Решение № 7535 от 22.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14212/2014 г.

Решение № 7535 от 22.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14212/2014 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 38, ал. 1 от Закона за радиото и телевизията /ЗРТ/. Образувано е по жалба на [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място], район Л., жк Г., [жилищен адрес] представлявано от управителя Д. И. Ц. срещу Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № РД-12-30 от 09.09.2014 г. на Съвета за електронни медии /СЕМ/, с който на дружеството е определена като дължима годишна такса по чл. 102 от ЗРТ във връзка с чл. 12, т. 2 от Тарифа за таксите за радио- и телевизионна дейност /ТТРТД/ в общ размер на 5000 лв., представляващи годишна такса за периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2013 г. за спазване на заявените програмен проект, програмна концепция, програмен профил или програмна схема. В жалбата се твърди, че АУПДВ е незаконосъобразен, като издаден в нарушение на административнопроизводствените правила в несъответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Твръди, че поради наличие на обективни причини, надлежно изложени в уведомително писмо до СЕМ от 18.07.2013 г. дружеството не е успяло да стартира излъчването на на програмата Moviestar на вписаната начална дата на разпространение 01.01.2012 г. и е решило излъчването да започне около година и половина по-късно - на 10.08.2013 г. СЕМ е изменил началната дата на разпространение на програмата, поради което се твръди, че недължимостта на вземането произтича от неползване на на услугите по надзор за спазване на заявените програмен проект, програмна концепция, програмен профил или програмна схема. Твърди се също така и че по описа на ВАС е висящо адм. д. № 15327/2013 г. по жалба против АУПДВ № РД-12-79 от 05.09.2013 г. на същото правно основание, но за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2012 г. Претендира отмяна на обжалвания акт и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по оспорването - Съветът за електронни медии в писмено становище оспорва жалбата. Иска от съда да отхвърли оспорването. Върховният административен съд, трето отделение в настоящия тричленен състав приема, че жалбата е подадена в срок, с оглед определение № 4737 от 28.04.2015 г. по адм. д. № 323/2015 г. на ВАС, петчленен състав, от лице с правен интерес - адресат на обжалвания административен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. По делото няма спор за факти, а спорът касае правния въпрос дали се дължи годишна такса за надзор върху дейността на лицензирания радио- и телевизионен оператор за спазването на закона и на условията, при които е издадена лицензията, и за надзор върху дейността на регистрирания радио- и телевизионен оператор за спазване на заявения програмен проект, програмна концепция, програмен профил или програмна схема, независимо от въпроса дали тази дейност е била осъществявана. От приетите писмени доказателства Върховният административен съд приема за установено от фактическа страна, че с решение № 266 от 15.12.2011 г. на СЕМ оспорващият - дружество [фирма] е регистрирано като доставчик на линейна медийна услуга (телевизионен оператор) с национален териториален обхват. С решение по адм. д. № 15327/2013 г. Върховният административен съд е отхвърлил жалбата на дружеството против АУПДВ № РД-12-79 от 05.09.2013 г., издаден от СЕМ на същото правно основание и в същия размер от 5000 лв, но за предходния период - 01.01.2012 г. -31.12.2012 г. Съдът е приел, че жалбата е неоснователна и годишната такса е дължима, а издаденият АУПДВ е законосъобразен, същатата е издадена от компетентен орган, действащ в рамките на предоставените му законови правомощия, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. С решение на петчленен състав № 1232 от 5.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 15602/2014 г. е оставил в сила решението на тричленния състав, като в решаващите си мотиви е обсъдил поставения и в настоящото дело правен въпрос. Тези правни изводи следва да се възприемат изцяло. Съгласно разпоредбата на чл. 102, ал. 3, т. 3 от ЗРТ годишна такса се дължи за надзор върху дейността на лицензирания радио- и телевизионен оператор за спазването на закона и на условията, при които е издадена лицензията, и за надзор върху дейността на регистрирания радио- и телевизионен оператор за спазване на заявения програмен проект, програмна концепция, програмен профил или програмна схема. След като по делото е безспорно, че [фирма] е регистрирано като доставчик на линейна медийна услуга (телевизионен оператор) с национален териториален обхват, въз основа на решение за регистрация № 266/15.12.2011 на СЕМ за осъществяване на такава дейност, то посочените такси са дължими, независимо от това дали е била осъществявана или не тази дейност. Това е така, защото както в ЗРТ, така и в издадената въз основа на този закон Тарифа за таксите за радио- и телевизионна дейност (ТТРТД) липсва хипотеза, че годишните такси за радио- и телевизионна дейност не се дължат, ако лицензираният оператор фактически не извършва дейността, за която е лицензиран - аргумент чл. 8, ал. 4 ТТРТД. Без значение е обстоятелството, че с решение № РД-05-159 от 12.08.2013 г., СЕМ е изменил регистрацията за телевизионна дейност на [фирма]. С решението се променя началната дата на разпространение на програмата от 01.01.2012 г. на 10.08.2013 г. Тази промяна е поискана от страна на [фирма], с писмо до СЕМ вх. № ЛРР-06-19-504 от 19.07.2013 г., след като е започнало административното производство по установяване на вземането, а не е в периода, за който жалбоподателят твърди, че не е извършвал дейността. Въпросът за дължимостта на оспорваната такса е уреден с Тълкувателно решение № 7 от 12.11.2015 г. на ОС на I и II колегия на Върховния административен съд по тълкувателно дело № 5 от 2014 г., съгласно което годишните такси по чл. 102, ал. 3, т. 3, б. "а" и "б" от ЗРТ за надзор върху дейността на лицензиантите, регистрираните радио- и телевизионни оператори, когато те не са осъществявали такава дейност, се дължат, освен когато лицензираният доставчик на радиоуслуги/аудио-визуални медийни услуги е упражнил правата си съгласно условията и в сроковете по чл. 8, ал. 4 и ал. 5 от Тарифата за таксите за радио- и телевизионна дейност, приета с Постановление на Министерския съвет № 108 от 26.04.2011 г., обн., ДВ, бр. 35 от 03.05.2011 г., в сила от 03.05.2011 г. Оспореният акт е издаден от компетентен орган, тъй като на основание чл. 166, ал. 1 от ДОПК установяването на публични вземания се извършва по реда и от органа, които са определени със специален закон. Съгласно ал. 2 на този текст, ако в специалния закон не е посочен ред и орган за установяване на публично вземане, то се установява по основание и размер с акт, който се издава по реда на АПК. Ако в съответния закон не е определен органът за издаване на акта, той се определя от ръководителя на съответната администрация. Съгласно чл. 98 от ЗРТ се създава фонд "Радио и телевизия" към СЕМ за финансиране на радио- и телевизионната дейност. Съгласно чл. 102 от ЗРТ средствата в него се набират от изброените изчерпателно такси, а приходите от таксите се администрират от СЕМ. Следователно, съдът приема, че АУПДВ е издаден от компетентен орган, съгласно изискванията на чл. 166, ал. 2 от ДОПК. Спазена е и процедурата по АПК за издаване на акта. С оглед изложеното жалбата против оспорения АУПДВ следва да се отхвърли. Водим от горното, Върховният административен съд, тричленен състав