Решение № 11257 от 4.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6682/2010 г.

Решение № 11257 от 4.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6682/2010 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Илия Димитров Попов и Велка Енева Попова, от гр. Асеновград, чрез техния пълномощник срещу решение № 395/16.03.2010 г. по адм. д. № 1524/2009 г. на Административен съд гр. Пловдив. Считат обжалваното решение за неправилно като противоречащо на материалния закон и необосновано. Претендират от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба -РНДСК Пловдив не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана с оглед наведените касационни основания съгласно чл. 218, ал. 1 АПК, настоящата инстанция взе предвид следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касаторите срещу заповед № ДК-10-44/3.08.2009 г. на ответника, с която е отменено разрешение за строеж № 225/26.06.2009 г. за обект "вътрешен ремонт на стаи и тераси към тях на първи етаж от жилищна сграда в УПИ !?V-3708, в кв. 323 на гр. Асеновград, издадено на Илия Димитров Попов, поради нарушение на разпоредбата на чл. 148, ал. 7 ЗУТ С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. Така постановеното решение е обосновано. В този смисъл съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че е извършено незаконно строителство, изразено в строежа, за който е издадено отмененото с оспорената заповед строително разрешение. Със заповед № А-1797/7.10.2008 г. на кмета на община Асеновград е наредено спиране на строителството на строеж" преустройство към първи жилищен" в посочения имот, поради това, че строителството е започнало без строително разрешение. Липсата му сочи на незаконен строеж. Съгласно чл. 148, ал. 7 ЗУТ разрешение за нов строеж в недвижим имот, в който съществува незаконен строеж, не се издава на лицето, извършило незаконния строеж, докато същият не бъде премахнат или узаконен. Цитираната заповед за спиране на незаконния строеж е влязла в сила и е произвела своите правни последици. Наличието на незаконен строеж не е елиминирано, което според споменатата правна новела е пречка за издаване на разрешение за строеж. По делото не са представени доказателства нито за премахването на незаконния строеж, нито за неговото узаконяване. Това прави незаконосъобразно издаването на строителното разрешение, а постановената с обжалваната заповед отмяна на разрешението за строеж е съответна на материалноправните разпоредби. Предвид това, като е приел оспорения административен акт за валиден и законосъобразен такъв, съдът правилно е приложил материалния закон. Спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна и същото като правилно и обосновано следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, второ отделение