Решение № 12113 от 11.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8426/2016 г.

Решение № 12113 от 11.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8426/2016 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. И. Т., от гр. Ч., срещу решение № 326 от 9.06.2016 г. по адм. дело № 240/2016 г. на Административен съд М., с което e отхвърлено оспорването му против решение № 2153-11-16/30.03.2016 г. на директора на ТП на НОИ гр. М., с което е потвърдено разпореждане № 4407136644/8.01.2016 г. на ръководителя на пенсионно осигуряване, и са присъдени разноски. Излагат се оплаквания за неправилност на обжалваното решение като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа се, че неправилно административният орган е определил датата на отпускане на социалната пенсия и в случая следва е налице разпоредбата на чл. 94, ал. 1 от КСО. Иска се отмяна на обжалваното решение. Претендират се разноски. А. Г. Н., процесуалният представител на Тинчовски, е представила писмено становище. Ответникът - директорът на ТП на НОИ гр. М. не е изразил становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, шесто отделение, след като прецени доводите в касационната жалба и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение състав на Административен съд М. е отхвърлил оспорването на И. Т. против решение № 2153-11-16/30.03.2016 г. на директора на ТП на НОИ гр. М., с което е потвърдено разпореждане № 4407136644/8.01.2016 г. на ръководителя на пенсионно осигуряване, и е присъдил разноски. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че в случая е налице хипотезата на чл. 94, ал. 3 от КСО и пенсията на Тинчовски следва да бъде отпусната от датата на подаване на заявлението му до ТЕЛК-02.07.2015 г., тъй като необходимите документи за пенсиониране са подадени в териториалното поделение на Националния осигурителен институт в едномесечен срок от влизането в сила на експертното решение на ТЕЛК. Обжалваното решение е правилно. Установено е от фактическа страна, че със заявление-декларация вх. № 1861/2.07.2015 г. Тинчовски е заявил желание да бъде освидетелстван от ТЕЛК М., без да е посочено основание Декларирал е, че получава пенсия по пенсионно досие № 4407136644, работи в "Д-р К. Благоева - АИППМП" ЕООД и се осигурява на минимална работна заплата. С ЕР на ТЕЛК общи заболявания МБАЛ "Д-р Ст. Илиев"АД, М. № 3107/1.10.2015 г. и ЕР на ТЕЛК № 3886/23.11.2015 г./ за корекция на техническа грешка/ е извършено освидетелстване на жалбоподателя /. Определена е 80 % трайно намалена работоспособност /ТНР/ за срок на инвалидизиране пожизнено. Посочена е дата на инвалидизиране 22.05.2014 г. По делото няма данни след тази дата жалбоподателят да е бил преосвидетелстван. Решението на ТЕЛК не е оспорено и с печат от РЗИ М. е отбелязано, че е влязло в сила на 15.10.2015 г. На 19.10.2015 г. Тинчовски е подал заявление вх. № 2-117-21-453/19.10.2015 г. до директора на ТП на НОИ С., за отпускане на социална пенсия за инвалидност по чл. 90а от КСО, въз основа на експертно решение на ТЕЛК. Подал е и второ заявление до директора на ТП на НОИ М. от 15.12.2015 г. С разпореждане № № 4407136644, № 1/ прот. № 01010 от 8.01.2016 г., на Тинчовски е отпусната социална пенсия за инвалидност от 2.07.2015 г. пожизнено по чл. 90а, ал. 1 КСО, за 80 на сто трайно намалена работоспособност /вид и степен на увреждане и дата на инвалидизиране 22.05.2014 г. и навършена възраст 70 г. 11 м, чието изплащане от 2.07.2015 г. било спряно на основание чл. 95, ал. 1, т. 4 от КСО. Със същото разпореждане е изменена лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от 7.10.2015 г. в размер на 597.97 лв. и добавка по чл. 46, ал. 2 от ЗП в размер на 33.30 лв., сума за изплащане 631.27 лв. Посочено е, че на основание чл. 101, ал. 1, т. 4 от КСО не следва изплащане на социална пенсия за инвалидност, т. к. считано от 1.01.2015 г. същата не може да се получава едновременно с друг вид пенсия. Разпореждането е обжалвано, като с решение № 2153-11-16/30.03.2016 г. разпореждането е потвърдено. В решението си горестоящият орган е приел, че претенцията на Тинчовски пенсията му да бъде отпусната от датата на инвалидизиране 22.05.2014 г., е неоснователна на основание чл. 94 от КСО. За отпускането на пенсии за инвалидност е налице специален ред за определяне на началната дата, установен с разпоредбата на чл. 94, ал. 3 от КСО. Разпоредбата е специална по отношение на чл. 94, ал. 1 от КСО и като такава изключва приложението й. Съгласно разпоредбата на чл. 94, ал. 3 от КСО, пенсия за инвалидност се отпуска от датата на заявлението до ТЕЛК (НЕЛК), ако необходимите документи за пенсиониране са подадени в териториалното поделение на Националния осигурителен институт в едномесечен срок от влизането в сила на експертното решение на ТЕЛК (НЕЛК). В настоящия случай ЕР на ТЕЛК № 3107 от 122/1.10.2015 г., с дата на инвалидизиране 22.05.2014 г., по отношение на Тинчовски е влязло в законна сила на 15.10.2015 г. При посочените предпоставки на чл. 94, ал. 3 от КСО, за да бъде отпусната пенсията от датата на заявлението до ТЕЛК, жалбоподателят е следвало да депозира своето заявление в едномесечен срок, т. е. не по-късно от 15.11.2015 г. И. Т. е подал заявлението си на 19.10.2015 г., с което е спазил едномесечния срок. При това положение приложима е специалната разпоредба на чл. 94, ал. 3 от КСО. При извършената проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдените касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,