Решение № 10711 от 31.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6715/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Г. Г. срещу Решение 2766/24.03.2025 г. на Административен съд (АС) Пловдив, постановено по адм. дело 1531/2024 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на С. Г. Г. действаща, към датата на приключване на устните състезания, със съгласието на своята майка и законен представител Н. П. Г. срещу Заповед РД-10-2125 от 25.06.2024 г. директора на Средно училище (СУ) [наименование] град Пловдив. Касационният жалбоподател обжалва решението като неправилно постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Подробно разказва фактическата обстановка. Счита, че съдът е нарушил закона и е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като не е отчел, че мярката за обща подкрепа, която не е била изпълнена изготвяне на презентация Как се изразходват средствата от бюджета и даренията на училището била явно издевателска и покривала критериите на превратно упражняване на власт. В нарушение на закона не било отчетено от съда, че не било доказано, че именно С. Г. има вина за публикациите и че конкретното съдържание е нейно авторство, както и същата нямала проблемно поведение, поради което била принципно наказана от училищните власти. Като съществено нарушение на съдопроизводствените правила се сочи, игнорирането от съда на довода ѝ, че не бил спазен срокът по чл. 80, ал. 1 от Правилника за дейността на СУ [наименование] град Пловдив, както и некредитирането на показанията на свидетеля адв. А. Д.. Сочи, че неправилно съдът не е отчел, че в нарушение на закона при изслушването на детето не е присъствал социален работник. В касационната жалба се излагат съображения и относно заповедта с определена мярка за подкрепа на ученичката. Съдът не отчел, защо е наложена средната по тежест мярка, а не например забележка или преместване в друга паралелка в същото училище, както и че наложеното наказание е явно несъразмерно. Моли обжалваното решение да се отмени. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Представя писмени бележки и списък на разноските. Касационният жалбоподател се представлява от адв. Пехливанов и адв. Недков. Ответникът по касация Директорът на СУ [наименование] град Пловдив оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира разноски. Представя списък на разноските. Ответникът по касация се представлява от адв. Райчева. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Доводът на ответника по касация, че за С. Г. е отпаднал правния интерес от обжалване на съдебното решение, тъй като тя към настоящия момент е завършила 12 клас и ѝ е издадена диплома за завършено средно образование, е неоснователен. С процесната Заповед РД-10-2125 от 25.06.2024 г. на директора на СУ [наименование] град Пловдив на ученичката е наложена санкция която, предвид чл. 202, ал. 3 от Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО), ще влезе в сила от началото на следващата учебна година, която за С. Г. вече е приключила. Завършването на С. Г. не обосновава отпадането на правния ѝ интерес от обжалването на същата, защото заповедта продължава да съществува в правния мир. Завършването на ученичката е факт, който е релевантен към изпълнението на заповедта, но не и към нейното съществуване в правния мир. Засягането, което нейното правно действие е могло да предизвика, не е отпаднало, защото налагането на санкция има и своята морална страна това е акт, който има своите последици за адресата в морален аспект. Заповедта сама по себе си, съдържа оценка за поведението на ученика, която обективно е негативна, и с оглед на това за ученика е налице правен интерес от нейното оспорване не само до изтичане на срока, до който санкцията може да се изпълни. В този смисъл е и съдебната практика - Решение 2325 от 18.02.2019 г. на ВАС по адм. д. 6555/2018 г. