Решение № 1249 от 1.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9832/2020 г.

Решение № 1249 от 1.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9832/2020 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 76, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Образувано е по две касационни жалби. Касационният жалбоподател – "Медико-диагностична лаборатория - Русев" ЕООД – гр. Пловдив, представлявано от д-р В. Нацков, чрез процесуален представител адв. Ж. Димова, обжалва решение № 1060/22.06.2020 г., постановено по адм. дело № 188/2020 г. по описа на Административен съд – Пловдив, в частта, в която е отхвърлена жалбата по отношение наложената санкция по т. 1 от Заповед за налагане на санкции № РД-09-2369 от 12.12.2019 г., издадена от Директора на РЗОК – Варна. Наведени са бланкетни доводи за неправилност на първоинстанционното решение, в обжалваната част, като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, довело до неправилно приложение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното решение, в обжалваната част, и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени изцяло процесната заповед. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Касационният жалбоподател – директор на Районна здравноосигурителна каса – Варна, чрез процесуален представител гл. юрисконсулт П. Сотирова, обжалва първоинстанционното решение, в частта, в която е отменена Заповед за налагане на санкции № РД-09-2369 от 12.12.2019 г., издадена от Директора на РЗОК – Варна, в частта й по т. 2, т. 3 и т. 4, с която на "Медико-диагностична лаборатория - Русев" ЕООД – гр. Пловдив са наложени три санкции "финансова неустойка", всяка от които в размер на 50 лева, на основание чл. 404, ал. 1 от Националния рамков договор за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2018 г. (НРД за МД за 2018 г., отменен от 1.01.2020 г.). Развити са възражения за неправилно приложение на материалния закон, с оглед неизпълнение на задължението от диагностичната лаборатория за уведомяване на РЗОК – Варна в законоустановения срок за настъпили промени в декларация по чл. 117, т. 6 от НРД за МД за 2018 г., с което са нарушени изискванията на чл. 122, ал. 1 от НРД за МД за 2018 г. Иска се отмяна на първоинстанционното решение, в обжалваната част, като вместо него се постанови друго по съществото на спора, с което да се отхвърли оспорването срещу издадената заповед в цялост. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на жалбата на "Медико-диагностична лаборатория - Русев" ЕООД – гр. Пловдив, представлявано от д-р В. Нацков. Касационната жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса – Варна, прокурорът от ВАП намира за частично основателна. Развити са съображения за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, обуславящо отмяна на заповедта и връщане на преписката на административния орган, съобразно чл. 173, ал. 2 АПК. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими, като подадени в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страни с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за които решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледани по същество на основанията посочени в тях и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационните жалби са неоснователни. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Заповед за налагане на санкции № РД-09-2369 от 12.12.2019 г., издадена от Директора на РЗОК – Варна, с която на жалбоподателя са наложени 4 бр. санкции, всяка по 50 лв., за нарушения на НРД за МД 2018 г., както следва: по т. 1 е прието, че към датата на проверката в НМДД № 384/3.10.2019 г. на ЗОЛ с отразен код на изследване /10. 02 ядрено – магнитен резонанс, липсва подпис на пациент, удостоверяващ извършено образно изследване, с което са нарушени изискванията на чл. 219, ал. 1 НРД за МД 2018 г.; по т. 2, т. 3, и т. 4 е обективирана констатация, че липсва уведомление на хартиен носител или по електронен път от управителя на ЛЗ за промяна в обстоятелствата по т. 3 от декларация по чл. 117, т. 6 от НРД за МД за 2018 г., в която е посочено, че изпълнителят на медицинска помощ разполага с изискуемото оборудване, съгласно приложение 10 А, а на съответните три дати /29.05.2018 г., 12.11.2018 г., 14.08.2019 г. / рентгеновата уредба не работила, с което са нарушение изискванията на чл. 122, ал. 1 НРД за МД 2018 г. След анализ на нормите на чл. 395, ал. 4 от НРД за МД 2018 г., във вр. § 1, т. 4. 2. от ДР от НРД за МД 2018 г., първоинстанционният съд приема, че изброяването на хипотезите на "маловажен случай" е изчерпателно, което изключва възможността за разширително тълкуване. Доколкото процесното неизпълнение на задължение по административния договор не е предвидено в хипотезите по § 1, т. 4. 