Решение № 7372 от 3.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3027/2009 г.

Решение № 7372 от 3.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3027/2009 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Верка Милушева Стоянова /починала в хода на процеса/, Христо Иванов Христов, Милотин Иванов Христов, Методи Георгиев Христов, Стойна Георгиева Вълчанова, Николай Русев Найденов, Венетка Николаева Орлова и Маргарита Николаева Русева, подадена чрез упълномощен адв. Минков против решение № 937 от 29.12.2008 г., постановено от Административен съд - София - град, II отделение, 36 състав, по адм. д. № 2534/2008 г. С жалбата се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според жалбоподателите решението е неправилно, защото съдът не е възприел заключението на вещо лице Чапанов, в което е вписано, че спорните асфалтови пътеки и тревни площи са неподдържани и изгубили своите функции. Касаторите твърдят, че съдът погрешно е тълкувал чл. 10б от ЗСПЗЗ относно незаконността на строежите в земеделските зами, подлежащи на възстановяване на бившите собственици, както и, че не е изяснено достатъчно състоянието и годността на горепосочените пътеки и тревни площи. Молят Върховния административен съд да отмени обжалваното решение и да уважи жалбата им против процесната заповед. Ответникът - кметът на Столична община, район "Слатина" не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за отхвърляне на касационната жалба, защото от заключенията на двете съдебно-технически експертизи се установява, че частта от имота с площ 762 кв. м. се заема от тревни площи, оформени в карета и асфалтови настилки, които по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ са "строежи". В разпоредбата на § 1в, ал. 1 и ал. 2 от ДР на ППЗСПЗЗ са изброени строителни дейности и съоръжения, които не позволяват възстановяване на собствеността върху земеделските земи и осъществените благоустройствени мероприятия са едни от тях. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима - подадена от надлежни страни в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 937 от 29.12.2008 г. е отхвърлена жалбата на Верка Милушева Стоянова, Христо Иванов Христов, Милотин Иванов Христов, Методи Георгиев в Христов, Стойна Георгиева Вълчанова, Николай Русев Найденов, Венетка Николаева Орлова и Маргарита Николаева Русева срещу заповед № РД-09-65/27.02.2007 г. на кмета на СО - район "Слатина", в която е одобрено решение по протокол № 2/23.03.2007 г., /т. 5/ на РЕСУТ при район "Слатина" по преписка № АГ-94-М-8/31.01.2007 г. За да достигне до този резултат Административен съд - София-град е приел, че спорна пред него е само частта с площ 762 кв. м. от поземлен имот № 5302 "А", к. л. 482 и 483, м. "Чешмата", оцветена със зелен цвят на скицата на вещото лице, защото в останалата част решението е влязло в сила. Първоинстанционният съд се е позовал на изслушана съдебно-техническа експертиза на вещо лице инж. Т. Дачева и е установил, че процесната площ не е свободна от застрояване, тъй като върху тази част е изпълнена асфалтова настилка и налично озеленяване, които представляват мероприятия, препятстващи възстановяването в реални граници на имота по смисъла на чл. 10б от ЗСПЗЗ във връзка с § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е правилно и при постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, изискващи отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото застроената площ на процесния имот е правилно определена, в съответствие с изискванията на чл. 11, ал. 3 и ал. 4 от ППЗСПЗЗ. При постановяване на атакуваното решението са съобразени указанията на Върховния административен съд, четвърто отделение, дадени с решение № 4181/9.04.2008 г. по адм. дело № 12162/2007 г. В касационната жалба се твърди, че съдът неправилно не се е съобразил с констатациите на съдебно-техническата експертиза, изготвена от в. л. Чапанов. Решаващият съдебен състав счита, че не е налице нарушение, защото горепосочената експертиза не е приета като доказателство по адм. д. № 2534/2008 г. и вместо нея е изслушана нова СТЕ, изработена от в. л. Т. Дачева, която е приета без оспорване от страните по делото. Ако жалбоподателите са искали приемането и на експертизата на в. л. Чапанов е следвало да направят съответното искане за призоваване и на този експерт за потвърждаване на депозираната експертиза при първоначалното разглеждане на делото, което обаче не е направено. Следва да се има предвид, че констатацията на в. л. Чапанов, че асфалтовите и тревните площи не са ползвани и са изоставени е неотносима към настоящия правен спор, защото е без правно значение поддържането на осъщественото на място мероприятие. Относно възражението на касаторите за незаконност на описаните по-горе асфалтови пътеки и тревни площи, които по тяхно твърдение били изградени без строителни книжа, първоинстанционният съд е изложил обосновано становище, че в процедурата по реда на чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ не се обсъждат въпроси, свързани със законността на строежите и спазване на нормативните изисквания при изграждането им, които следва да се разгледат от съответната Общинска служба по земеделие при постановяване на решение за възстановяване на собствеността в производство по чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ. По отношение оплакването на касационните жалбоподатели, че не било изяснено достатъчно състоянието и годността на горепосочените пътеки и тревни площи, настоящият съдебен състав намира също за неоснователно, защото при приемане на СТЕ в съдебно заседание, проведено на 27.10.2008 г., процесуалните представители на страните са заявили, че нямат въпроси към вещо лице Т. Дачева, не са поставили допълнителна задача на експерта, не са оспорили заключението и на са поискали изслушване на тройна СТЕ. По възражението на касаторите за несъответствие на обжалваното решение с постановеното от Софийския градски съд решение № 79 от 2006 г. по адм. д. № 1369/2002 г., решаващият съдебен състав счита, че също е неоснователно. Жалбоподателите развиват тезата, че е налице сила на пресъдено нещо спрямо страните и за всички, защото двете производства имат един и същ предмет. Върховният административен съд не споделя това становище, защото по силата на чл. 177, ал. 1, изречение първо от АПК решението има действие за страните по делото, а в случая страните в двете съдебни производства са различни. Следва да се има предвид и обстоятелството, че двете административни дела имат различен предмет - в настоящото дело съдът се произнася по законосъобразността на заповед № РД-09-65/27.02.2007 г. на кмета на СО - район "Слатина", докато в адм. д. № 1369/2002 г. предмет на разглеждане е предходна заповед, издадена на 7.02.2001 г. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, което налага отхвърлянето й. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение