Решение № 70 от 6.03.2012 г. на ВКС по н. д. № 3145/2011 г.

Решение № 70 от 6.03.2012 г. на ВКС по н. д. № 3145/2011 г., II н. о., НК, докладчик председателят Лидия Стоянова Производството е образувано по искането от осъдената Т. З. М. за възобновяване на чнд № 653/2011 г. на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, VI-ти състав и отмяна на определение № 304/29.07.2011 г. в частта относно приложението на чл. 57, ал. 1 вр. чл. 60, ал. 1 вр. чл. 61, т. 2 ЗИНЗС на основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Поддържа се, че делото следва да бъде върнато за ново разглеждане с оглед правилното приложение на закона. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура оспорва основателността на искането по изложените съображения, че законът е приложен съобразно размера на наказанието, което е определено по приетата за изпълнение влязла в сила присъда и определянето на по-лек от определения първоначален режим може да стане по предвидения в ЗИНЗС ред от съответната комисия по изпълнение на наказанията. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите и намира искането за неоснователно по следните съображения: Т. М. е призната за виновна и осъдена с присъда по нохд № WР01-Р 2007-4091 на Втори трибунал, разглеждащ като първа инстанция дела на територията на щата Варгас, Боливарска Република Венесуела на 8 години лишаване от свобода за извършено престъпно деяние - "незаконен трафик на упойващи и психотропни вещества", предвидено в чл. 31 от Основния закон срещу незаконния трафик и употреба на упойващи психотропни вещества на Боливарска Република Венесуела. С определение № 1636/8.06.2011 г. по нчд № 1638/2011 г. на Софийският градски съд, наказателно отделение, 24 състав е приел за изпълнение влязлата в сила на 8.01.2008 г. присъда, квалифицирал е извършеното от М. като престъпление по чл. 242, ал. 2, пр. 1 вр. чл. 18, ал. 1 от Наказателния кодекс на Република България и на основание чл. 61, т. 2 вр. чл. 60, ал. 1 ЗИНЗС е определил първоначален режим на изтърпяване на наказанието "строг", като бъде настанена в затвор. Приложил е разпоредбата на чл. 457, ал. 5 НПК по отношение на времето на предварително задържане и това на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Софийският апелативен съд с оспореното определение по въззивно нчд № 653/2011 г. е потвърдил определението на първоинстанционния съд. Отговорил е на възражението, че квалификацията на деянието на осъдената съответства на приложения материален закон по Наказателния кодекс на Република България. Отговорил е на възражението за неправилна квалификация по Наказателния кодекс на Република България като е изложил съображения за неговата неоснователност. Мотивирал е липсата на процесуална възможност да се приложи чл. 457, ал. 4 НПК, тъй като определения с присъдата на осъдената срок на лишаване от свобода не е по-голям от предвидения по приложимия материален закон, съответстващ на установеното й поведение. Съдът е изложил и подробни съображения за неоснователност на доводите за неправилно определен режим на изпълнение, които настоящият състав изцяло споделя. Задължението за определяне на режима и вида на затворническото заведение произтича от нормата на чл. 457, ал. 3 НПК и се отнася за първоначалния режим, който законодателят е предвидил за случаите като конкретния в зависимост от размера на наказанието лишаване от свобода, което е 8 години. Приложението на чл. 59, ал. 1 ЗИНЗС е възможен при наличието на различни от конкретните по това дело обстоятелства. Законодателят не е предвидил възможност съда, който се произнася по въпросите във връзка с изпълнение на присъда в производство по глава тридесет и шеста от НПК, да съобразява решението си по въпроса за първоначалния режим и затворническото заведение за изтърпяване на наказанието с други обстоятелства, като поддържаните от осъдената във връзка с времето на изпълнение на присъдата в държавата, постановила съдебния акт. Доколкото по време на изтърпяване на наказанието след определяне на първоначалния режим са налице основания за промяна това е въпрос, който може да бъде решен като бъде заменен със следващия по-лек при наличието на предпоставките по чл. 66, ал. 1 ЗИНЗС по предложение от компетентната за това съгласно чл. 68, ал. 1 ЗИНЗС комисия по изпълнение на наказанията. Определението не противоречи на Конвенцията за трансфер на осъдени лица и конкретно на чл. 11, т. 1. От съдържанието на посочената разпоредба следва, че е недопустимо утежняването на наказателно-правния статут на осъденото лице, но в случаите на прилагане на процедурата по преобразуване на наказанието, което не е еднозначно с определяне на първоначален режим в процедурата по чл. 457, ал. 3 НПК. Предвид изложеното за липса на поддържаното нарушение на закона искането на осъдената следва да бъде оставено без уважение, поради което Върховният касационен съд, второ наказателно отделение