2. от ДР на НРД за МД 2018 г., възраженията на жалбоподателя срещу т. 1 от заповедта за налагане на санкции са отхвърлени като неоснователни. По отношение на т. 2, т. 3 и т. 4 от процесната заповед за налагане на санкции, първоинстанционният съд приема наличието на неяснота в описанието на нарушенията, която приравнява на липса на мотиви. Изложени са съображения, че от представените от страна на РЗОК – Варна доказателства е невъзможно да се установи дали е налице неизпълнение на задължението за уведомяване или изначално невярно деклариране, при което административният съд приема за несъставомерни нарушенията, респ. нарушението. Върховният административен съд – шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалваната заповед за налагане на санкции, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Неоснователна е касационната жалба на "Медико-диагностична лаборатория - Русев" ЕООД – гр. Пловдив, в частта, в която е отхвърлена жалбата по отношение на т. 1 от заповедта за налагане на санкции. Обоснован е изводът, съобразно който е прието за доказано процесното неизпълнение на задължение от касатора, разписано в чл. 218, ал. 1 от НРД за МД 2018 г., във вр. с т. 7 от Приложение № 2 А относно вписване датата, на която пациентът с подписа си удостоверява, че е взет биологичен материал или е извършено образно изследване. Тълкуването от първоинстанционния съд на нормата на чл. 395, ал. 4 от НРД за МД 2018 г., във вр. § 1, т. 4. 2. от ДР от НРД за МД 2018 г. е при правилно приложение на закона. Административният съд законосъобразно приема, че настоящата хипотеза не е относима към нито един от нормативно установените фактически състави на "маловажен случай". Наложената санкция по т. 1 от заповедта е законосъобразно определена, с оглед поредността на нарушението, в минимално предвидения размер от 50 лева. Неоснователна е касационната жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса – Варна срещу първоинстанционното решение, в частта, в която са отменени т. 2, т. 3 и т. 4 от заповедта за налагане на санкции. Анализът на съдържанието на заповедта, която следва да бъде разглеждана във връзка с Протокол № РД-13-831/28.10.2019 г., отразяващ констатациите от извършената проверка, на основание и във връзка с който е издадена, налага извод, че описанието на трите "нарушения" действително съдържа неяснота, която не позволява да се определи в какво се състоят отделните нарушения и каква следва да бъде точната им правна квалификация. В т. ІV. 3. от Протокола за извършена проверка от 28.10.2019 г. е посочено, че рентгенова скопично – графична уредба за извършване на рентгенологични изследвания от група 1, група 2, група 3 и група 4 – специализирани изследвания от основния пакет "Образна диагностика" е налична, но нефункционираща. Горното е потвърдено и от упълномощения представител на изпълнителя на медицинска помощ, присъствал на проверката. В същия Протокол за извършена проверка от 28.10.2019 г. в повдигнат черен шрифт е обективирана констатация, съобразно която за периода месец май 2018 г. до месец октомври 2019 г., липсват обективни данни за наличие на функционираща апаратура за извършване на рентгенологични изследвания от група 1, група 2, група 3 и група 4 – специализирани изследвания, включени в основния пакет по специалност "Образна диагностика", предмет на сключения договор с НЗОК. Във връзка с горното, от проверяващите е посочено, че следва да се приложи разпоредбата на чл. 99, ал. 1, т. 3 от НРД за МД 2018 г. - едностранно прекратяване на договора без предизвестие, тъй като изпълнителят не отговаря на условията за извършване на съответната дейност, установени в нормативен акт или НРД. Отделно от това е констатирано въз основа на направена справка, че последното рентгеново изследване е извършено на 5.09.2017 г., т. е. далеч още преди първата констатация и преди проверката. Предвид изложеното, първоинстанционният съд обосновано приема наличието на неяснота по отношение на вменените три нарушения за липсва на уведомление на хартиен носител или по електронен път от управителя на ЛЗ за промяна в обстоятелствата по т. 3 от декларация по чл. 117, т. 6 от НРД за МД за 2018 г., при положение че апаратурата не е работела през целия цитиран период. Касационната инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, формирани при осъществения съдебен контрол, обосноваващи материална незаконосъобразност на оспорения административен акт. Първоинстанционният съд извършва правилна преценката досежно недоказаност на относимите юридически факти, изложени като мотиви по т. 2, т. 3 и т. 4 от заповедта за налагане на санкции. Същите не се субсумират към хипотезата на нормата на чл. 122, ал. 1, във вр. с чл. 117 – чл. 121 от НРД за МД 2018 г., възприета като правно основание за нейното издаване. Направените от първоинстанционния съд изводи кореспондират със събраните по делото доказателства, чиято съвкупна преценка обуславя крайния извод за наличието на основания по смисъла на чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК, поради което правилно първоинстанционният съд е отменил процесната заповед по т. 2, т. 3 и т. 4. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, своевременно заявената от ответника по касация "Медико-диагностична лаборатория - Русев" ЕООД – гр. Пловдив, акцесорна претенция за присъждане на съдебни разноски, се явява основателна. Съдебните разноски, дължими от бюджета на органа издател на отменения акт – Районна здравноосигурителна каса – Варна, следва да бъдат определени, съобразно представените доказателства за реалното им извършване и представения списък по чл. 80 ГПК, във вр. чл. 144 АПК, както следва: държавна такса за касационното производство в размер на 200 лева и възнаграждение за един адвокат в размер на 400 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд – шесто отделение,