Решение № 11902 от 10.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8479/2016 г.

Решение № 11902 от 10.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8479/2016 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" С. при ЦУ на НАП, против Решение № 3311 от 14.05.2016 г. на Административен съд С.-град по адм. д. № 8206 по описа за 2015 г., с което по жалба на "Б. Т. Е." ЕООД със седалище и адрес за кореспонденция в гр. С., жк "Изток", бл. ...,, вх. ..., ап. ..., представлявано от управителя М. С. П., е отменен Ревизионен акт № Р-2221414003686-091-001/05.05.2015 г. на органи по приходите при ТД на НАП С., потвърден с Решение на ДД"ОДОП" С. при ЦУ на НАП, в частта му, с която е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер общо на 32 128,45 лв. и са начислени съответни лихви за данъчните периоди м. 11.2013 г., м. 12.2013 г. и м. 01.2014 г. по фактури, издадени от "Б. С." ЕООД. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно, като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в: неправилно приемане от страна на първоинстанционния съд, че ревизиращите не са посочили конкретния предмет на доставките и основанието случаят да попада в приложното поле на Приложение 2 към глава 19а от ЗДДС, защото съгласно легалните определения по § 1, т. 32 от ДР на Закона за управление на отпадъците /ЗУО/ и § 1, т. 73 - 78 от ДР на ЗДДС предметът на доставките може да се определи като производствен отпадък и като отпадък от черни и цветни метали - тази квалификация предметът на доставките е получил и от вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза; игнориране на факти и доказателства, обосноваващи констатациите на РА - писмо на Регионалната инспекция по околна среда и води /РИОСВ/ В., експертното заключение и събраните гласни доказателства и необосновани фактически изводи, че в случая не са налице доставки на отпадъци; неправилно прилагане на материалния закон на основата на необоснованите фактически констатации. В касационната жалба се подчертава, че химическият състав на клинкера не е бил изследван, поради което вещото лице по съдебно-техническата експертиза само по принцип е дало заключение, че може да става дума засуровина за производство. Обстоятелството, че ревизираното дружество не е разполагало с разрешение по чл. 35 от Закона за управление на отпадъците означава, според касатора, че то не е имало право да преработва клинкера като суровина, което подкрепя фактическите изводи от мотивите на РА. Доставките с този предмет са обект на самоначисляване от страна на получателя - ревизираното дружество, което последното не е извършило, съответно - то няма право на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури. Като е приел обратното от фактическа и правна страна, административният съд е постановил незаконосъобразно решение. Иска се отмяна на съдебното решение, отхвърляне на жалбата против РА и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Б. Т. Е." ЕООД, оспорва жалбата по съображения за правилност на първоинстанционното решение в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: Пред първата инстанция, а и в ревизионното производство не е било спорно и е доказано, че предметът на доставките е получен от РЛ, като доставчикът е начислил ДДС по фактурите, а получателят е приспаднал данъчен кредит в процесния размер на главница. Установено е също, че стоката е получена по верига на доставчици "Е."ЕАД - "Херцог"ЕООД - "Б. С."ЕООД- ревизираното дружество. Спорът е бил относно начина на данъчно третиране на доставките с получател РЛ по ЗДДС - по общия ред, съгласно който данъчно-задължено лице за начисляване и внасяне на ДДС е доставчикът или при режим на самоначисляване - при който данъкът е дължим от получателя, на основание чл. 163в във връзка с Приложение 2, I, т. 5 ЗДДС. В резултат на това, спорно е било правото на РЛ на данъчен кредит по фактури, издадени от "Б. С." ЕООД, с предмет "клинкер" с получател ревизираното дружество. Органите по приходите са поддържали, поддържат и в касационната жалба, че приложим е режимът на самоначисляване, а получателят не е начислил ДДС с Протокол по чл. 117 ЗДДС, поради което и не е имал право на приспадане на ДДС в процесния размер. За да отмени РА в посочената част, първоинстанционният съд е приел, че с РА и събраните в административната