Решение № 9212 от 17.8.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9684/2020 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Делектра-Хидро" АД, с. Лесичово, чрез надлежно упълномощени процесуални представители, срещу решение 3864/14.07.2020 г., постановено по адм. д. 3068/2019 г., по описа на Административен съд - София-град, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от "Делектра-Хидро" АД против Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР/Комисията) искове, с правно основание чл. 1, ал. 1, във вр. с чл. 4 от ЗОДОВ за заплащане обезщетение за имуществени вреди общо в размер на 5 311 918,44 лв. за периода от 01.04.2011 г. до 30.11.2018 г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане и обезщетение в размер на законната лихва общо в размер на 871 573,35 лв., претърпени в резултат на незаконосъобразни административни актове. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на решението и постановяване на друго по същество, с което предявените искове да бъдат уважени. Претендира разноски. Ответникът Комисия за енергийно и водно регулиране, чрез процесуален представител с писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна и излага доводи за правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение приема, че касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е частично основателна. С решение 3864/14.07.2020 г., постановено по адм. д. 3068/2019 г. по описа на Административен съд - София-град, са отхвърлени като неоснователни предявените от "Делектра-Хидро" АД против КЕВР искове, с правно основание чл. 1, ал. 1, във вр. с чл. 4 от ЗОДОВ за заплащане обезщетение за имуществени вреди общо в размер на 5 311 918,44 лв. за периода от 01.04.2011 г. до 30.11.2018 г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане и обезщетение в размер на законната лихва общо в размер на 871 573,35 лв., претърпени в резултат на незаконосъобразни административни актове, а именно т. 7 на Решение Ц-010 от 30.03.2011 г. на ДКЕВР, отменено с влязло в сила решение 16953 от 17.12.2013 г., постановено по адм. д. 7175/2013 г. по описа на Върховния административен съд и Решение Ц 5/20.02.2015 г. на КЕВР, отменено с влязло в сила решение 4039/15.06.2017 г., постановено по адм. д 2596/2015 г. по описа на Административен съд Софияград. С обжалваното решение "Делектра-Хидро" АД е осъдено да заплати на КЕВР сумата от 983 лв., представляваща разноски по делото. Административният съд е сезиран с искове с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), с които ищецът е претендирал от КЕВР изплащане на обезщетения в размер на 1 652 486,20 лв. за причинени имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, изразяващи се в разликата между определената в т. 7 на Решение Ц-010 от 30.03.2011 г. на ДКЕВР преференциална цена за изкупуване на електрическа енергия произведена от ВЕЦ Лесичово в размер на 112,48 лв./МВтч и т. 3 на Решение Ц-010/30.03.2011 г. в размер на 178,68 лв./МВтч за периода от 01.04.2011 г. до 17.12.2013 г., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и обезщетение в размер на законната лихва за забава в размер на 838 028,55 лв., за периода от 17.12.2013 г. до 14.12.2018 г., както и обезщетение в размер на 3 659 432,24 лв., от които сума в размер на 2 837 946,34 лв. представляваща разликата между определената в Решение Ц5 от 20.02.2015 г. на КЕВР преференциална цена за изкупуване на електрическа енергия в размер на 112,48 лв./МВтч и т. 3 на Решение Ц-010 от 30.03.2011 г. в размер на 178,68 лв./МВтч за периода от 18.12.2013 г. до 30.11.2018 г., а сума в размер на 821 485,90 лв. представлява разликата между продадените от ищеца количества електрическа енергия над 2 500 работни часа и преференциалната цена по т. 3 на Решение Ц-010 от 30.03.2011 г. в размер на 178,68 лв./МВтч за количествата до 3 724 КВтч, за периода от 20.02.2015 г. до 30.11.2018 г., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и обезщетение в размер на законната лихва за забава в размер на 33 544,80 лв. за периода от 12.11.2018 г. до 14.12.2018 г. От фактическа страна по делото е установено, че с решение 2126/13.02.2013 г., постановено по адм. д. 5492/2011 г. по описа на Върховния административен съд, потвърдено с решение 16953/17.12.2013 г., постановено по адм. д. 7175/2013 г. по описа на Върховен административен съд, петчленен състав І колегия, е отменено Решение Ц-010 от 30.03.2011 г. на ДКЕВР, с което е определена, считано от 01.04.2011 г. преференциална цена за продажба на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници и водноелектрически централи с инсталирана мощност до 10 МВт, в частта по т. 7 Водноелектрически централи под 10 МВт, въведени в търговска експлоатация преди 19 юни 2007 г. 112, 48 лв./МВтч, без ДДС, като административната преписка е върната за ново произнасяне при спазване указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона. С решение 4039/15.06.2017 г., постановено по адм. д. 2596/2015 г. по описа на Административен съд Софияград, потвърдено с решение 13785/12.11.2018 г., постановено по адм. д. 12851/2017 г. по описа на Върховния административен съд, е отменено Решение Ц-5 от 20.02.2015 г. на КЕВР, с което е определена, считано от 01.04.2011 г., преференциална цена за изкупуване на електрическа енергия, произведена от съществуващи водноелектрически централи с инсталирана мощност до 10 МВт, по смисъла на § 3, ал. 1, т. 1 от ПЗР на ЗЕВИ 112,48 лв./МВтч, без ДДС, при средногодишна продължителност на работа 2 500 часа, като административната преписка е върната за ново произнасяне при спазване указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона. Пред първоинстанционния съд е изслушана съдебна технико-икономическа експертиза, съгласно която приходите от произведената и продадена електрическа енергия от ВЕЦ Лесичово за периода от 01.04.2011 г. до 14.12.2018 г. са в размер на 7 367 962,76 лв. Според заключението на вещото лице изградената водноелектрическа централа следва да се категоризира по по т. 3 от Решение Ц-010 от 30.03.2011 г. на ДКЕВР. Разликата между реализираните от Делектра-Хидро АД приходи от продажба на електрическа енергия при преференциална цена 112,48 лв/МВтч, без ДДС, и приходите, които биха били реализирани по преференциална цена в размер на 178,68 лв./МВтч., без ДДС, за периода от 01.04.2011 г. до 30.11.2018 г. е 4 481 460,57 лв. Пропуснатите приходи от продажба на пълно нетно специфично количество електрическа енергия са в размер на 749 154,79 лв. Обезщетението в размер на законната лихва върху посочените главници е в общ размер от 870 865,96 лв. В хода на производството пред първоинстанционния съд, КЕВР е приела Решение Ц14/03.04.2019 г., с което е определена, считано от 01.04.2011 г., преференциална цена в размер на 112,48 лв./МВтч, без ДДС, при средногодишна продължителност на работа 2 500 часа, за изкупуване на електрическа енергия, произведена от водноелектрически централи с инсталирана мощност под 10 MВт, които са въведени в експлоатация до влизане в сила на Закона за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата (ЗВАЕИБ), отм. При така установеното административният съд е приел от правна страна, че исковете са неоснователни и недоказани. За да постанови този резултат съдът е приел, че не е налице причинна връзка между твърдените от ищеца вреди и отменените административни актове, тъй като класификацията на отделните производители не е в правомощията на Комисията, която определя само различните групи производители. Приел е, че незаконосъобразната т. 7 от Решение Ц-010 от 30.03.2011 г. на ДКЕВР не е сигурна предпоставка, която е попречила на ищеца да увеличи финансово имуществото си, тъй като същият е могъл да договори продажна цена в размер на 178,68 лв./МВтч. с крайния снабдител. Приел е, че по силата на чл. 32, ал. 1, т. 1 ЗЕВИ Комисията ежегодно определя преференциални цени за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници, с изключение на енергията, произведена от водноелектрически централи с инсталирана мощност над 10 МВт, поради което фиксираната с Решение Ц-5/20.02.2015 г. цена изначално има действие за една година, съответно ищецът не може да търпи вреди през целия исков период. Решението е частично неправилно. Отговорността по предявените искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е безвиновна, обективна за имуществени вреди, причинени от незаконосъобразни актове на КЕВР, отменени с влезли в сила решения. Първоинстанционният съд правилно е възприел фактическата обстановка, че е налице незаконосъобразен административен акт. Неправилно административният съд е приел, че твърдените от касационния жалбоподател вреди не представляват пряка и непосредствена последица от увреждането и че същите са предполагаема, а не реална вреда. От приложените по делото писмени доказателства и от изслушаната съдебна технико-икономическа експертиза се установява, че ако не действаше незаконосъобразната т. 7 от Решение Ц-010 от 30.03.2011 г. на ДКЕВР, респективно Решение Ц5 от 20.02.2015 г., притежаваната от жалбоподателя водноелектрическа централа е следвало да бъде категоризирана по т. 3 от Решение Ц-010 от 30.03.2011 г. Съставът на Върховен административен съд намира направеното от касатора в тази връзка оплакване за основателно. В административния акт не е предвидена друга група производители, освен тази по т. 3 от Решение Ц-010 от 30.03.2011 г., към която да се отнесе притежаваната от касационния жалбоподател водноелектрическа централа. Този извод се подкрепя от анализа на чл. 21 от ЗВАЕИБ (отм.) и от чл. 4, ал. 3 и чл. 19а, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за регулиране на цените на електрическата енергия (НРЦЕЕ, отм.). Съгласно чл. 19а, ал. 1 от НРЦЕЕ (отм.), при определянето на преференциална цена за изкупуване на електрическа енергия, произведена от водноелектрически централи с инсталирана мощност под 10 МВт, Комисията взема предвид: 1/ вида на технологията; 2/ големината на инсталираната мощност и 3/ наличния ресурс на първичния енергиен източник. Съгласно чл. 19а, ал. 2 от НРЦЕЕ (отм.), комисията прилага и следните специални критерии: 1/ наличие на горен изравнител, който позволява непрекъсната работа на централата с номинална мощност най-малко два часа в денонощие; 2/ наличие на долен изравнител за централите, които