Решение № 716 от 27.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2041/2008 г.

Решение № 716 от 27.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2041/2008 г., I г. о., докладчик съдията Василка Илиева Производството е по чл. 218е във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК. С решение № 353/29.10.2007 г. постановено по гр. д. № 577/2007 г. Софийски окръжен съд е оставил в сила първоинстанционното решение от 5.03.2007 г., постановено по гр. д. № 188/2006 г., с което са отхвърлени исковете на Т. М. Б. за установяване на правото му на собственост върху э идеална част от пристройка на два етажа на застроена площ от 32 кв. м., построена към западния близнак от двуетажна масивна жилищна сграда, която е изградена в урегулиран поземлен имот VII-740, кв. 22 А, по плана на гр. С., заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху държавно място, както и иска за прогласяване на нищожност на покупко-продажба на описания имот, извършена с нотариален акт № 1* том IV а, дело № 718/2004 г. на Нотариус № 411 на НК. Срещу така постановеното въззивно решение е подадена касационна жалба от Т. М. Б., в която се релевират доводи за необоснованост и за неправилност-касационни основания по чл. 218б, ал. 1 б. "в"ГПК. Моли решението да бъде отменено и бъде върнато за ново разглеждане на друг състав. Ответницата по жалбата не е депозирала по реда на чл. 218г ГПК (отм.) писмен отговор. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед посочените касационни основания за отмяна и съобразно изискванията на чл. 218а и сл. ГПК (отм.). Касационната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 218в ал. 1 ГПК (отм.) и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт по смисъла на чл. 218а ал. 1 б. "а" ГПК (отм.) Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Обжалваното решение е валидно, процесуално допустимо и постановено при напълно изяснена фактическа обстановка. Съдът е приел от фактическа страна, че с нотариален акт № 37, том III а, дело № 400/12.12.2002 г. Тинка И. Б. е придобила процесния имот. Същата през 1949 г. е сключила брак с ищеца по делото, който към момента на придобиване на процесния имот не е бил разтрогнат. Бонева с договор за продажба, сключен с нотариален акт № 1* том IV а, дело № 718/2004 г. на Нотариус № 411 на НК е прехвърлила, без участието на касатора Т. Б., на ответницата по жалбата Е. Г. М. правото на собственост върху пристройка на два етажа на застроена площ от 32 кв. м., построена към западния близнак от двуетажна масивна жилищна сграда, която е изградена в урегулиран поземлен имот VII-740, кв. 22 А, по плана на гр. С., заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху държавно място, срещу заплащане на цена от 2 913.60 лева. В договора е отразено, че продавачката е получила посочената продажна цена. В декларацията за гражданско състояние, приложена към сделката, продавачката Т. И. Б. е декларирала, че е неомъжена. При така установената фактическа обстановка съдът е приел, че главният иск с правно основание чл. 22, ал. 2 СК е предявен след изтичане на преклузивния шестмесечен срок от узнаването, тъй като не са ангажирани доказателства за момента на узнаването, а в исковата молба ищецът твърди, че е знаел за сделката към момента на нейното извършване, поради което договорът е породил действие и за неучаствалия съпруг./сега касатор/. Неоснователен е и евентуалният иск за собственост на э ид. ч. от процесния имот с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК, тъй като семейната имуществена общност е бездялова, поради което върху определена идеална част не може да се установява собственост. Решението е правилно. Изложените в настоящата касационна жалба оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон са неоснователни. Съдът е приложил правилно закона и е приел, че доказателствената тежест съгласно чл. 127, ал. 1 ГПК (отм.) е за страната, която твърди узнаването на обстоятелството, че има извършена сделка, без нейно съгласие и че оспорването на сделката е извършено в рамките на предвидения от закона шестмесечен срок. В конкретния случай касаторът е този, който е следвало да докаже посочените обстоятелства. В исковата молба самият той е заявил, че е знаел за сделката, като се е уговорил със съпругата си Т. И. Б. да продадат процесния имот. Следователно към момента на завеждане на делото пред първоинстанционния съд преклузивния шестмесечен срок е бил изтекъл. Едва в касационната жалба ищецът касатор въвежда твърдение, че не е знаел за сделката и че исковата молба е подадена в срок. Тъй като не е доказал това обстоятелство ще следва да понесе неблагоприятните последици от това свое бездействие. Съгласно материалния закон чл. 22, ал. 3 от СК (отм.) извършеното разпореждане от единия съпруг със имот СИО има действие и по отношения на неучаствалия съпруг, в случай, че същият не оспори сделката в шестмесечен срок от узнаването. Следователно сделката е напълно действителна и поражда вещно-правен ефект, но е недействителна по отношение на неучаствалия съпруг. Той има право да я оспори в предвидения от закона срок, а ако не строи това, сделката се санира. Това саниране има обратно действие, тоест към момента на сключването й. Неоспорването на сделката в шестмесечен срок, води до създаването на права и задължения и за неучаствалия съпруг, все едно че същият е участвал в сделката. Правилен, съобразен със закона и доказателствата по делото е и изводът на съда по отношение на евентуалният иск за установяване на собственост върху э ид. ч. от имота. С извършената сделка на разпореждане, неоспорена в срок от ищеца- касатор, неговото право на собственост е преминало в ответницата Е. Освен това съпружеската имуществена общност е бездялова и без да е прекратена, не може да се установява какъв е делът на единия съпруг. Изложените твърдения в касационната жалба, че касаторът не е добре здравословно и поради това не е могъл да присъства на сделката, а съпругата му е подписала декларация с невярно съдържание, не се съдържат, като твърдения в исковата молба. Те се въвеждат едва в касационната жалба, поради което не следва да се обсъждат. По тези съображения въззивното решение като постановено в отсъствие на заявените в касационната жалба нарушения следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 218ж ал. 1 изр. 2 пр. 1 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение