Решение № 5972 от 9.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13128/2017 г.

Решение № 5972 от 9.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13128/2017 г., I о., докладчик съдията Фани Найденова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК, вр. чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Агенция за сигурност и охрана Сириус" ЕООД, гр. С., срещу решение № 4265/26.06.2017 г. по адм. д. № 6306 2014 г. на Административен съд С.-град в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № 2021306076/8.11.2013 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП, в потвърдената част с Решение № 897/21.05.2014 г. от Директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", гр. С., при ЦУ на НАП, поправен с Решение за поправка на ОФГ № 1042/11.06.2014 г. за отказан данъчен кредит в общ размер 43 756 лв. по фактури с предмет работно облекло и реклама, издадени от доставчик "Е. Д. 1" ЕООД през д. п. м. 07, м. 09, м. 11 и м. 12.2009 г. Изложени са доводи за отмяна на решението като постановено в противоречие с разпоредби на материалния и процесуалния закон, при неправилно тълкуване на събраните доказателства и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението в обжалваната част. Не се претендират разноски. Касаторът е представляван от адв. Гайдарска. О. Д. на Дирекция "ОДОП", гр. С., при ЦУ на НАП, чрез гл. юрисконсулт Аврамова желае решението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, за което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. В обжалваната част, решението за отхвърляне на жалбата на дружеството е мотивирано с потвърждение на мотивите на РА и потвърдителното решение на ДД "ОДОП" за настъпила смърт на 22.01.2009 г. на едноличния собственик на капитала, поради което е направен извод, че издадените към ревизираното лице фактури през периоди м. 07, м. 09, м. 11 и м. 12.2009 г. са от нерегистрирано по ЗДДС лице, поради което начисленият от доставчика данък е в нарушение на чл. 68, ал. 1, т. 1, вр. чл. 6 и чл. 9 ЗДДС, за което е постановен отказ на ДК. Така мотивирано решението в обжалваната част е неправилно. Съгласно разпоредбите на чл. 157, ал. 1 и ал. 2 от Търговския закон дружеството, в което капиталът се притежава от едно физическо лице, се прекратява със смъртта му, ако не е предвидено друго или наследниците не поискат да продължат дейността. Когато капиталът е притежание на едно юридическо лице, с прекратяването му трябва да се прекрати и дружеството. В случая е анализиран Учредителният акт на дружеството, в който в чл. 26, б. "е" е вписано, че дружеството се прекратява със смъртта на едноличния собственик на капитала. Проверката в ТР не установява промяна в обстоятелствата като считано от 14.04.2016 г. е вписано прекратяване на търговска дейност поради ликвидация на дружеството. Съгласно чл. 107 от ЗДДС основание за задължителна дерегистрация е: смъртта на физическото лице и смъртта на физическото лице - едноличен търговец, със или без заличаване от търговския регистър. При осъществена служебна проверка по партидата на дружеството в ТР, не е констатирано вписване на нов управител на дружеството, като вписване прекратяването на търговската дейност е едва с дата 14.04.2016 г. Служебната дерегистрация от страна на органите по приходите е осъществена в по-късен момент и въпреки, че е с обратна дата, към момента на издаване на фактурите данни за дерегистрация на доставчика не са отразени в ТР. Като се е позовал само на това основание, съдът е постановил неправилно решение. В издадения РА и потвърдителното решение на ДД "ОДОП" са изложени съображения за недоказана реалност на доставките, в какъвто смисъл са основанията и за отказа на ДК по отношение на фактури, издадени от други доставчици на ревизираното дружество. В решението е изложено, че аналогични с посочените мотиви относно ваучерите са и тези за отказ на правото на данъчен кредит по доставките на работно облекло от доставчици "Ф. к." ООД и "Е. Д. 1" ЕООД, като по делото са приети като доказателства фактурите, касови бонове за плащане, договори и приемо-предавателни протоколи, от които са видни данните за вид, количество и стойност на работното облекло за доставчика "Ф. к." ООД, а за доставчика "Е. Д. 1" ЕООД са представени ППП и фискални бонове. Така посочените мотиви в обжалваното съдебно решение не съдържат фактически установявания по отношение на процесните фактури, които са с предмет не само на "работно облекло", но и на "реклама". Не са обсъдени по отношение на доставчика "Е. Д. 1" ЕООД представените прилежащи към фактурите документи. Законодателството и съдебната практика на ЕС обуславят абсолютния характер на правото на приспадане на данъчен кредит, но предпоставката за възникване и признаване на това право е данъкът за изпълнителя по доставката да е станал изискуем. Според чл. 17, ал. 1 от Шеста директива и съответстващия чл. 167 от Директива 2006/112/ЕО правото на приспадане възниква по времето, когато подлежащия на приспадане данък стане изискуем. Съгласно чл. 10, ал. 2 от Шеста директива и съответстващия му чл. 63 от Директива 2006/112/ЕО данъчното събитие настъпва и ДДС става изискуем, когато стоките или услугите са доставени. Тези разпоредби са транспонирани в националните разпоредби, съответно чл. 68, ал. 2 и чл. 25, ал. 2 и ал. 6 ЗДДС. О. разпоредбите както на Директивата, така и на националния ЗДДС е видно, че за да възникне изискуемост на данъка, първо трябва да е налице облагаема доставка. Установяване на тези обстоятелства с безспорни доказателства е в тежест на жалбоподателя, който черпи за себе си спорното в процеса право на данъчен кредит именно от тези доставки. Жалбоподателят е следвало да докаже по пътя на пълно и главно доказване, че процесните фактури удостоверяват реална доставка на стока, тъй като именно той носи доказателствената тежест относно факта, релевантен за спорното право на данъчен кредит, който е предмет на главното доказване. Надлежното осчетоводяване на процесните фактури при ревизираното лице не означава автоматично, че стопанската операция, отразена в тях е действително осъществена. При липса на мотиви в първоинстанционното решение по съществото на спора за реално осъществени доставки на стоки и услуги по фактурите, издадени от доставчик "Е. Д. 1" ЕООД и забрана за фактически установявания за пръв път от страна на касационната инстанция, съобразно разпоредбата на чл. 220 АПК, на основание чл. 222, ал. 2 АПК настоящият съдебен състав следва да отмени решението в обжалваната част и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото, след установяване на конкретните обстоятелствата по всяка от фактурите, съдът следва да извърши преценка извършени ли са спорните доставки на стоки и услуги и изпълнени ли са предвидените в чл. 68 ЗДДС предпоставки за признаване правото на данъчен кредит. Първоинстанционният съд следва да се произнесе и по въпроса за разноските, включително и за настоящото производство пред Върховния административен съд, съобразно чл. 226, ал. 3 АПК. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение