарушения на процедурните правила от категорията на съществените, които са опорочили воляизявлението на ответника. Наемателката не е била уведомена за започване на административното производство, съгласно чл. 26 АПК, като не е била поканена в определен срок да погаси констатираните задължения, поради което са накърнени нейните права и законни интереси. АПК задължава административния орган да уведоми наемателката за започване на административното производство и с това е нарушено правото й на защита в рамките на административния процес. Нарушението на чл. 26, ал. 1 АПК е довело до нарушение на чл. 34, ал. 1 и чл. 35 АПК. Първоинстанционният съд е приел, че допуснатите процесуални нарушения не могат да бъдат санирани и водят до незаконосъобразност на оспорваната заповед. Решението е правилно. Първоинстанционният съд правилно е приел, че при издаване на заповедтат е допуснато съществено процесуално нарушене на чл. 26, ал. 1 АПК, което е довело до нарушение на чл. 34, ал. 1 и чл. 35 АПК. Правилно е приел, че нарушенията не могат да бъдат санирани. Оспорваната заповед е издадена на основание чл. 46, ал. 1, т. 1 ЗОбС. От фактическа страна е изяснено, че домакинството на ответницата не е заплатило консумативните разходи за период по-дълъг от три месеца. Настоящия съдебен състав намира, че заповедта е издадена на валидно правно основание, но не е съобразена с разпоредбата на чл. 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (наричана за краткост Конвенцията), която е подписана, ратифицирана и обнародвана от Република България, поради което по силата на чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България е част от вътешното право и има примат при противоречие с норма от националното право. Член 8 от Конвенцията защитава и гарантира правото на личен и семеен живот, на жилище и тайната на кореспонденция. Видно от самия чл. е, че регламентираните в ал. 1 права не са абсолютни и те могат да бъдат ограничавани при наличие на предпоставките в ал. 2, а именно - ограничението да е предвидено в закона, да е небоходимо в едно демократично общество и да преследва една от изброените цели. Член 8 от Конвенцията съдържа материалноправни разпоредби, които следва да се съобразяват от съда при преценката му относното материалноправната законосъобразност на процесната заповедта за прекратявана на наемното правоотношение. С обжалваната заповед е осъществена намеса в правото на ответницата на личен и семеен живот и в правото й да ползва необезпокоявана жлището си. Независимо, че жилището, обитавано от ответницата и малолетното й дете не е нейна собственост, обстоятелството, че нейното семейство живее там от 1986 г., т. е в продължение на повече от 25 години го прави "нейно" жилище по смисъла на чл. 8 от Конвенцията. По делото е установено, че ответницата е изплатила задълженията си към "ЧЕЗ Електро България" АД и "Софийска вода" АД. Представена е служебна бележка от 24.07.2012 г. изд. от "Топлофикация София" ЕАД видно от която ответницата не дължи суми към дружеството и служебна бележка от 24.07.2012 г. изд. от "Софийска вода" АД от която се установява, че ответницата е погасила дължими суми и към тях. Видно от мотивите на заповедта е, че защитимите с нея интереси са икономически, дори не на общината, а на две търговски дружества. Макар и намесата на общината да има своето основание в закона, тъй като подобна мярка е предвидена в ЗОбС и преследва законна цел - защита на правата на другите, то тази намеса се преценява от настоящия състав като непропорционална. Общината не може да лиши нея и малолетното й дете от жилището, в което ежедневно пребивават, защото тя е заплатила всичките си задължения, а ако ги лиши от жилището, ще ги остави без подслон. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, настоящият тричленен състав на Върховният административен съд - трето отделение,