Решение № 3977 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14291/2019 г.

Решение № 3977 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14291/2019 г., VI о., докладчик председателят Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. Д., от [населено място], подадена чрез пълномощника адвокат Л. С. против решение № 125 от 23.10.2019 г. по адм. дело № 205/2019 г. на Административен съд-Р., с което е отхвърлена жалбата й срещу решение № 1012-16-41/3/23.07.2019 г. на ръководителя на ТП на НОИ- град Р. и потвърденото с него разпореждане №[ЕГН]/10.05.2019 г. на ръководителя по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ-Р.. В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението, като постановено в противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложените в жалбата съображения се иска отмяна на решението и отмяна на административния акт. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба- ръководителя на ТП на НОИ - гр. Р. не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Р. е отхвърлил оспорването на В. Д. срещу решение № 1012-16-41/3/23.07.2019 г. на ръководителя на ТП на НОИ - гр. Р. и потвърденото с него разпореждане №[ЕГН]/10.05.2019 г. на ръководителя по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ-Р., с което е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Съдът е приел за правилен извода на административния орган, че не са налице предпоставките на чл. 69б, ал. 2 от КСО и Димова не отговаря на изискванията за минимум осигурителен стаж при условията на втора категория труд- не е работила най-малко 15 години при условията на втора категория труд. Решението е правилно. Установено е от фактическа страна, че на 17.09.2018 г. Димова е подала заявление с вх. № 2113-16-967 за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 69б, ал. 2 от КСО. Към заявлението представила приложените към преписката документи. С писмо от 27.09.2018 г. от жалбоподателката са изискани и други документи относно осигурителния й стаж, включително документ за категоризиране на труда за стажа от 06.06.1984 г. до 31.03.1986 г. за работа като магазинер в "Петрол" Р.. Други доказателства относно стажа й в "Петрол" не са представени. Въз основа на представените документи пенсионният орган е зачел осигурителен стаж от трета категория 24 години, 0 месеца и 12 дни, а от втора категория- 13 години, 03 месеца и 17 дни. Стажът за периода 06.06.1984 г. до 23.03.1986 г., положен от Димова на длъжност "магазинер" към фирма "Петрол"- град Р., е зачетен като такъв от трета категория. С разпореждане № 2140-16-358 от 12.12.2018 г. ръководителят по пенсионното осигуряване е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. По жалба на Димова разпореждането е отменено от ръководителя на ТП на НОИ- град Р. и пенсионното досие е върнато за нова преценка. Изискани са допълнителни доказателства от "Петрол" АД- длъжностна характеристика на длъжността "продавач петролни продукти" и информация доколко се припокриват длъжностите "магазинер" и "продавач петролни продукти". От "Петрол" АД е получена информация, че в дружеството не се съхраняват длъжностни характеристики за периода 1984-1986 година, но има такива от периода 1991-1992 г. за длъжностите "магазинер", шифър 10010 01072 и "продавач в склад", шифър 10005 01116. В писмото се сочи, че за периода 1984- 1986 година в разплащателните ведомости на "Петрол" фигурират служители, заемащи длъжността "магазинер", както и служители, заемащи длъжността "продавач". Към писмото са приложени длъжностни характеристики на длъжностите "магазинер" с място на работа- склад и "продавач в склад". Постановено е разпореждане № 2140-16-95/10.05.2019 г., с което е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. На Димова, при навършени [възраст] е зачетен осигурителен стаж от втора категория 13 години, 3 месеца и 17 дни, и от трета категория 24 години, 0 месеца и 26 дни трудов стаж от трета категория. Стажът на Димова като магазинер в "Петрол" не е признат като такъв от втора категория, тъй като длъжността не се покрива с посочената в т. 66 з от ПКТП (отм.); - продавач на петролни продукти и масла. Прието е, че не са налице предпоставките на чл. 69 б, ал. 2 от КСО, тъй като Димова не отговаря на условията- няма необходимия 15- годишен стаж от втора категория. По жалба на Димова, с решение № 1012-16-41/3 от 23.07.2019 г. на ръководителят на ТП на НОИ разпореждането е потвърдено. По делото са събрани гласни доказателства- разпит на свидетелите О. С. и Р. С.. Направена констатация от трудова книжка № 32, от 01.12.1981 г. до 14.05.1986 г., от която е видно че свидетелят Страшимиров е работил в "Петрол" АД като е заемал последователно длъжностите продавач в склад (1981-1982 г.) и управител в склад (1982-1986 г.) в поделението на фирма "Петрол" в град Р.. Свидетелят сочи, че работното му място било в склад, находящ се на ЖП гара Р. и в процесния период Димова му е била пряко подчинена. Свидетелят Сали е работел като шофьор в базата на "Петрол" в град Р. по времето, когато там работела и Димова. По това време в склада на "Петрол" се продавали на едро различни горива, петролни продукти и масла, почистващи препарати на фирма "Верила", отработено масло. От склада се зареждали предприятия и бензиностанции и непрекъснато се приемали и изпращали ЖП и автоцистерни, камиони. Продажбите се извършвали по следния начин: Клиентите на "Петрол" заплащали стоката в счетоводството на предприятието и след това със съответните счетоводни документи отивали в склада, за да получат закупените стоки. Когато се продавали горива в големи количества, прехвърлянето на горивото се осъществявало на специално място, подобно на бензиностанция с мощни помпи. Помпите били обслужвани от други работници- помпиери, но Димова присъствала при прехвърлянето на горивото, за да контролира процеса. Димова отговаряла и за продажбата на така нареченото "мръсно" масло, с което никой не искал да се занимава. При така установеното от фактическа страна правилно първоинстанционният съд е приел, че спорът касае категорията труд положен от Димова в периода 1984-1986 година. За този период Димова твърди, че е продавала масла и петролни продукти и е била "продавач" по смисъла на т. 66 з от ПКТП (отм.);. Тази норма категоризира като втора категория положения до 31.12.1999 г. труд само на продавачите на петролни продукти и масла във фирма "Петрол". Но в случая длъжността "магазинер" в "Петрол" не е изрично посочена в някоя от разпоредбите на ПКТП (т. 42, т. 66 з), поради което правилно положеният на тази длъжност труд е зачетен като такъв от трета категория съобразно т. 66 от Правилника. Правилно първоинстанционният съд е приел, че категорията труд не може да се доказва със свидетелски показания съобразно правилото на чл. 104, ал. 10 от КСО. Не може да се приеме на база събрани доказателства, че Димова е работила като продавач на петролни продукти и масла. Правилни са и последващите изводи на съда. В случая е неприложима хипотезата на т. 68 от ПКТП (отм.); , тъй като не може да се постави знак за равенство е между двете длъжности - "магазинер" и "продавач" и не е налице припокриване. От събраните по делото писмени доказателства е установено, че според разчетно-платежните ведомости за периода 1984-1986 г. в "Петрол" е съществувала както длъжността "магазинер", така и длъжността "продавач". Този факт се подкрепя и от показанията на разпитаните по делото свидетели. За периода няма запазени трудови досиета, длъжностни характеристики или други първични документи, които да установяват, че длъжностите "магазинер" и "продавач" са идентични по трудовите си задължения и се различават само по наименованието си. Ето защо правилно е прието, че трудът, който Димова е полагала като магазинер в "Петрол" от 1984 до 1986 година, не е идентичен на работата на продавача на петролни продукти и масла и следва да се зачете като такъв от трета категория. При така установения стаж, законосъобразно и в съответствие с материалния закон първоинстанционният съд е приел, че Димова няма право на пенсия по чл. 69 б, ал. 2 от КСО, тъй като положеният от нея труд при условията на втора категория е 13 години, 3 месеца и 17 дни. С оглед на изложените обстоятелства правилно първоинстанционният съд е приел, че не са налице кумулативните предпоставки по чл. 69 б, ал. 2 от КСО за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Не са налице изложените касационни основания Обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,