Решение № 10436 от 10.08.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7121/2015 г.

Решение № 10436 от 10.08.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7121/2015 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 237 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по молба на С. С. П. за отмяна на решение № 4122/14.04.2015 г. по адм. дело № 7056/2014 г. на тричленен състав на Върховния административен съд. Ответникът по молбата за отмяна - кметът на [община], р-н „Централен“, чрез процесуалния представител гл. юрисконсулт Е. - И., намира молба за отмяна за неоснователна. Върховният административен съд, петчленен състав, намира молбата за отмяна за процесуално допустима, а разгледана по същество основателна, по следните съображения: С решението, чиято отмяна се иска, по реда на касационния контрол е оставено в сила решение № 556/27.02.2014 г. по адм. дело № 2708/2013 г. по описа на Административен съд- Пловдив. В молбата за отмяна се твърди, че в производството пред касационната инстанция касаторът С. С. П. не е бил редовно призован за проведеното на 18.03.2015 г. открито съдебно заседание, поради което е бил лишен от възможността за участие в делото. Молбата е с правно основание чл. 239, т. 5 АПК. Съгласно този текст влязлото в сила съдебно решение подлежи на отмяна, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. В процесния случай пред касационната инстанция С. П. е бил представляван от адв. Г. М.. С молба от 07.11.2014 г. подадена лично от касатора по адм. дело № 7056/2014 г. по описа на ВАС, същият е оттеглил пълномощията на процесуалния си представител. В молбата е посочено още, че желае всички призовки и съобщения свързани с производството да му бъдат изпращани на посочения в същата молба, адрес за кореспонденция, а именно [населено място], [улица]. На 04.02.2015 г. е постъпила молба по делото подадена от адв. М., с която моли да не бъде считан за пълномощник на П., тъй като същият е оттегли пълномощията му и моли П. да бъде уведомен за предстоящото насрочено заседание на личния му адрес. Върху призовка за страната С. П. за явяване в открито съдебно заседание на 18.03.2015 г., в 14.00 ч. по адм. дело № 7056/2014 г. по описа на ВАС е посочено, че адресът – [населено място], [улица], ет. 4, ап. 20 е посетен на датите 17.02.2015 г., 25.02.2015 г., 04.03.2015 г. и 06.03.2015 г., но лицето не е било открито. Призовка е изпратена и на адреса на адв. М. – процесуалния представител с оттеглени пълномощия. Призовка на посочения в молбата подадена от П. адрес за кореспонденция - [населено място], [улица], не е изпращана. Разпоредбата на чл. 38 от ГПК предвижда, че съобщението се връчва на адреса, който е посочен по делото. Когато адресатът не е намерен на посочения адрес, съобщението се връчва на настоящия му адрес, а при липса на такъв - на постоянния. В случая посоченият адрес за кореспонденция е бил [населено място], [улица], на който адрес лицето не е било призовавано, независимо от задължението регламентирано в ГПК, субсидиарно приложим на основание чл. 144 АПК. Освен посоченото, не е налице и едномесечно отсъствие на лицето, което обстоятелство е видно от датите посещение, посочени в призовката. Ето защо, процесният случай не попада и в хипотезата на чл. 41 от ГПК, а именно когато страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Такова задължение за лицето не следва да се вменява. Поради което не може да се сметне за редовно връчена призовката на адрес [населено място], [улица], ет. 4, ап. 20. Не на последно място следва да бъде отбелязано, че лицето се е възползвало от възможността предвидена в чл. 35 от ГПК да оттегли във всяко време пълномощието си, като уведоми съда, което действие не спира разглеждането на делото. Последният е уведомил съда за действието си по оттегляне пълномощията на адв. М. с молба от 11.07.2014 г. Поради което призоваване на адреса на процесуалния представител, който към момента на получаване на призовката, не е бил надлежно упълномощен от С. П., също е нередовно. Предвид изложеното е налице първата материалноправна предпоставка на чл. 239, т. 5 от АПК - съдът е допуснал нарушение на процесуалните норми, като е счел за редовно призоваване на касатора, което не е било налице. По този начин молителят като страна жалбоподател в касационното производство е бил лишен от възможност да участва в разглеждането на делото поради нарушаване на съдопроизводствените правила, обезпечаващи участието му в процеса. Касационното производство се е развило чрез провеждането на две открити съдебни заседания, за едното от които проведено на 18.03.2015 г. жалбоподателят не е бил редовно призован. Това налага отмяна на касационното решение и връщане на делото за ново разглеждане от касационната инстанция при ново, редовно призоваване на молителя като касатор. Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия