Решение № 11904 от 8.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16144/2013 г.

Решение № 11904 от 8.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16144/2013 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Балкам" АД, представено от адв. Ася Тодорова, срещу решение № 6276/16.10.2013 г. на Административен съд София-град /АССГ/ по адм. д. № 237/2013 г., с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт № 2251200215/24.08.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София и установяващ в тежест на дружеството задължения за ДДС в д. п. м. 07.2011 г. и за закъснителна лихва заради отказ да се признае упражнено в този данъчен период право на приспадане на данъчен кредит. Касаторът твърди пороци на съдебния акт поради опущения на съда в процеса на доказване и формирането на изводите му за отсъствие на предпоставките за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит. Иска отмяна на решението и на РА. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София, чрез повереника си юрисконсулт Василев, отрича основателността на жалбата. Заключението на прокурора е за неоснователност на жалбата. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: С оспорения пред АССГ ревизионен акт са установени в тежест на "Балкам" АД задължения за ДДС в размер 50 782 лева в данъчен период м. 07.2011 г. и за закъснителна лихва в размер 5 397.85 лева заради отречено правото на приспадане на данъчен кредит в общ размер 50 782 лева, упражнено в същия данъчен период по фактури № 103/25.07.2011 г. и № 113/27.07.2011 г., издадени от "Бизнес прим" ЕООД. Предмет на доставката по първата фактура е "услуга поддръжка по договор", а на втората "СМР по договор". Данъчните основи са съответно 26 350 лева и 227 560 лева, а начисленият ДДС - 5 270 лева и 45 512 лева. Отказът за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит е обоснован с резултатите от насрещна проверка на доставчика. Нему искането за представяне на документи и писмени обяснения е връчено по реда на чл. 32 от ДОПК, като исканите документи не са представени. Прието е, че процесните СМР са извършени, тъй като услугите са префактурирани на собственика на сградата "Спетема - продакшън" ЕООД, но соченият изпълнител не доказва да е извършил СМР. Аргумент за този извод се черпи и от резултатите от проверки на физическите лица, за които доставчикът е регистрирал трудови договори /общо 11 лица/ - тези лица са отрекли да имат сключен трудов договор с "Бизнес прим" ЕООД и да са полагали труд на строителни обекти на дружеството. За да отхвърли оспорването, първоинстанционният съд е отнесъл към процесуалните тежести на жалбоподателя установяването на реалността на доставката и е отрекъл доказването да е извършено убедително. Очертал е необходимост от изследване на счетоводното отразяване на доставката от доставчика при съобразяване на счетоводния принцип на съпоставимост на приходите и разходите и нуждата от специални знания за установяване на тези обстоятелства. Като съответна на разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ДОПК е определил активността на органите по приходите в установяване на релевантните за спора факти, доколкото били извършени служебни проверки и е анализирана задълбочено наличната информация. Решаващият правен извод е за липса на данъчно събитие по чл. 25, ал. 2 от ЗДДС, а съответно и на предпоставките за правото на приспадане на данъчен кредит по чл. 68, ал. 1 от ЗДДС. Решението е неправилно. С определението си от о. с. з. на 17.04.2013 г. административният съд коректно е разяснил как е разпределена доказателствената тежест. При претендираното от жалбоподателя данъчно предимство, нему е обвързаността да установи предпоставките за възникването му с убедителността на пълното доказване. В съдебното решение в противоречие с чл. 153 от ГПК е възстановен спора за безспорния между страните факт за осъществяване на процесните СМР. Фактическият спор е за извършителя на доставките с последиците за правото на приспадане. Относно субекта на доставката и в противоречие с процесуалните правила на чл. 12 и чл. 236, ал. 2 от ГПК съдът не е включил в обхвата на преценяваните доказателствени средства договорът за възлагане от 01.07.2011 г. със страни "Балкам" АД /като възложител/ и "Бизнес прим" ЕООД /изпълнител/ за извършване на СМР, реконструкция, и реновиране на покривна и подпокривна конструкция и количествено-стойностната сметка от 28.07.2011 г., подписана от представители инвеститора "Балкам" АД и на изпълнителя "Бизнес прим" ЕООД /в сметката са описани видовете СМР, количеството, единичната цена и общата стойност/; договорът за поддръжка от 15.06.2011 г. между същите страни и приемо-предавателния протокол от 25.07.2011 г. към него. Договорите, като юридически факти, пораждащи правната връзка между доставчика и получателя са само индиция за осъществяването на доставката, доколкото създават основание за имущественото разместване. Количествената сметка и приемо-предавателния протокол, обаче, са преки писмени доказателствени средства. Тези частни свидетелстващи документи са годен и универсален /вж. 49 от ДОПК/ доказателствен източник. Вместо да ги обсъди и цени или не, като във всички случаи мотивира позицията си /арг. от чл. 236, ал. 2 от ГПК/, съдът е разяснил очакването си за надлежно счетоводно отразяване на доставката при доставчика, като условие да приеме за убедително доказано осъществяването й. Този подход е несъвместим със съюзното право. По разясненията на СЕС в т. 47 на решението му по дело С-18/13 евентуалното неизпълнение от страна на доставчика на услуги на някои счетоводни изисквания не може да постави под въпрос правото на приспадане, с което разполага получателят на услугите, що се отнася до платения за тях ДДС, когато фактурите за предоставените услуги съдържат цялата изискуема информация по чл. 226 от Директива 2006/112. Вън от горното и в контекста на интерпретацията на правото на ЕС, извършена с т. 1 от диспозитива на цитираното решение на СЕС по дело С-18/13, при доказано осъществяване на доставката, съмненията относно извършването й от конкретния доставчик, основани на липсата на нужните активи, достатъчен брой заети лица или начина на счетоводно отразяване, могат да обосноват отказ да се признае правото на приспадане, ако тези обстоятелства сочат на данъчна измама и въз основа на обективни данни се установява, че ДЗЛ е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава данъчното си предимство, е част от данъчна измама. За касатора не е съществувало задължение да проверява самоличността на извършващите от името на доставчика СМР физически лица, нито съществуването и основанието на правната им връзка с него, поради което и отричането от лицата с регистрирани от доставчика трудови правоотношения на факта на полагането на наемен или независим труд за него не може да се възприема във вреда на получателя по доставката. Следва да се отбележи и пропускът да се ценят като информационен източник за субекта на доставката и счетоводните записвания на ревизираното лице по представения хронологичен дневник /чл. 51 от ДОПК и чл. 182 от ГПК/ и то без в РД да са констатирани нередовности във воденото от него счетоводство. Несподелим е изводът на съда за съответна на административнопроизводствените правила активност на приходната администрация. Фактическите изводи на приходната администрация в РА не са основани на процесуалните правила и са резултат на порочно дедуктивно умозаключение. Отсъствието на доставчик от адреса за кореспонденция, както и непредставянето на поискани от такъв доказателства не обуславя извод за липса на такива доказателства. Презумпцията на чл. 37, ал. 4 от ДОПК е относима единствено към субекта на процеса - вж. - чл. 37, ал. 1 - 4 от ДОПК и чл. 9, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Пропускът на субекта ФЛ или ЮЛ /а не доставчика, който е участник без да е страна - чл. 9, ал. 3 от ДОПК/, поражда процесуалната възможност на другият субект - административния орган, да приеме, че изисканите, но непредставени доказателства, не съществуват. Неизпълнението на задължението на другите участници в производството да представят данните по чл. 37, ал. 5 от ДОПК не е скрепено с процесуалната тежест по ал. 4 от кодекса, а е възможен източник на административнонаказателна отговорност /вж. чл. 273 от ДОПК/. Съществуването на спорните доставки е данъчно събитие по чл. 25, ал. 1 от ЗДДС и правопораждащ юридически факт на задължението на доставчика да начисли данъка по чл. 25, ал. 6, т. 1 от ЗДДС. Като получател по облагаема доставка касаторът е субект на правото на приспадане по чл. 68, ал. 1 от ЗДДС. Отричането на това право от органите по приходите с РА е противоправно, а отхвърлянето на жалбата срещу незаконосъобразния административен акт от съда - неправилно. Дължима е отмяна на обжалваното решение и на РА. При този изход на спора на касационния жалбоподател се следват деловодни разноски в размер 4 025 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение