Решение № 16511 от 11.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2625/2013 г.

Решение № 16511 от 11.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2625/2013 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Варданян Бурастан, гражданка на Армения, против решение № 309 от 14.01.2013 г. по адм. дело № 10957/2012 г. на Административен съд - София-град, с което е отхвърлено оспорването против решение № 699 от 16.10.2012 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България. В жалбата поддържа оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че съдът не е преценил обстоятелствата и фактите на конкретната бежанска история и е изложил формални съображения. Иска отмяна на първоинстанционното решение. Ответникът - председателят на Държавна агенция за бежанците (ДАБ), представляван в съдебно заседание от юрисконсулт Славова, оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Сочи, че съдът е обсъдил всички събрани в хода на съдебното производство доказателства, мотивирано се е произнесъл по възраженията и правилно е приложил материалния закон. Правилни са изводите на съда, че не са налице материалните предпоставки на чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) за предоставяне на статут на бежанец и на хуманитарен статут на чужденеца. Касаторката не е напуснала поради опасност от изтезание, страх за живота си, поради нечовешко или унизително отнасяне, смъртно наказание или други тежки посегателства. Липсват доказателства за наличие на основателен страх от преследване, не е била малтретирана и ако се върне в Армения, не би имала проблеми с посегателства върху нея. Изяснено е, че към настоящия момент обстановката в Армения е спокойна и стабилна. Върховният административен съд, III отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение на Административен съд София-град е отхвърлена жалбата на Варданян Бурастан, гражданка на Армения, против решение № 699 от 16.10.2012 г. на председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 9 от ЗУБ е отказано предоставянето статут на бежанец и хуманитарен статут. За да отхвърли оспорването на административното решение, съдът е приел, че същото е издадено от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Съдът е намерил за обоснован изводът на административния орган за липсата на предпоставките за приложение на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, тъй като в процесния случай по отношение на чужденката не са налице конкретни данни и доказателства, които да обосноват извод за основателен страх от преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение и същевременно да са нови обстоятелства от съществено значение за личното й положение или относно държавата й на произход - Армения с оглед факта, че предмет на разглеждане пред ДАБ е трета молба за закрила, представляваща и последваща такава по смисъла на § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби на ЗУБ. По отношение на извода за липсата на основания за прилагане на хуманитарен статут спрямо чужденката по чл. 9 от ЗУБ съдът е приел, че решението на административния орган е законосъобразно и в тази част. Безспорно е установено, че касаторката не е била принудена да напусне страната на произход поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, нито е застрашена от такива посегателства при завръщането си в Армения. Съдът е отбелязал, че в разглеждания случай, предвид разказаната бежанска история и справките за обстановката в страната на произход, приложени към делото, не се установява по безспорен начин същата да е бил обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето й, не са установени намеси в личната сфера на лицето, вследствие на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт, което да даде основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Първоинстанционният съд е приел, че по отношение на арменската гражданка не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на закрила по ЗУБ, тъй като кандидатката основава молбата си на причини от семейно-битов характер, които не се включват в обхвата на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Настоящата съдебна инстанция след проверка на доказателствата по делото, при съобразяване доводите на страните и с оглед нормите на вътрешното и международно право намира, че решението на Административен съд - София-град, е валидно, допустимо и правилно. Фактите по спора са правилно установени, а съответни на тях са и направените правни изводи. Видно от бежанската история касаторката не е имала проблеми с полиция и власти, не е членувала в политически партии и е напуснала страната на произход легално. Липсват данни за лично преследване на чужденката в родината и поради етническа принадлежност, раса, религия, социална група или убеждения. Дори не се твърди по делото чужденката да е била заплашена от смъртно наказание, изтезание, нечовешко или унизително отношение, лични заплахи срещу личността и поради наличие на международен конфликт в страната й по произход. Причините, които тя посочва в интервютата са свързана с криминалното минало на бившия й съпруг, липсата на жилище и работа в страната на произход. Тези факти са ирелевантни по отношение на търсената закрила по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Всичко това обосновава липсата на основания за предоставяне на хуманитарен статут и статут на бежанец, както правилно е приел съдът в обжалваното решение. Съдът задълбочено и пространно е изследвал обстоятелствата, касаещи основателността на претенцията на жалбоподателя, която следва да бъде отбелязано е трета по ред. В тази връзка, доколкото става въпрос за поредна последваща молба за закрила, то обекта на изследване за приложението на материалния закон се ограничава до наличието на въобще на нови обстоятелства, сочени от търсещия закрила, на второ място - съществеността на тези обстоятелства относно личното му положение или държавата на произход и на трето - преценката на тяхната основателност. При внимателна преценка на фактите правилно и обосновано съдът е приел, че и трите обстоятелства не са налице, поради което оспорването на административния акт е неоснователно. В интервю с рег. № УП3426 от 11.07.2012 г. касаторката заявява, че няма нищо ново от предишното производство, което следва да обоснове, че първоинстанционният съд не е допуснал сочените от касатора нарушения на процесуалния и материален закон, а при внимателна преценка на фактите е приел, че оспорването на административния акт е неоснователно респ., че същия е законосъобразен. Неоснователно е и твърдението, че първоинстанционният съд не е събрал подробна информация за състоянието на сигурността в Армения. В решението се съдържат мотиви относно сигурността на страната по произход. Съдът се е позовал и на данни от справки с вх. № 2096 от 19.04.2012 г. и 01-6370 от 30.11.2012 г. на Дирекция "Международна дейност и Европейски бежански фонд". В тях е отразено, че Конституцията и законите на страната гарантират основните права и свободи на гражданите и тяхното равноправие пред закона. Няма данни за груби нарушения на човешките права в Армения. По изложените съображения решението, предмет на касационната жалба, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд - трето отделение,