Решение № 11 от 2.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2817/2013 г.

Решение № 11 от 2.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2817/2013 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Тоноян Инесса, гражданка на Армения, против решение № 186 от 09.01.2013 г. по адм. дело № 11065/2012 г. на Административен съд - София-град, с което е отхвърлено оспорването против решение № 703 от 16.10.2012 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България. В жалбата поддържа оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Заявява, че съдът не е санкционирал нарушението допуснато от административния орган на разпоредбата на чл. 75, ал. 2 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), не е преценил обстоятелствата и фактите на конкретната бежанска история, а изложените съображения са формални. Иска отмяна на първоинстанционното решение. Ответникът - председателят на Държавна агенция за бежанците (ДАБ), не се представлява и не изразява становища. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, III отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение на Административен съд София-град е отхвърлена жалбата на Тоноян Инесса, гражданка на Армения, против решение № 703 от 16.10.2012 г. на председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 9 от ЗУБ е отказано предоставянето статут на бежанец и хуманитарен статут. За да отхвърли оспорването на административното решение, съдът е приел, че същото е издадено от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Първоинстанционният съд е намерил, за правилен изводът на административния орган за липсата на предпоставките за приложение на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. В процесния случай по отношение на чужденката липсват твърдения и конкретни данни, които да обосноват извод за основателен страх от преследване поради етническа принадлежност, раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. Не е била задържана и арестувана. Съдът е приел, че решението на административния орган е законосъобразно и по отношение на извода за липсата на основания за прилагане на хуманитарен статут спрямо чужденката по чл. 9 от ЗУБ. Отбелязал е, че в разглеждания случай, предвид разказаната бежанска история и справките за обстановката в страната на произход, приложени към делото, не се установява по безспорен начин същата да е била обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето й, не са установени намеси в личната сфера на лицето, вследствие на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт, което да даде основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Изложените факти относно криминалната дейност на бащата на Тоноян Инесса и желанието й да се сдобие с документи за работа не са предпоставки за предоставяне на закрила по ЗУБ, тъй като не се включват в обхвата на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Настоящата съдебна инстанция след проверка на доказателствата по делото, при съобразяване доводите на страните и с оглед нормите на вътрешното и международно право намира, че решението на Административен съд - София-град, е валидно, допустимо и правилно. Фактите по спора са правилно установени, а съответни на тях са и направените правни изводи. Неоснователни са изложените в касационната жалба твърдения, че съдът е изложил формални съображения и не е взел предвид фактите за личната история на молителката. В мотивите си съдът е съпоставил законовите предпоставки за предоставяне на закрила по ЗУБ с твърденията на жалбоподателката и изложените от нея факти. Видно от интервю с рег. № УП3425/09.08.2012 г. касаторката не е членувала в политически партии и организации, не е имала контакти с армия и полиция и не е имала проблеми с официалните арменски власти. На 25 юли 2008 г. с автобус е напуснала легално Армения, а на 28 юли 2008 г. е влязла в Република България. Липсват данни за лично преследване на чужденката в родината и поради етническа принадлежност, раса, религия, социална група или убеждения. Не се твърди по делото чужденката да е била заплашена от смъртно наказание, изтезание, нечовешко или унизително отношение, лични заплахи срещу личността и поради наличие на международен конфликт в страната й по произход. Причините, които тя посочва в интервютата са свързана с криминалната дейност на баща й. Тези твърдения не са основания за предоставяне на хуманитарен статут и статут на бежанец, както правилно е приел съдът в обжалваното решение. Първоинстанционният съд задълбочено и пространно е изследвал обстоятелствата, касаещи основателността на претенцията на жалбоподателя, която следва да бъде отбелязано е трета по ред. В тази връзка, доколкото става въпрос за поредна последваща молба за закрила, то обекта на изследване за приложението на материалния закон се ограничава до наличието на въобще на нови обстоятелства, сочени от търсещия закрила, на второ място - съществеността на тези обстоятелства относно личното му положение или държавата на произход и на трето - преценката на тяхната основателност. При внимателна преценка на фактите правилно и обосновано съдът е приел, че тези обстоятелства не са налице, поради което оспорването на административния акт е неоснователно. В интервю с рег. № УП3425 от 09.08.2012 г. касаторката заявява като ново обстоятелство желанието й да работи и учи тук, но липсата на документи е пречка за това и поради тази причина, иска да й бъде даден хуманитарен статут. Тези факти са ирелевантни по отношение на търсената закрила по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, което следва да обоснове, че първоинстанционният съд не е допуснал сочените от касаторката нарушения на процесуалния и материален закон, а при внимателна преценка на фактите правилно е приел, че оспорваният административния акт е законосъобразен, а подадената срещу него жалба трябва да бъде отхвърлена като неоснователна. Неоснователно е и твърдението, че първоинстанционният съд не е събрал подробна информация за състоянието на сигурността в Армения. По делото е приложена актуална справка на Дирекция "Европейски въпроси, международна дейност и Европейски бежански фонд" при ДАБ с рег. № 2096/19.04.12 г. относно сигурността на страната по произход, в която е отразено, че Конституцията и законите на страната гарантират основните права и свободи на гражданите и тяхното равноправие пред закона. Липсват данни за груби нарушения на човешките права в Армения. По изложените съображения решението, предмет на касационната жалба, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд - трето отделениe