преписка доказателства не е доказано, че предметът на доставката обуславя приложимост на режима на самоначисляване, поради което без основание на РЛ е отказано претендираното право на данъчен кредит, като в РА, дори не е посочено коя от хипотезите на част I, на Приложение 2 към глава 19а ЗДДС определя посочения данъчен режим на облагане. Съдебното решение е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Неубедителни и необосновани са решаващите мотиви на първоинстанционния съд, че не е ясно какви са били фактическите установявания на ревизиращите относно предмета на доставките, съответно не е ясно коя от хипотезите на Приложение 2 към глава 19а ЗДДС са приели като правно основание за прилагане на режима на самоначисляване. Пълният преглед на приложимите редакции на Приложение 2 за 2013 и 2014 г., направен от първоинстанционния съд, показва, че във всяка от тези редакции е предвиден обсъждания режим на облагане за "производствени отпадъци по Закона за управление на отпадъците" или за "отпадъци от черни и цветни метали". Констатацията в РА и в мотивите на потвърдилото го Решение на Директора на ДД"ОДОП", че предметът на доставките представлява отпадък на металургичното производство ясно посочва осъществяването на кои факти от хипотезата на материалната данъчна норма приходните органи са поддържали. Режимът на самоначисляване е изключение от общия режим на облагане по ДДС, при който данъчно-задълженото лице/ДЗЛ/ по облагаема доставка е доставчикът. Това означава, че в настоящия случай, тежест на органите по приходите е доказването на фактическите основания за прилагане на изключителния режим на облагане, при който ДЗЛ е получателят по доставката. Такова установяване в ревизионното производство е извършено чрез представеното в административната преписка - писмо изх. № 13.03.2015 г. на и. д. директор на Регионалната инспекция по околна среда и води /РИОСВ/ В.. Този документ е бил приет заедно с административната преписка в първото по делото заседание пред АССГ и не е бил оспорен от насрещната страна. Основателно в касационната жалба се поддържа, че от мотивите на първоинстанционния съдебен акт не е ясно въз основа на какви доказателства и в резултат на какви съображения първоинстанционният съд е направил извода, че предметът на процесните доставки не представлява отпадък. Съдът не е определил качеството на представения пред него удостоверителен документ - писмото на РИОСВ, нито е изложил мотиви относно доказателствената му сила, не е обсъдил заключението на техническата експертиза, нито като съдържание, нито с оглед на значението му за спора. Така съдът е извършил процесуални нарушения, които са съществени, защото ако не бяха допуснати, е възможно да се направят обратни на направените от него фактически изводи, което ще доведат и до друг резултат при прилагането на материалния данъчен закон. Дали предметът на фактурите може да се определи и като суровина за производство, освен като производствен отпадък, е без правно значение за определяне на приложимостта на чл. 163в вр. Приложение 2, I, т. 5 ЗДДС. Обстоятелството дали РЛ има разрешение за използване на отпадъци по чл. 35 от Закона за управление на отпадъците също не може да е решаващо доказателство за определяне на предмета на доставките, нито е относимо към предпоставките за ползване на данъчен кредит. Изложеното налага отмяна на първоинстанционното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. При новото разглеждане на делото АС ще следва да установи дали Регионалната инспекция по околна среда и води, в качеството й на контролен орган по ЗУО, има компетентност, съгласно този закон или друг нормативен акт да удостоверява удостоверените с процесното писмо обстоятелства, съответно какво качество на писмен документ има въпросното писмо и каква е доказателствената му сила. Едва след това съдът следва да се произнесе дали органите по приходите, чиято е тежестта да докажат изключителния режим на облагане, са доказали посочения по-горе факт с правно значение. В случай, че се установи, че е приложим режимът на самоначисляване, съдът следва да се произнесе и по правния въпрос за правото на данъчен кредит на получателя по реално осъществените доставки, третирани от страните по сделките като облагаеми при общ режим. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение