Решение № 5423 от 13.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9233/2014 г.

Решение № 5423 от 13.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9233/2014 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Пепа Георгиева Цанева - изпълняващ длъжността директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП срещу решение № 191/28.05.2014 г., постановено по адм. дело № 1107/2013 г. по описа на Великотърновския административен съд, с което е отменен РА № 041301179/9.09.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Велико Търново, потвърден с решение № 551/27.11.2013 г. на същия изпълняващ длъжността директор на посочената дирекция за допълнително начислен на ЕТ "Пейчо Пейков - Атла Мария" - гр. Горна Оряховица ДДС за данъчни периоди на месеците май и юни 2010 г. в размер общо на 90 526,41 лв. и лихви за забава - 29 651,46 лв. С допълнение към касационната жалба се обжалва определение № 244/17.06.2014 г. на съда в частта за разноските, като дирекцията е осъдена да заплати в полза на едноличния търговец 6 650 лв. Касаторът релевира оплаквания за неправилност на обжалваните решение и определение поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба се излага оплакване, че съдът не е извършил правилна преценка на събраните по делото доказателства, както и на релевантните факти обстоятелства в тяхната съвкупност. Според касатора съдът е игнорирал напълно установените несъответствия в представените документи, както и липсата на доказателства, удостоверяващи напускането на фактурираните стоки на територията на България, както и неправилно е пренебрегнал информацията, която се съдържа в извършения обмен на информация с данъчната администрация на Румъния по приложения протокол № 1301179-1/11.06.2013 г. - т. нар. SCAC. Изводът, направен в касационната жалба, че макар да не е доказано транспортирането на стоките, съдът е отменил ревизионния акт, като е приел, че са извършени вътреобщностни доставки (ВОД). Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания се съдържат в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне жалбата на едноличния търговец срещу цитирания по-горе ревизионен акт и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 5 707,10 лв. Срещу определението в частта за разноските касаторът излага оплакване, че неправилно са присъдени и иска отмяната им. Ответникът по касационната жалба ЕТ "Пейчо Пейков - Атла Мария" - гр. Горна Оряховица чрез процесуалния си представител адв. Полина Георгиева я оспорва по съображения, развити в депозирания писмен отговор. Претендира се и присъждане на направените разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Обжалваното определение в частта за разноските също е процесуално допустимо, но разгледано по същество е неоснователно. Съображенията на съда за този резултат са следните: За да отмени ревизионният акт на ЕТ "Пейчо Пейков - Атла Мария", първоинстанционният съд е приел, че е доказано извършването на ВОД за Румъния по издадените от едноличния търговец фактури на "ATEB" S. R. L - Румъния с VIN № R 018032692 във връзка със сключения между тях договор № 49/21.01.2010 г. и анекса от 6.06.2010 г. за доставка на наливно слънчогледово олио. За да направи този извод съдът е приел, че от международните товарителници (CMR), представени по делото се установява транспортирането на стоката с автоцистерна с превозвач "Тирас 2003" ЕООД, който е извършил транспортната услуга до Румъния. Съдът се е позовал на съдебно-графологическата експертиза, назначена по повод оспорените от приходната администрация на основание чл. 193 ГПК международни товарителници - 26 бр. и протоколи - 13 бр. и потвърждения - 15 бр., която е установила, че подписите, положени в тях за румънското дружество "ATEB" S. R. L са на едно и също лице. Според съда, тъй като автентичността на подписите не се оспорва в изброените документи не се спори, че посоченият представител в тях е посочената Ангелика Тасе - управител на посоченото дружество. Същото лице съдът е приел, че е посочено в потвържденията по смисъла на чл. 45, т. 2, б. "а" ППЗДДС и въз основа на така установеното, съдът е приел, че са извършени валидни изявления от страна на румънското дружество в изброените документи. Съдът е разпитал като свидетел Йовко Величков - шофьор на трудов договор при "Тирас 2003" ЕООД, който пък е вписан в пътните листове и експедиционните бележки като водач на превозното средство, транспортирало процесните стоки. Съдът е приел от показанията на свидетеля, че именно той е подписал за превозвач CMR, както и за приел в експедиционните бележки. Неговите показания и от тези на свидетеля Теодора Христова - касиер-счетоводител при ЕТ "Пейчо Пейков - Атла Мария", която е потвърдила, че нейни са подписите за изпращач в процесните CMR и в експедиционните бележки, съдът ги е възприел и според които натоварването на стоката е станало в базата на ревизираното лице в с. Козаревец. Пак от свидетелските показания съдът е приел, че първоначално уговорката между страните по делото е била разтоварването на стоката да стане в гр. Киуперкении, а впоследствие е станало в гр. Крайова по указания на жена на име Ангелика - собственик на фирмата-получател. Съдът се е позовал и на SCAC по линия на международния обмен, според който стоката е декларирана от "ATEB" S. R. L - Румъния. Противоречията, сочени от приходната администрация между отбелязванията в клетка 3 от товарителниците разтоварен пункт, съвпадащ със седалището на получателя, и мястото на получаване в клетка 24 според съда не представляват аргумент за непризнаване на вътреобщностния характер на доставките, предвид показанията на свидетеля Величков за промяната мястото на получаване на стоката. Въз основа на така установените факти и обстоятелства по делото, съдът е приел, че действително са осъществени ВОД за Румъния на процесната стока. Обжалваното решение е правилно постановено. Законодателят е дефинирал понятието ВОД в чл. 7, ал. 1 ЗДДС като доставка на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. От тази дефиниция могат да се изведат следните кумулативно дадени предпоставки, за да се признае, че е осъществен ВОД - доставчикът и получателят да са регистрирани за целите на ДДС и стоката да е пристигнала при получателя. Когато по безспорен начин са установени тези предпоставки, то за доставчика възниква задължение да начисли ДДС с нулева ставка на основание по чл. 53, ал. 1 ЗДДС. В разпоредбата на чл. 45 ППЗДДС са възприети две алтернативни предпоставки за установяване извършването на ВОД - транспортен документ или писмено потвърждение, че стоката е пристигнала при получателя в другата държава-членка. Смисълът, вложен в разпоредбата на чл. 45 ППЗДДС за изискване за транспортен документ/писмено потвърждение означава, че в него следва да са налице всички реквизити, с които да се доказва изпращането, респ. получаването на стоката. По делото безспорно е установено, че страните по вътреобщностната доставка с договор № 49/21.01.2010 г. и с анекс от 6.06.2010 г. са договорили условията на доставката на наливно слънчогледово олио за Румъния. Поради оспорване на всички частни свидетелстващи документи - международни товарителници - 26 бр. и протоколи - 13 бр. и потвърждения - 15 бр., съдът е допуснал съдебно-графологическа, според която подписите, положени върху изброените частни документи за получател са на едно и също лице, поради което е установено изпълнението на чл. 45, т. 2, б. "а" ППЗДДС. Несъответствията в отбелязванията в клетки 3 и 24 в процесните CMR са преодолени чрез обсъждане в съвкупност на останалите доказателства по делото, включително и чрез разпита на посочените свидетели. Правилно съдът е изяснил несъответствието в отбелязванията в товарителниците - в клетки 3 и 24. В тази връзка правилно е позоваването в обжалваното решение на свидетелските показания на Йовко Величков - шофьор на трудов договор при превозвача "Тирас-2004" ЕООД, който е пояснил, че съгласно уговорка с управителя на румънското дружество е променено мястото на разтоварване на стоката - вместо в гр. Киуперкении - в гр. Крайова. Установено е и издаването на фактура от "Тирас-2003" ЕООД за транспортната услуга, както и плащането на тази услуга по банков път. На практика по делото са налице, както транспортни документи - CMR, така и потвърждения (макар законодателят да ги е предвидил в условията на алтернативност) за получаване на стоките в Румъния, като последното притежава всички изискуеми реквизити по чл. 45, т. 2, б. "а" ППЗДДС, относима редакция към 1.01.2010 г., а именно: дата и място на получаване, вид и количество на стоката, вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспортът. Правилно първоинстанционният съд е приел в обжалваното решение, че Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR) не съдържа изискване за реквизит - подпис на получател в товарителниците. В чл. 6, т., б. "д" от Конвенцията изисква да се посочи името и адреса на получателя, което в процесния случай е изпълнено. Приходната администрация и в касационната жалба се позовава на несъответствието в отбелязванията в клетки 3 и 24 в товарителниците, което правилно е прието от решаващия съд, че е изяснено със свидетелските показания на Йовко Величков, предвид получено указание по телефона от управителя на румънското дружество-получател на стоките Ангелика Тасе стоката да бъде разтоварена в гр. Крайова и именно това място е отбелязано в клетка 24 на международните товарителници. Наличието на пътни листове, подписани от посочения свидетел и експедиционни бележки са доказателства за натоварване на стоката и транспортирането й за Румъния. От приложения по делото SCAC се установява, че дружеството-получател на процесните стоки в Румъния е с валиден VIN № R 018032692 е декларирало получените стоки, като впоследствие ги е препродал в други страни от Общността. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че първоинстанционният съд не е допуснал нарушенията, визирани в касационната жалба и затова при извършената проверка от тази касационна инстанция не се установи да са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК и затова решението като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Относно допълнителното определение, постановено от съда в частта за разноските, то също е правилно. С молба, депозирана по делото на 22.04.2014 г. процесуалният представител на жалбоподателя пред първоинстанционния съд е поискал присъждане на направените по делото разноски. В депозираните писмени бележки от 12.05.2014 г. отново е направено искане за присъждане на направените разноски. При така установените факти първоинстанционният съд е приел, че неправилно в решението си е счел, че искането в писмената защита за разноски било направено след устните състезания и затова първоначално не ги е присъдил. С допълнителното определение № 244/17.06.2014 г. съдът правилно е установил, че преди подаването на писмената защита, процесуалният представител на едноличния търговец е поискал присъждане на разноски с писмена молба от 22.04.2014 г. (това е денят на последното съдебно заседание, когато са проведени и устните състезания между страните по делото), поради което правилно разноските са присъдени с посоченото определение. Последното като правилно също следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 във връзка с чл. 236 АПК. Предвид изхода на делото, на ответника по касационната жалба се дължат поисканите разноски в размер на 6 000 лв. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,