работят по зададен от министъра на околната среда и водите месечен график за използване на водите на комплексните и значимите язовири. В ЗВАЕИБ (отм.) или в НРЦЕЕ (отм.) законодателят не е предвидил критерий време на влизане в експлоатация. От изслушаната съдебна технико-икономическа експертиза в отговора по задача 2 е видно, че ВЕЦ Лесичово по своята конфигурационна схема е деривационна, с нетен пад 59,67 метра, с инсталирана мощност 3000 кВт, съответно е среднонапорна деривационна централа, отговаряща по своите технически характеристики на т. 3 от Решение Ц-010 от 30.03.2011 г. Касационната инстанция приема, че доколкото правоотношението по изкупуване на електрическа енергия, произведена от водноелектрически централи с инсталирана мощност под 10 МВт се осъществява на регулиран пазар по цени, определени от КЕВР, която е натоварена с властнически правомощия по регулиране на дейностите в областта на енергетиката, то между незаконосъобразните административни актове и причинените вреди под формата на пропуснати ползи е налице пряка причинна връзка, което обуславя основателността на касационната жалба. Действително Комисията определя единствено различните групи производители, като класификацията на всеки един производител не е в нейните правомощия. В резултат обаче на въведения от административния орган незаконосъобразен критерий по т. 7 от Решение Ц-010 от 30.03.2011 г., ищецът е пропуснал да реализира имуществена облага, изразяваща се в разликата между цената, по която той е продавал произведената от него електрическа енергия и цената, по която тази енергия е следвало да се изкупува. Вярно е, че производителите следва да доказват своите технически характеристики пред крайния снабдител, но при действието на незаконосъобразно утвърдената т. 7 на Решение Ц-010 от 30.03.2011 г., респективно на Решение Ц 5 от 20.02.2015 г., крайният снабдител, в съответствие с презумпцията за законност на административните актове и по силата на законоустановеното им предварително изпълнение, е бил длъжен да приеме, че преференциалната цена е в размер на 112,48 лв./ МВтч, тъй като т. 7 на Решение Ц-010 от 30.03.2011 г. е специална по отношение на т. 3 от същото решение. Този извод се подкрепя и от Становище на ДКЕВР от 02.05.2011 г., в което е посочено, че в Решение Ц-010 от 30.03.2011 г. водноелектрическите централи са класифицирани по воден пад и по конфигурация (схема) на изпълнение на водните турбини, като принадлежността на всяка една категория се определя въз основа на разрешително за водоползване, издадено по реда на чл. 60 и сл. от Закона за водите; протокол образец 16, издадено на основание чл.7, ал.3, т.16 на Наредба 3 от 2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителство и спецификации на техническите проекти, свързани с машини, съоръжения агрегати. По силата чл. 31, ал. 1 от ЗЕВИ във връзка с § 7 ПЗР на ЗЕВИ, крайният снабдител е длъжен да изкупува електрическа енергия от възобновяеми източници, по определена от КЕВР преференциална цена под санкцията на административнонаказателни разпоредби. Следователно, договорът за изкупуване на електрическа енергия по преференциални цени има императивно определено съдържание в частта, в която се определя цената за изкупуване и страните не могат да се отклоняват от нея чрез свободно договаряне. В процесния период касаторът е бил поставен в невъзможност да приложи в отношенията си с крайния снабдител цена, различна от утвърдената в размер на 112,48 лв./ МВтч, което представлява пряка последица от незаконосъобразните индивидуални административни актове на КЕВР. Да се приеме обратното означава производителите на електрическа енергия от водноелектрически централи с инсталирана мощност под 10 МВт, въведени в експлоатация до 19 юни 2007 г., да бъдат поставени в по-неблагоприятно положение в сравнение с останалите производители, чиито водноелектрически централи са въведени в експлоатация след тази дата, което създава условия за нелоялна конкуренция, неравнопоставеност и дискриминация на отделните производители от ВЕИ. Като не е съобразил, че договорът за изкупуване на електрическа енергия от възобновяеми източници по преференциални цени е императивно уреден от закона в частта, с която цената за изкупуване на електрическа енергия се определя от КЕВР в изпълнение на регулаторните функции на органа, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение. Неправилно първоинстанционният съд е приел, че по силата на чл. 32, ал. 1, т. 1 ЗЕВИ, пропуснатите ползи от Решение Ц-5/20.02.2015 г. обхващат само периода до 20.02.2016г. На основание § 7, ал. 1 ПЗР на ЗЕВИ, за енергийни обекти, с изключение на водноелектрически централи с обща инсталирана мощност над 10 MW, въведени в експлоатация към датата на влизане в сила на закона, дългосрочните договори за изкупуване на електрическата енергия от възобновяеми източници запазват действието си, като преференциалната цена за изкупуване е действащата към датата на влизане в сила на закона. Следователно за целия исков период спрямо ВЕЦ Лесичово се е прилагала определената в т. 7 на Решение Ц-010 от 30.03.2011 г., респективно на Решение Ц 5 от 20.02.2015 г.