Решение № 11690 от 19.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10012/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК.

Депозирана е касационна жалба от Килтекс ЕООД гр. София, чрез процесуален представител срещу решение 24791/18.07.2025г., постановено по адм. дело 9958/2024г., на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт Р-22220222001352-091-001/24.08.2023г., на органи по приходите при ТД на НАП София, в частта потвърдена с решение 1615/14.11.2023г., от директора на дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика", град София. В касационната жалба се съдържат и доводи относно незаконосъобразността на процесния РА и в частта, която е била отменена с решение на директора на дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП, касаеща установени задължения за ДДС по ЗДДС за данъчни периоди ноември 2018г., април 2019г., май 2019г., юли 2019г., август 2019г. и септември 2019г.

В касационната жалба са изложени доводи за необоснованост на решението, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Счита се, че първоинстанционният съд не извършил правилна преценка на събраните доказателства във връзка с отречената от данъчната администрация вътреобщностна доставка (ВОД) на автомобил Mercedes Benz CLS 400 - по делото били налице доказателства за извършен транспорт на стоката представен е договор и ЧМР, като последното не страда от пороци. По делото е налице писмено обяснение дадено от извършителя на превоза, който е посочил, че автомобила е транспортиран със специален автомобил от София до гр. Монтана, а там е натоварен на друг специален автомобил и е напуснал пределите на страната в посока Германия. Счита за неверни изводите на съда, че в ЧМР-то липсват в кл. 24 дата и подпис и печат на получател. Освен това се установява, че автомобила е бил регистриран в Германия на 11.03.2022г., което е доказателство за неговата доставка. Не е бил анализиран представения приемо-предавателен протокол, който документ е достатъчен да обоснове наличие на вътреобщностна доставка.

По отношение декларирания ВОД по фактура от 29.11.2018г. съдът безкритично е възприел констатациите на органите по приходите. Стоките са били реално получени, като са налице представени доказателства за извършения ВОД.

По отношение отказано право на ДК за закупен автомобил Ауди А 8, счита че са налице изискванията на чл. 70, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗДДС.

По отношение л.а. Мерцедес GLS 400, счита че не са представени доказателства последния да се ползва за лични цели и, че неправилно му е начислен допълнителен ДДС.

По доводи изложени в касационната жалба се моли за отмяна на първоинстанционното решение и за отмяна на РА в оспорените му части. Претендират се разноски.

Ответникът директор на дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика", град София, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба и моли да се остави в сила първоинстанционното съдебно решение. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Заключението на прокурора от Върховна касационна прокуратура е за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд счита, че постановеното първоинстанционно решение е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по нередовна жалба и подлежи на обезсилване поради следните съображения:

Предмет на оспорване пред Административен съд София град е бил ревизионен акт Р-22220222001352-091-001/24.08.2023г., на органи по приходите при ТД на НАП София, в частта потвърдена с решение 1615/14.11.2023г., от директора на дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика", град София.

Делото се гледа за втори път от касационната инстанция. С решение 10428/04.10.2024г. постановено по адм. дело 4948/2024г. Върховният административен съд е отменил решение 1947/25.03.2024г. на Административен съд София град по адм. дело 36/2024г., и е върнал делото за ново разглеждане на спора по същество от друг състав на същия съд, като последния следва да остави без движение производството по делото за да се уточни акта който се оспорва, в кои негови части и да се изложат конкретни доводи относно незаконосъборазността му, както и да се изложат пълноценни мотиви с оглед нормата на чл. 172а, ал. 2 от АПК и да се извършат процесуални действия по попълване делото със съответните доказателства, имащи касателство към правилното разрешаване на спора.

В производството по чл. 226 АПК административният съд е приел, че оспорването е допустимо, че РА е издаден от компетентни орган по приходите и съответства на изискванията на чл. 120 ДОПК относно форма и съдържание, както и че в административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Обосновал е извод за неговата материална незаконосъобразност, предвид следното:

1. Установено е, че РЛ е декларирало вътреобщностна доставка въз основа на договор за продажба от 23.12.2021г. на МПС Mercedes Benz CLS 400 , с продавач настоящия търговец и купувач немското дружество MM GmbH . Установено е, че към фактурата са представени приемо-предавателен протокол, товарителница ЧМР, документ за регистрация на доставения автомобил, предварителен договор за продажба от 23.12.2021г. и поръчка. От страна на превозвачът е представена фактура от 02.06.2022г., издадена на купувача, с предмет транспорт . Установено е още, че процесното МПС е регистрирано в Германия на 11.03.2022г., а след това купувачът го е продал на българското дружество ММ Ауто ЕООД, като са представени доказателства отново за превоз на автомобила от Германия към България.

Съдът е посочил, че РЛ разполага с първия необходим документ установяващ правото му на ВОД фактура за доставка. По отношение обаче на останалите документи приемо-предавателен протокол и ЧМР, съдът с оглед техния частен характер и след съпоставка с останалите събрани доказателства е приел, че не доказват реалното предаване на автомобила от страна на българския продавач на немския му контрахент. Посочено е, че получателят не е декларирал доставката по процесната фактура и тя не е била обложена в Р. Германия. Освен това е приел, че приложеното ЧМР не е попълнено редовно, което е индиция за липса на реално изпращане на автомобила от България до Германия, а операцията е само документално извършена.

С оглед на горното са възприети изводите на данъчния орган за липса на предпоставки за извършен ВОД и за законосъобразно начисляване в РА на ДДС, вкл. и в частта на изменения акт за периода януари 2022г. ДДС за възстановяване от 26 044.67лв. е определен на 29 956.33лв. В подкрепа на горното съдът се е позовал и на заключението на ССЕ.

1. Установено е, че РЛ за данъчни периоди август 2021г. до февруари 2022г. е ползвало л.а. марка Mercedes Benz CLS 400 за лични нужди, като е ползвал обаче право на приспадане на ДК за покупката на автомобила по фактура 1/02.08.2021г. Установено е, че процесния автомобил е бил деклариран като товарен такъв, обслужващ основната търговска дейност на дружеството търговия с храни на едро, но в издадена справка от РЛ е посочено, че този автомобил се ползва за лични нужди.

При тези установени факти, АССГ е приел, че правилно с РА на основание чл. 82, ал. 1 и чл. 86, ал. 2 от ЗДДС за посочените данъчни периоди е начислено ДДС. Според съда е налице извършена доставка, тъй като последната макар и безвъзмездно предоставена е за лични нужди на РЛ или за цели, различни от независимата икономическа дейност на ДЗЛ.

1. Установено е, че през март 2019г. РЛ е ползвало право на ДК по отношение л.а. марка Ауди А8 , като покупката е декларирана като ВОП, с продавач MM GmbH . РЛ е представило отново справка в която е посочило, че автомобила се ползва за лични нужди, последния е регистрира с 4+1 места за сядане, като въз основа на горното съдът е преценил, че са налице основанията на чл. 70, ал. 1, т. 2 вр. чл. 84 от ЗДДС за отказ от право на ДК по процесната фактура.

1. С РА са коригирани подадени от РЛ ГДД по чл. 92 от ЗКПО, както следва: за периода 2018г. със сума от 30 195.33лв. разходи и е установен корпоративен данък от 16 519.53лв.; за периода 2019г. със сума от 10 000лв., разходи по кредите на сметка 304 Стоки и със сума от 22 369.81лв. данъчно признати разходи за амортизация на л.а. марка Ауди А8 и е установен корпоративен данък от 5 391.56лв.; за 2020г. финансовия резултат е увеличен със сума от 29 826.41лв. данъчно признати разходи за амортизация на л.а. марка Ауди А8 и е установен корпоративен данък от 10 136.15лв.; и за 2021г. е допуснато увеличение със сума от 21 836.41лв. данъчно признати разходи за амортизация на процесните автомобили и е установен корпоративен данък от 11 174.45лв.

АССГ е приел, че са налице предпоставките на чл. 26, т. 2 вр. чл. 54 от ЗКПО и не е следвало дружеството да отчита разходи за амортизации, при положение, че процесните автомобили се ползват за лични нужди и не са свързани с дейността на дружеството.

1. Установено е, че за 2019г. РЛ не е внасяло суми за авансови вноски, като обаче дължи тримесечни такива, като на основание чл. 89 от ЗКПО се дължи лихва за това. Съдът е приел, че дължимия корпоративен данък за 2019г. е 2 155.58лв., върху който се дължи лихва в размер на 1 616.68лв., и тъй като липсват наведени доводи относно незаконосъобразността на РА в тази му част, въпреки оспорването на целия оставен в сила акт с решението на решаващия орган, го е оставил в сила.

Решението е правилно.

Не са налице сочените от касатора основания за отмяна. След връщане на делото за ново разглеждане, съдебния състав е изпълнил указанията на касационната инстанция, като е установил обхвата на оспорването, събрал е необходимите доказателства, изяснил е спора от фактическа страна и е постановил решение в съответствие с чл. 172а, ал. 2 от АПК.

1. Неоснователна е касационната жалба в частта в която съдът не е приел наличието на предпоставки за ВОД по отношение л.а. марка Mercedes Benz CLS 400 .

Дефиницията на понятието вътреобщностна доставка на стоки се съдържа в нормата на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС - доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка, и е предоставил идентификационния си номер по ДДС на доставчика.

В нормата на чл. 45 от ППЗДДС са посочени необходимите документи, удостоверяващи извършване на ВОД. В конкретния случай, с оглед представения договор за покупко-продажба, че доставката е за сметка на купувача, необходимите документи са посочени в чл. 45, т. 1, бук. а и т. 2, бук. а от ППЗДДС фактура за доставка и транспортен документ или писмено потвърждение от получателя. В конкретния случай правилно съдът, с оглед събраните доказателства е приел, че РЛ не е установило реалното предаване на вещта от неговия патримониум в собственост на немския контрахент. Налице е издадена фактура, отговаряща на изискванията на чл. 45, т. 1, бук. а от ППЗДДС. Що се касае до представеното ЧМР, правилно съдът е посочил, че то не е попълнено коректно т.е. не са попълнени част от задължителните реквизити посочени в чл. 6 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз липсва попълване на кл. 24 от процесното ЧМР няма дата, подпис и печат на получателя на пратката т.е. не се установява дали немското дружество реално е получило изпратената от България стока т.е. дали немското дружество е имало възможността да се разпореди с тази стока като своя. Като подкрепа на горното правилно АССГ е приел, че немския контрахент не е декларирал стоката, нито е заплатил съответния данък за нея. Тези два факта нямат пряко касателство към правото на ползване на 0 ставка при установен ВОД, но косвено доказват, че процесната стока не е напуснала територията на страната, а само документално е оформено нейната доставка. Като индиция за това е и факта, че същата стока е била продадена от немското дружество през март 2022г. на ММ Ауто ЕООД, като превоза е извършен от същия превозвач.

С оглед на горното правилни са изводите на АССГ за липса на надеждни документи удостоверяващи извършения ВОД на процесния автомобил. В тази връзка правилно е прието, че следва да се приложи нормата на чл. 67, ал. 2 от ЗДДС и следва на дружеството ДДС за възстановяване за периода януари 2022г. да е в размер на 26 044.67лв.

1. Безспорно е установено, че РЛ е ползвало право на ДК по фактура 1/02.08.2021г., за покупка на л.а. марка Mercedes Benz CLS 400 с рег. [рег. номер]. Процесната покупка е декларирана като ВОП в отчетните регистри от август 2021г. От представеното свидетелство за регистрация се установява, че автомобилът е регистриран като лек с брой места 6+1. РЛ е в справка за собствените си превозни средства е декларирало, че това превозно средство се ползва за лични нужди.

При тези факти правилно АССГ е приел, че дружеството е извършвало услуги с придобития акт за лични нужди т.е. за такива различни от извършваната от него стопанска дейност и предвид на това са налице предпоставките на чл. 82, ал. 1 от ЗДДС данъкът е изискуем от регистрирано по този закон лице доставчик по облагаема доставка, тъй като последния извършва безвъзмездно предоставяне на услуги с актива, но не за целите на стопанската си дейност, а за други такива. Правилно е определена и данъчната основа върху която следва да се начисли и данъкът за периода 01.08.2021г. 28.02.2022г.

1. Установено е че през данъчен период март 2019г. РЛ е ползвало право на ДК за лек автомобил Ауди А8 , по ВОП от германия на процесния автомобил с продавач MM GmbH . Изрично РЛ е представило писмена справка, че актива се ползва за лични нужди, като автомобила е регистриран с 4+1 места за сядане.

По силата на § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС лек автомобил" е автомобил, в който броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава 5; не е лек автомобил този, който е предназначен за превоз на товари, или лек автомобил, който има трайно вградено допълнително техническо оборудване за целите на извършваната дейност от регистрираното лице. В конкретния случай процесното МПС е с пет места и липсват доказателства, че то се използва за превоз на стоки, товари или др. подобни. При това положение правилно е приложена нормата на чл. 70, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗДДС, тъй като се установява, че с процесното МПС са извършвани дейности различни от икономическата на ДЗЛ и актива представлява лек автомобил по смисъла на § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС. Налице са предпоставките за прилагане на чл. 84 от ЗДДС и следва данъкът да се дължи от РЛ като собственик на стока по ВОП.

1. По отношение допълнително начислените задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2018г., 2019г., 2020г. и 2021г., въз основа на извършени разходи за амортизации на притежаваните от РЛ МПС-та, на основание чл. 26, т. 2 вр. чл. 54, ал. 1 от ЗКПО, както и дължимите лихви в частта по ЗКПО, ЗДДФЛ, ДОО и УПФ, тъй като не са наведени доводи в какво се състои за незаконосъобразността на РА респек. неправилността на съдебното решение, но се оспорва целия, потвърден с акта на решаващия орган РА, то настоящата съдебна инстанция счита, че жабата е неоснователна, а РА е законосъобразен и не следва да излага мотиви в тази насока.

По отношение на частта на касационната жалба в която се оспорват констатациите на РА в частта за извършен ВОД по отношение на фактури издадени на I. A. B. и S. G., жалбата е недопустима.

Установява се, че с решение 1615/14.11.2023г., на директора на дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, РА Р-22220222001352-091-001/24.08.2023г., в частта касаеща установени задължения по ЗДДС за данъчни периоди ноември 2018г., април 2019г., май 2019г., юли 2019г., август 2019г. и септември 2019г. е отменен. Това включва изцяло фактурите издадени от РЛ към посочените две физически лица, като е признато правото му на ВОД. При това положение за касатора липсва правен интерес от депозиране на касационна жалба, тъй като на първо място не е налице годна част от съдебния акт, която да се оспорва, тъй като липсва произнасяне на АССГ, а така също и липсва предмет на оспорване, тъй като РА е отменен от решаващия орган, като е приет от него за незаконосъобразен. Нормата на чл. 156, ал. 1 от ДОПК изрично сочи, че подлежи на оспорване РА, само в частта в която не е отменен с решение по чл. 155 от ДОПК. В тази си част касационната жалба следва да се остави без разглеждане и производството по делото да се прекрати.

Предвид изхода на спора на националната агенция по приходите следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 4 663лв., за настоящата съдебна инстанция, тъй като първоинстанционния съд е присъдил разноски за разглеждане на спора пред него, на основание чл. 7, ал. 2 вр. чл. 8, ал. 1 от Наредба 1/09.07.2004г., за възнагражденията за адвокатска работа.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд в състав на осмо отделение