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност пред АС Пловдив е била Заповед РД-10-2125 от 25.06.2024 г. на директора на СУ [наименование] град Пловдив, с която на основание чл. 259, ал. 1, чл. 203, ал. 1 ЗПУО и чл. 31, ал. 1, т. 22 от Наредба 15 от 22.07.2019 г. за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти, във връзка с чл. 199, ал. 1, т. 3 ЗПУО, за нарушение по чл. 85, ал. 2, т. 10 и т. 11 от Правилника за дейността СУ [наименование], на С. Г. Г. е наложена санкция Предупреждение за преместване в друго училище . Първоинстанционният съд е събрал относимите за спора доказателства, въз основа на които е установил следното от фактическа страна: На 09.04.2024 г. е проведено редовно заседание на педагогическия съвет на СУ [наименование] гр. Пловдив. На същото директорът на училището е запознал присъстващите учители за поведението на Р. К., ученик от [номер] в клас, и С. Г., ученичка в [номер] клас, и създадената от тях група в Инстаграм с администратор С. Г.. В групата двамата ученика са създавали колажи и са публикували снимки и карикатури на ръководни служители и учители ( мемета ) с коментари с иронично, обидно и нецензурно съдържание, с които действия в продължение на 4-5 месеца са уронвали престижа и авторитета на училището, учителите и служителите в интернет пространството и които действия представляват нарушение на правилника на училището. На заседанието е била поканена С. Г. с майка си. Констатирано е, че ученичката не е изпълнила възложената ѝ преди това задача да направи презентация на тема Как се изразходват средствата от бюджета и даренията от училището , нито е запознала родителите си с извършените от нея действия в интернет. На заседанието майката на С. се е извинила на учителите, а заместник-директорката е обяснила на майката, че С. е трябвало да ги уведоми за администрирането на Инстаграм групата и за насрочения педагогически съвет. На зададените от учителите, присъстващи със снимки и унизителни коментари в Инстаграм групата, въпроси С. не е дала смислени обяснения, като е обяснила, че е публикувала изпратени от други ученици снимки без да посочи имената им. След изслушването на С. Г. класната ѝ ръководителка е предложила да се стартира процедура за обща подкрепа и налагане на ученичката на санкция Предупреждение за преместване в друго училища , ако общата подкрепа не даде резултат. Със Заповед РД-10-1571 от 17.04.2024 г. на директора на СУ [наименование] гр. Пловдив са определени дейностите от общата подкрепа за личностно развитие за преодоляване на проблемното поведение на С. Г. консултиране на ученичката с педагогически съветник по един път седмично в срок до 31.05.2024 г. и обсъждане между ученика и класния ръководител с цел изясняване на възникнал проблем и получаване на подкрепа за разрешаването му на 23.04., 30.04., 13.05., 20.05. и 27.05.2024 г., а по желание на родителя, изразено писмено на проведената на 16.04.2024 г. среща консултиране с психолог от Център за превенция и социална адаптация към Община Пловдив с документиране на посещенията с протокол, предоставен на класния ръководител, ежеседмично до 31.05.2024 г. По искане на родителите и на процесуалния представител на С. срокът на провеждане на дейностите от обща подкрепа за личностно развитие за преодоляване на проблемното поведение е намален от 31.05.2024 г. до 15.05.2024 г. С уведомително писмо от 11.04.2024 г. родителите на С. Г. са уведомени, че считано от същата дата се открива процедура по налагане на санкция на дъщеря им по чл. 199, ал. 1, т. 3 ЗПУО. А с писмо-покана от 11.04.2024 г. директорът на ДСП Пловдив е уведомен за предложението на ученичката да бъде наложена санкция по чл.199, ал. 1, т. 3 ЗПУО и е поискано осигуряване присъствието на социален работник на срещата по изслушване на ученичката на 16.04.2024 г. На 16.04.2024 г. е проведена среща по чл. 204, ал. 3 ЗПУО за изслушване на С. Г. преди налагане на санкцията, резултатите от която са отразени в протокол. В протокола са отразени обясненията на С., мненията на нейната майка и на нейния адвокат. Протоколът е подписан без забележки. На проведената среща не е присъствал социален работник от отдела за закрила на детето въпреки изпратеното писмо-покана. На 11.06.2024 г. е проведено заседание на педагогическия съвет, на което отново е разгледано поведението на С. Г. и осъществените мерки по оказана обща подкрепа на С., които според класната ръководителка не са дали резултат, тъй като ученичката е демонстрирала социално поведение, пречещо за ефективността на срещите, въпреки че е признала извършените от нея действия, но ги е омаловажила и не е признала отговорността си за случилото се. Класната ръководителка е докладвала пред съвета, че С. не е показала социално желано поведение спрямо нея и педагогическия съветник, не е представила протокол за изслушване от отдела за закрила на детето и документ за консултиране с психолог. След проведен разговор и с адв. А. Димитров, представляващ С. Г., педагогическият съвет е взел решение да предложи на директора на училището на С. Г. да бъде наложена санкцията Предупреждение за