Решение № 5999 от 10.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13344/2009 г.

Решение № 5999 от 10.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13344/2009 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от Киро Янев Киров срещу решение № 1312 от 21.07.2009 г., постановено от Административен съд Варна, първо отделение, четвърти състав по адм. д. № 2458/2008 г. С касационната жалба са мотивирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необосновано. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение. Ответникът областен управител на Варненска област е представил писмено становище, с което излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Заинтересованите страни Василка Иванова Мутафова и Здравко Иванов Мутафов с писмено становище, представено по делото излагат доводи за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. Производството пред административния съд е образувано по оспорване на заповед № РД-08-7706-178 от 05.06.2008 г., с която областния управител на Варненска област е одобрил план на новообразуваните имоти за земеделски земи, предоставени за ползване на граждани на основание § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ на селищно образувание м. "Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата", землището на кв. Виница, община Варна, област Варна. Заповедта е оспорена в частта касаеща отреждането за имот № 483 и новообразуван имот № 4518. Съдът е отхвърлил като неоснователно оспорването. За да стигне до правен извод за законосъобразност на заповедта в оспорената част, съдът е приел, че от разликата над 600 кв. м., която е включена в имот № 483 не може да се образува нов имот с площ над 250 кв. м., който да се отреди за бившия собственик. Само на това основание съдът е потвърдил заповедта. Обжалваното решение е неправилно. При постановяването му съдът е допуснал нарушение на материалния закони и съществено нарушение на процесуалните правила. Съгласно § 4к, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ помощен план и план на новообразуваните имоти се изработват за земите, предоставени на граждани въз основа на актовете по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Съгласно ал. 4 на същия текст, редът за тяхното изработване, приемане и съобщаване се определя с ППЗСПЗЗ. В чл. 28, ал. 4 от ППЗСПЗЗ още веднъж е подчертано, че с плана на новообразуваните имоти се установяват границите на имотите, правото на собственост върху които се придобива, съответно възстановява по реда на § 4к, ал. 7 и при условията на § 4а, 4б и 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. Следователно с посочените планове се устройват териториите, върху които правото на ползване е трансформирано в право на собственост по реда на § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. След отреждането за ползвателите, чието право на ползване е трансформирано в право на собственост на съответни имоти, с оглед изискванията на § 4з, ал. 2 от ЗСПЗЗ разликите над 600 кв. м и над 1000 кв. м до фактически ползваната земя се възстановява на собствениците за образуване на нови имоти с размери не по-малки от 250 кв. м. С ПНИ се отреждат имоти и за трета категория лица - тези, които се легитимират за собственици с надлежен документ за собственост. Данните за собствеността на новообразуваните имоти се записват в регистъра на имотите, който е неразделна част от плана на новообразуваните имоти и съдържат данни индивидуализиращи собственика на имота. При тези материално-правни норми, приложими в случая следва извода, че приоритета на бившите ползватели, респ. на лицата придобили право на собственост от такива лица, е до нормативно определената площ на имота, в случая до 600 кв. м. Заинтересованите са се легитимирали за собственици на имот с площ от 600 кв. м. За разликата над тази площ, която реално се ползва от тези лица е въведено нормативно изискване за минимална площ при наличие на която се отрежда имот за бившите собственици, за които е признато право на възстановяване. По този начин законодателят е въвел баланс за упражняване на конкуриращи се права. Приоритет на правата на бившите ползватели, респ. на лицата придобили имот от тях, е до площта на имота, която е предоставена за ползване на основание на акт на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет. За разликата, която реално се ползва, но без нормативно регламентирано правно основание, този приоритет не може да бъде признат. В случая за бившия собственик, след отреждане на имотите на ползвателите, е образуван нов имот № 4518 с площ от 656 кв. м. Същността на оспорването, с което е бил сезиран административния съд касае незаконосъобразното отреждане за имот № 483 на площ над 600 кв. м. с искане тази разлика да се включи към имот № 4518. Съдът не се произнесъл по същността на това оспорване, а се е задоволил да отбележи, че разликата е под 250 кв. м. и от нея не може да се образува нов имот за бившия собственик. Съгласно разпоредбата на чл. 28, ал. 7 от ППЗСПЗЗ новообразуваните имоти за бившите собственици се образуват от една или повече съседни разлики, които се възстановяват на един и същ собственик. Нормативно изискване всяка разлика да е над 250 кв. м. няма, напротив целта на законодателя е да се гарантират правата на бившите собственици, като им се даде възможност за реално възстановяване на част от земеделската земя, която се намира в терени по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. В случая съдът не се е произнесъл по съществото на оспорването, а е постановил решението си на формално основание, което в случая не е съответно и на приложимия материален закон. По доводите на жалбоподателя, че частта от 243 кв. м. следва да се придаде към отредения му новообразуван имот № 4518 липсва произнасяне на съда. В този смисъл са релевирани и касационните основания за отмяна на решението. С оглед на изложеното, настоящият състав счете, че обжалваното решение е постановено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. В нарушение на разпоредбата на чл. 236, ал. 2 от ГПК, приложима на основание чл. 144 от АПК, съдът не е изложил мотиви, в които да посочи исканията и възраженията на оспорващата страна, да извърши преценка на релевантните към спора доказателства, както и да изложи правни изводи, относими към предмета на оспорването. В случая липсва произнасяне на съда по доводите на оспорващата страна за незаконосъобразност на оспорения план на новообразуваните имоти в частта относима към предвиденото отреждане за имот № 483 и имот № 4518. По тези доводи обжалваното решение следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на административния съд с указания при новото разглеждане на делото, съдът да се произнесе по доводите на жалбоподателя относно възможността разликата от 243 кв. м., включена в имот № 483 да бъде отредена за имот № 4518. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение