Решение № 6001 от 19.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6853/2018 г.

Решение № 6001 от 19.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6853/2018 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 405а от Кодекса на труда /КТ/. Образувано е по касационна жалба на "Дари лес 2010" ООД, представлявано от Г. Г., чрез адв. И. Русчева от САК, срещу решение № 37/01.03.2018 г., постановено по адм. дело № 231/2017 г. по описа на Административен съд – Силистра, в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството против Постановление за обявяване на съществуването на трудово правоотношение, издадено на 24.07.2017 г. от инспектор в Дирекция "Инспекция по труда" – Разград. Посочените в жалбата пороци въвеждат касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 1, 2 и 3 АПК – неправилно приложение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на процесното решение в обжалваната част и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени административния акт, в съответната част. Ответникът - Дирекция "Инспекция по труда" – гр. Разград, в писмено становище, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Ответниците – В. Р., И. Р., С. Р., М. Д. и В. С. не ангажират становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира първоинстанционното съдебно решение за правилно и законосъобразно, поради което счита, че същото следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Предмет на оспорване в първоинстанционното производство е Постановление, издадено на 24.07.2017 г. от инспектор в Дирекция "Инспекция по труда" – Разград, с което е обявено, на основание чл. 405а, ал. 1 КТ, съществуването на трудово правоотношение между "Дари лес 2010" ООД и В. Р. и е предписано на работодателя, на основание чл. 405а, ал. 4 КТ, да сключи трудов договор с В. Р. С първоинстанционното решение е обявено за нищожно постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение, издадено на 24.07.2017 г. от инспектор в Дирекция "Инспекция по труда" – Разград, в частта, с която предписано на "Дари Лес 2010" ООД да сключи трудов договор с В. Р., като жалбата е отхвърлена в останалата му част. Развити са съображения досежно законосъобразност изводите на ответника, обосноваващи възникналото трудово правоотношение между дружеството - жалбоподател и В. Р. След анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд приема, че лицето е предоставило работната си сила в полза на жалбоподателя на 24.07.2017 г., използвайки оборудване на жалбоподателя на обект, относно който последният е сключил договори за покупко-продажба, сеч и превоз на дървесина (л. 47 – 48 от делото). Решаващият съд излага мотиви, съобразно които дори да се приеме, че В. Р. е работил няколко минути на 24.07.2017 г., отрязвайки само едно дърво, пак би следвало да се направи извода, че той е осъществявал трудова дейност. Последната е била рамкирана от работно време от 08. 00 до 16. 00 ч. с почивка от 12. 00 до 13. 00 ч. и почивни дни събота и неделя при възнаграждение съобразно заработения обем дървесина, което е видно от декларациите на други работници, работещи на същия обект (л. 31, ЗЗ и 37 от делото). Върховният административен съд – шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение, в обжалваната част, е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. Първоинстанционният съд е събрал и ценил относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. Решаващият съд надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните и е проверил законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на обжалваното решение не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Възприемайки по описания начин фактите по спора, първоинстанционният съд ги е изяснил точно, отделяйки спорното от безспорното в съответствие с правилата на логическото мислене и общоприетите правила. Оспореното решение е постановено при правилно прилагане на материалния закон и не страда от порока необоснованост. Съгласно чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. Разпоредбата на чл. 405а от КТ сочи, че когато се установи, че работната сила се предоставя в нарушение на чл. 1, ал. 2 от КТ съществуването на трудовото правоотношение се обявява с постановление, издадено от контролните органи на Инспекцията по труда. В тези случаи наличието на трудово правоотношение може да се установява с всички доказателствени средства. Загиналият работник е изпълнявал трудови функции на място на работа, определено от представител на управителя на дружеството, при създаден от него организационен ред и контрол в рамките на работния ден. Предоставянето на работна сила в нарушение на чл. 1, ал. 2 от КТ служи като основание по чл. 405а, ал. 1 и 2 от КТ за обявяване съществуването на трудовото правоотношение с постановление, издадено от контролните органи на Инспекцията по труда. Неоснователни са развитите от касатора възражения досежно тълкуването на израза "се предоставя" в нормата на чл. 1, ал. 2 КТ, с оглед употребата му в сегашно глаголно време, водещ на извод, че Инспекцията по труда може да упражни правомощията си по обявяване на съществуващо трудово правоотношение, само в случите на установяване предоставяне на работна сила към момента на проверката. Касационният жалбоподател неправилно тълкува материалния закон като приема, че Инспекцията по труда не е овластена да се произнася за правния характер на отношения, осъществявали се в миналото. При събраните доказателства, съобразно които лицето в момента на настъпване на злополуката е изпълнявало работа с определени трудови функции, място на работа и работно време, срещу което се дължи трудово възнаграждение в определен размер, компетентният контролен орган законосъобразно е упражнил правомощията си по чл. 405а, ал. 1 и 2 от КТ. Обстоятелствата, при които е настъпила злополуката, причинила смъртта на В. Р. са неотносими към преценката за фактическо възникнало трудово правоотношение. Конкретната причина за смъртта на работника и наличието на пряка причинно-следствена връзка с извършваната работа подлежат на преценка и изясняване в самостоятелно производство по разследване на трудова злополука по реда на Кодекса за социално осигуряване (КСО), оспорване на издаден акт по чл. 60 от КСО или в исково производство по чл. 200 от КТ. В същия смисъл е константната практика на Върховния административен съд, шесто отделение (Решение № 14147 от 22.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4957/2015 г., VI о., Решение № 2769 от 12.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6750/2015 г., VI о., Решение № 5307 от 27.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4172/2016 г., VI о., Решение № 15767 от 17.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6753/2018 г., VI о., др.). С оглед на изложеното настоящият състав намира, че решението, в обжалваната част, е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,