преместване в друго училище . Въз основа на мотивираното предложение на педагогическия съвет е издадена оспорената заповед РД-10-2125 от 25.06.2024 г. В рамките на съдебното дирене, съдът е изслушал гласни доказателства показанията на адвокат А. Димитров , представляващ С. Г. в производството по налагане на санкцията, Н. Л., класна ръководителка на С., и М. Ц., заместник-директор на СУ [наименование] гр. Пловдив. Съдът е посочил, че не кредитира показанията на адвокат Димитров, тъй като той е бил лично ангажиран със защитата и представителството на жалбоподателката пред директора на училището, а от друга страна, показанията му не кореспондират със събраните по делото писмени доказателства, поради което свидетелят се явявал лично заинтересован от изхода на делото, а показанията му не могат да бъдат квалифицирани като обективни и безпристрастни. Посочил е още, че свидетелските му показания са явно тенденциозни и целящи да подкрепят доказването на защитната теза на жалбоподателката за множество нарушения, допуснати в процедурата по налагане на санкцията на ученичката. Съдът е кредитирал показанията на свидетелките Н. Л. и М. Ц., защото те са подкрепени от събраните по делото писмени доказателства и не им противоречат. Посочил е, че макар двете свидетелки да са учителки в училището и служебно подчинени на директора на училището, показанията им могат да бъдат квалифицират като обективни и безпристрастни, но от тях не се установяват нови факти от значение за правния спор и за законосъобразността на оспорената заповед. В рамките на съдебното дирене, съдът е изслушал и приел съдебно техническа експертиза (СТЕ), чието заключение е кредитирал като обективно, безпристрастно и кореспондиращо със събраните писмени доказателства. Посочил е че от СТЕ не се установява категорично дали Дирекция Социално подпомагане - Пловдив (ДСП Пловдив) е била уведомена за изслушването на С. на 16.04.2024 г. Съдът е посочил, че вещото лице е посочило, че автоматично съобщение с писмо-покана за ДСП-Пловдив е изпратено от училището на 11.04.2024 г., но не може да отговори защо това писмо не е достигнало до електронната поща на ДСП-Пловдив и защо на електронната поща на училището не е върнато съобщение за възникнал проблем при доставката на електронното писмо. Съдът е изложил съображения, че заключението на вещото лице кореспондира с представеното удостоверение от ДСП-Пловдив, според което от ДСП не е било изискано присъствие на социален работник за изслушването на С. Г. през април 2024 г. С оглед извършените справки от вещото лице в електронните пощи на училището и на ДСП-Пловдив, приложените по делото разпечатки от електронната поща на училището, дългият период от време, изминал от изпращането на писмото до извършването на проверката от вещото лице и възможността през този период от време да бъде изтрита всякаква кореспонденция от паметта за съхранение, за да се получават и запаметяват нови писма, както е посочило вещото лице, съдът е приел, че в процедурата по налагане на санкция на ученичката не е допуснато нарушение на процесуалните правила и териториалната структура за закрила на детето е била уведомена навреме за предстоящото изслушване на ученичката. При така установеното от фактическа страна съдът е приел от правна страна, че оспорената заповед е законосъобразна и не са налице основания за нейната отмяна. Приел е, че по делото е доказано по категоричен начин неспазването от страна на С. Г. на задълженията ѝ по чл. по чл. 172, ал. 1, т. 2, 3, 9 и 10 ЗПУО, съставляващи едновременно с това и нарушения по чл.73, ал. 4, т. 1, 3, 4, 9 и 10 от Правилника за дейността на СУ [наименование] гр. Пловдив. Посочил е, че обидните и подигравателни коментари и квалификации, използвани по адрес на учителите и служителите в училището, накърняват честта и достойнството им, уронват престижа на училището и рушат добрите традиции, представляват нарушение на правилата за поведение в училището и правилника за неговата дейност. Изложил е съображения, че доколкото жалбоподателката не е оспорвала факта, че тя е администратор в групата в Инстаграм, неоснователно е явява възражението ѝ, че не е доказано авторството на нарушенията. Дали групата е имала и друг администратор с права за публикуване на съдържание в интернет пространството, не омаловажава и не оневинява ролята на жалбоподателката в публикуването на процесните мемета, защото жалбоподателката не е предприела действия по премахване на обидното и позорящо други лица съдържание преди намесата на училищното ръководство и защото това ѝ поведение е в разрез със законово разписаните задължения на учениците. Посочил е още, че в достатъчна степен ясно, конкретно и точно е описано поведението и действията на С. Г., извършени в периода от декември 2023 г. до март 2024 г., които представляват нарушения по смисъла на закона и правилника за дейността на училището. В производството по налагане на санкцията е изпълнено задължението за задължително уведомяване на родителите и на ДСП-Пловдив, че започва процедура по чл.199, ал. 1 ЗПУО, като липсата на социален работник на проведената на 16.04.2024 г. среща с ученичката, съдът е приел, че не представлява такова съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което да съставлява самостоятелно основание за незаконосъобразност на оспорената заповед. Посочил е че, в случая ученичката е била представлявана от адвокат, т.е., правото ѝ на защита не е било накърнено по никакъв начин. Приел е и, че не представлява съществено нарушение на производствените правила неспазването на срока по чл. 80, ал. 1 от Правилника за дейността на СУ [наименование] гр. Пловдив. Нормата разпорежда, че заповедта за налагане на санкция се издава в 14-дневен срок от предложението по чл. 78 на класния ръководител и педагогическия съвет, тъй като този срок е инструктивен и неговото неспазването не води до накърняване на правото на защита на ученика, нито се е отразило върху съдържанието и разпоредителната част на оспорената заповед, т.е., евентуалното недопускане на това процедурно нарушение и спазването на срока за издаване на заповед за налагане на санкция не биха довели до установяване на различни факти, обосноваващи други материалноправни основания за издаване на заповедта или липса на такива. За неоснователно е приел и възражението на процесуалния представител на С. Г., че процедурата по мерки за обща подкрепа се е провеждала формално, защото по делото са събрани категорични доказателства, че ученичката не е изпълнила нито една от мерките, дори е поискала намаляване на срока, за който са били първоначално определени тези мерки. Не е проведена среща с психолог извън училището, не е проведена среща със социален работник в ДСП-Пловдив, Агенция за закрила на детето, следователно вярна и правилна е констатацията, направена на заседанието на педагогическия съвет на 11.06.2024 г., че мерките за подкрепа не са дали резултат. За невярно и некореспондиращо със съдържанието на протокола от 16.04.2024 г. е приел твърдението на процесуалния представител на жалбоподателката, че майката на С. не е участвала при определяне на вида на подкрепящите мерки, доколкото именно по нейно предложение и по предложение на представляващия С. адвокат са конкретизирани тези мерки, но въпреки това те не са били изпълнени от жалбоподателката. Съдът не е споделил и възражението на процесуалния представител на жалбоподателката, че нарушението на ученическите задължения не следва да бъде санкционирано, защото не съответства на нормативното понятие проблемно поведение . Решението е правилно. Съдът е събрал относимите към спора доказателства, въз основа на които правилно е установил фактите по делото. При правилно установени факти съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи, към които настоящата инстанция препраща при условията на чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК и не следва да ги преповтаря. Наведените в касационната жалба доводи и възражения са били наведени и пред първоинстанционния съд и правилно са приети за неоснователни. Съдът не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила неотчитайки, че мярката за обща подкрепа - изготвяне на презентация Как се изразходват средствата от бюджета и даренията на училището не била изпълнена, била явно издевателска и покривала критериите да превратно упражняване на власт. Поставянето на задача на ученичката за изготвяне на презентация по поставената тема не е мярка за обща подкрепа. Задачата е поставена предвид изложените в меметата коментари относно разходването на даренията и бюджета на училището, преди вземането на решението за прилагане на такива мерки. Същата не е изготвена от С. Г., но не това е причината за налагане на санкцията с процесната заповед. Всички доводи изложени в касационната жалба свързани с мерките за обща подкрепа са неотносими към спора, защото те са наложени с отделен административен акт. Не е съществено нарушение на съдопроизводствените правила игнорирането от съда на довода на жалбоподателката (сега касатор), че не бил спазен срокът по чл. 80, ал. 1 от Правилника за дейността на СУ [наименование] град Пловдив, както и некредитирането на показанията на свидетеля адв. А. Димитров. Както правилно е посочил и първоинстанционният съд срокът за налагане на санкцията е инструктивен. Изтичането на срока няма за последица невъзможност да бъде наложена същата. Правилно съдът не е кредитирал показанията на свидетеля адв. А. Димитров, тъй като неговите показания отразяват защитната му теза. Съдът не е нарушил процесуалните правила при допускането на този свидетел до разпит, предвид заявените за доказване факти и обстоятелства с неговите показания. Едва след изслушване на същите и преценката им общо с другите събрани по делото доказателства, съдът може да прецени, което в случая е и направил, дали да ги кредитира или не. Първоинстанционният съд подробно и обосновано е посочил, защо не кредитира показанията на този свидетел. Правилно решаващият съд е приел, че С. Г. като администратор на Инстаграм групата носи отговорност за публикациите в групата. Не е вярно твърдението в касационната жалба, че не било доказано, че именно С. Г. носи отговорност за публикациите. Цялостната преценка на всички събрани по делото доказателства, вкл. отразеното в протоколите от проведените заседания на педагогическия съвет на училището и отразеното като становище на С., нейния адвокат и майка ѝ, вкл. представените копия от мемета и разменените коментари между учениците, водят до извод, че именно С. Г. е ученичката публикувала и допуснала да се публикуват уронващите авторитета и престижа на преподавателите и засягащи тяхното достойнство мемета . Проблемното поведение на ученичката е това, за която тя е санкционирана с процесната заповед. Преди налагане на санкцията от училището, видно от представените по делото доказателства, са приложени механизми за въздействие върху вътрешната мотивация на С. Г., които не са дали резултат и поради отказа на ученичката и родителите ѝ да ги изпълнят. Санкцията е наложена за преодоляване на проблемното поведение, предвид индивидуалната и генералната превенция, която се цели. Правилни са изводите на съда, че не е съществено нарушение на административнопроизводствените правила, че при изслушването на ученичката не е присъствал представител на ДСП-Пловдив. От събраните по делото доказателства се установява, че училището е направило необходимото за присъствието на такъв представител и липсата му при изслушването се дължи на причини, които са извън контрола на училището. По делото са събрани доказателства, че изслушването на учениците се прави в сградата на ДСП-Пловдив. Отделно от това е спазена разпоредбата на чл. 204, ал. 3 ЗПУО и С. Г. е изслушана в присъствието на педагогически съветник - Е. Е., която видно от Заповед РД-10-49/15.09.2023 г. на директора на СУ [наименование] град Пловдив е педагогически съветник и е определена за координатор при организиране и координиране на процеса на осигуряване на общата и допълнителна подкрепа за личностното развитие в СУ [наименование] град Пловдив за учебната 2023/2024 г. Наложената санкция съответства на тежестта на нарушението, поради което неоснователен е доводът в касационната жалба, че съдът е допуснал нарушение на закона, като не е отчел, че е наложена средната по тежест мярка, а не например забележка или преместване в друга паралелка в същото училище, както и че наложеното наказание е явно несъразмерно. Видно от мотивите на заповедта и от отразеното в протокола на педагогическия съвет е обосновано, защо се налага санкцията предупреждение за преместване в друго училище. Тази санкция според настоящия състав отговоря на тежестта на нарушението. Отделно от това съгласно чл. 200, ал. 1 ЗПУО санкцията преместване в друга паралелка в същото училище не се прилага, когато това налага промяна на профила или професията. Видно от отразеното в Протокол 8/11.06.2024 г. налагането на тази санкция е щяло да доведе именно до смяна на профила и професията, поради което предложението за налагането ѝ не е прието. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски се явява основателна и следва да се присъди в доказан по делото размер 750 лв. договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат, съгласно представения договор за правна защита и съдействие 1000000628/16.06.2025 г., фактура 0000000628/16.06.2025 г., платежно нареждане от 16.06.2025 г. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение