Решение № 4087 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5208/2019 г.

Решение № 4087 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5208/2019 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба /по своята правна същност касационна жалба/ от "Стръмена" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. "Илиянци" № 23 чрез пълномощника си адв. Д. Бозаджиев, против решение № 863/14.02.2019 г. постановено по адм. дело № 5477/2018 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на съдебния акт, постановен в нарушение на материалния закон. При изложени съображения моли да бъде отменено решението и вместо него да бъде постановено друго, с което да се отмени обжалваният административен акт. В съдебно заседание проведено на 09.03.2020 г., процесуалният представител е претендирал присъждане на разноските, които са направени пред първата инстанция, както и пред настоящата инстанция, в рамките на таксата за касационно обжалване. Ответникът – заместник изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез пълномощник гл. юрисконсулт Т. Ламбев в писмено становище оспорва жалбата и прави искане за отхвърляне на същата като неоснователна и да се остави в сила първоинстанционния акт като законосъобразен и правилен. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от процесуалния представител на дружеството. Представителят на Върховната административна прокуратура излага становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С решение № 863/14.02.2019 г. постановено по адм. дело № 5477/2018 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/, е отхвърлена жалбата на "Стръмена" ЕООД срещу Уведомително писмо № 02-220-2600/1798 от 03.02.2018 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2015 от Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" и е осъдил "Стръмена" ЕООД да заплати на Държавен фонд "Земеделие", сторените по делото разноски в размер на 600 лв. /шестстотин лева/. Съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, както и че съдържа изискуемите по чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити, включително посочени фактически и правни основания за издаването му. На следващо място е прието, че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, нито са допуснати нарушения на материалния закон. Оспорващият е уведомен за процедурата по издаване на акта, съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от АПК и на същия е предоставен срок за депозиране на възражения и представяне на нови писмени доказателства, а оспореният административен акт е издаден след като са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая. За безспорно е прието, че дружеството е подало заявление за подпомагане 2015 от 18.05.2015 г. по схемите и мерките за подпомагане, както и че въз основа на заповед № РД 09-937 от 22.12.2015 г. и № РД 46-236 от 01.03.2016 г. на МЗХ, с която е одобрен специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане" в кампания 2015 г. е издадено уведомителното писмо, като процесните заявени площи попадат извън границите на допустимия слой за кампания 2015, съответно БЗС 05184-136-2-1 определената като недопустима площ е в размер на 0. 58 ха – цялата заявена площ; БЗС 05184-136-1-1 определената като недопустима площ е в размер на 1. 81 ха – цялата заявена площ и БЗС 05184-470-7-1 определената като недопустима площ е в размер на 1. 60 ха, а допустимата е 0. 42 ха. На следващо място административния съд е приел, че по отношение на СЕПП, подмярка 13. 1/НР, СПП, СМЗ, доколкото процесните площи се намират извън границите на допустимия слой за кампания 2015 г., на основание чл. 13, чл. 16, чл. 19 и дял ІV от Делегиран регламент /ЕС/ № 640/2014 г. правилно са били оторизирани суми в размер на 0, 00 лв. Относно ЗДП за 2015 г., правилно е прието, че не са налице предпоставките на Регламент /ЕС/ 1307/2013 г., поради което били оторизирани суми в размер на 0, 00 лв. Относно СП, СЗ и СЗо, доколкото процесните площи се намират извън границите на допустимия слой за кампания 2015 г., на основание чл. 13, чл. 16, чл. 19 и дял ІV от Делегиран регламент /ЕС/ № 640/2014 г. правилно са били оторизирани суми в размер на 0, 00 лв. Въз основа на горното административния съд е достигнал до извода, че правлино решаващият орган е определил размера на финансовата плащане по схема и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампанията 2015 г., подробно изложена в таблица № 13 от административния акт, като са отчетени разпоредбите на чл. 12 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г., чл. 43а от ЗПЗП и чл. 16 Делегиран регламент /ЕС/ № 640/2014 г. Съдът е приел, че дружеството не оспорва констатациите в писмото, а основното му възражение се отнася до това, че към момента на приключването на процедурата по депозиране на заявлението за подпомагане за стопанската 2015 г., посочените заповеди на МЗХ не съществуват в правния мир, поради което и обжалваният акт е издаден без правно основание. Възражението не е споделено от административния съд, тъй като заповедта за одобряване на определеният от МЗХ слой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2015 г. е била издадена на 22.12.2015 г. и публикувана на интернет страницата на МЗХ. Въз основа на тази заповед кандидатите за субсидиране са имали възможност да се запознаят с предварително определения слой и да подадат възражения срещу него в едномесечен срок и по определен образец. По делото няма данни дали дружеството се е възползвало и дали е подало възражение срещу границата на допустимия слой в определения срок и такива данни липсват в материалите по делото. Но е прието, че дори и да е подал такава жалба, в окончателно определеният допустим слой няма корекция на границата му по отношение на заявените за подпомагане парцели от жалбоподателя. На 1.03.2016 г. е постановена заповед № РД 46-236, с която министърът е одобрил окончателния специализиран слой. В раздел ІV от нея е наредил публикуване, както на заповедта, така и на окончателния слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2015 г. на интернет страницата на МЗХ. Заповедта е обявена на интернет страницата на 7.03.2016 година. Административния съд се е позовал на Тълкувателно решение № 8 от 11.12.2015 г. по т. д. 1/2015 г. на ВАС, според което е определен характерът на заповедта на министъра по чл. 16г, ал. 4 от Наредба № 105/2006 година. След като процесната заповед е обявена на сайта на 7.03.3016 г., от този момент е започнал да тече срокът за обжалване, определен в хипотезата на чл. 140, ал. 1 АПК. В този смисъл, по делото не са били ангажирани доказателства, затова че процесната заповед е оспорена от дружеството, или други такива, затова че същата е неприложима към подаденото заявление за подпомагане от жалбоподателя, поради което възражението на дружеството е прието за неоснователно. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, които съставляват касационни основания, изискващи отмяна на съдебния акт. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, първоинстаницонният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото първоинстанционният съд правилно е приел, уведомителното писмо е мотивирано, тъй като съдържа изложени фактически и правни основания за издаването му. В случая вписаните в уведомителното писмо и таблиците към него основания, посочените площи, които са приети за недопустими за подпомагане по всяка програма и схема, както и данните от административната преписка, обективират ясно волята на административния орган и позволяват да бъде упражнено правото на защита на жалбоподателя, както и да бъде осъществен съдебен контрол за законосъобразност на административния акт, което е в съответствие с Тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ, с което е прието за допустимо мотивите към акта да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото му издаване. В уведомително писмо е вписано, че за декларираните в заявлението за подпомагане площи е отказано финансово подпомагане на основание чл. 43, ал. 4 ЗПЗП, както и на разпоредбата на чл. 13 от Наредба № 6 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 13 "Плащания за райони с природни или други специфични ограничения" от Програма за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., като и в табличен вид са посочени площите, за които са констатирани несъответствия с изискванията за подпомагане. По делото е било безспорно установено, че специализираният слой за 2015 г. е одобрен със Заповеди № РД 09-937 от 22.12.2015 г. и № РД 46-236 от 01.03.2016 г. на министъра на земеделието и храните и в изпълнение на чл. 16г, ал. 4 от Наредба № 105, РА извършва окончателна оторизация и плащания за съответната година въз основа на одобрения от министъра специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние". На основание чл. 16а, ал. 4 от Наредба № 105, във връзка с чл. 43, ал. 3, т. 4 ЗПЗП, ДФЗ отказва частично или пълно плащания за площ, тъй като кандидатът е заявил площ, която не стопанисва и попадаща извън специализирания слой "ПДП" за 2015 г. Неоснователно е развитото в касационната жалба становище, че към момента на депозиране на заявление за подпомагане за стопанската 2015 г. посочените актове на Министъра на земеделието и храните не са съществували в правния мир, поради което и административния акт е издаден без правно основание. Настоящият съдебен състав счита за верни и обосновани изводите на първоинстанционния съд във връзка със заповед № РД 46-236 от 01.03.2016 г., с която е одобрен специализираният слой "Площи допустими за подпомагане" за 2015 г., което е извършено изцяло в изпълнение на изискванията на нормите на чл. 16а, ал. 1 - ал. 6 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. /в редакцията й от ДВ, бр. 16/27.02.2015 г. /. Следователно към датата на подаване на заявлението за подпомагане от земеделския производител, вече са били в сила визираните по-горе правни норми, регламентиращи одобряването на специализирания слой "Площи допустими за подпомагане" за 2015 г. В случая първоинстанционният съд стриктно се е съобразил и с приетото в т. 2 на Тълкувателно решение № 8 от 11.12.2015 г. по т. д. № 1/2015 г. на ОСС на І и ІІ колегии на ВАС, с което е постановено, че заповедта на министъра на земеделието и храните, издадена на основание чл. 16г, ал. 4 (предишна ал. 2) от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол, с която се одобрява окончателния специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" подлежи на самостоятелно обжалване. Следва да се има предвид, че въз основа на одобрения от министъра на земеделието и храните специализиран слой Разплащателната агенция извършва окончателна оторизация и плащания на площ за съответната година, като същата действа в условията на обвързана компетентност и няма как да извърши окончателна оторизация и плащания на площ за съответната година относно площи, които се намират извън одобрения специализиран слой "ПДП". От съществено значение в случая е обстоятелството, че оспорващото дружество не твърди и не представя доказателства за обжалване на заповед № РД 46-236 от 01.03.2016 г. на министъра на земеделието и храните, поради което тя е влязла в сила по отношение на този земеделски производител и ДФЗ - РА са обвързани от визираната заповед. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора основателна е претенцията на ответната страна за присъждане на направените в това производство разноски за юрисконсултско възнаграждение. С оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, в редакцията след изменението на кодекса, обнародвано в Държавен вестник бр. 8/2017 г. и съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правна помощ, че по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лв., за производството по настоящето дело следва да бъдат определени разноски в размер на 100 лв. Същите са своевременно поискани от процесуалния представител на ответната страна, поради което и следва да й бъдат присъдени. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение