Решение № 17 от 3.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9485/2010 г.

Решение № 17 от 3.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9485/2010 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С Решение № 78 от 10.06.2010 г., постановено по административно дело № 62/2010 г., Ловешкият административен съд е: 1) отменил решение № 4/2.03.2010 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - Ловеч, с което е оставена без уважение жалбата на Николай Трифонов Николов, ЕГН 4902163028, от гр. Ловеч, ж. к. "Изгрев", бл. 412, вх. Б, ет. 5, ап. 10, и потвърдените с него разпореждания № 0-10-999-07-00009396/18.01.2010 г. и № 0-10-999-07-00009395/18.01.2010 г., издадени от Ръководител по изплащане на обезщетенията и помощите, с които е отказано на Николов отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност; 2) разпоредил връщане на делото като преписка на административния орган РУСО - Ловеч, за ново произнасяне, при спазване на указанията на съда по тълкуване и прилагане на закона. Съдебното решение е атакувано с касационна жалба от Директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Ловеч. Наведените от касатора доводи за неправилност на съдебния акт са относими към касационното отменително основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК - нарушение на материалния закон. Иска се отмяна на решението на Административен съд - Русе и постановяване на ново, с което да се остави в сила Решение № 4/2.03.2010 г. на Директора на ТП на НОИ - РУСО - Ловеч. Ответникът Николай Трифонов Николов от гр. Ловеч депозира писмено възражение, с което оспорва касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение, а решението на Административен съд - Ловеч да се потвърди. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като извърши служебно проверка на основание чл. 218, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс и въз основа на фактите, установени от Административен съд - Ловеч, съгласно чл. 220 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. След като провери решението и по реда на чл. 218, ал. 1 от АПК, ВАС, VI-то отделение, намира касационната жалба за основателна. Атакуваният с нея съдебен акт страда от твърдяния от касатора порок. Въз основа на събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е установил от фактическа страна, че служебното правоотношение на Николай Трифонов Николов като директор на Областна дирекция "Земеделие" - Ловеч е прекратено от Министъра на земеделието и храните на 13.11.2009 г., считано от същата дата, поради съкращаване на длъжността, а преди това с друга заповед от 23.10.2009 г., връчена на 26.10.2009 г., е бил временно отстранен от служба до приключване на дисциплинарно производство срещу него. Пред РУСО - Ловеч Николов е представил два болнични листа за общо заболяване за периодите 5.11.2009 г. - 19.11.2009 г. вкл. и 20.11.2009 г. - 4.12.2009 г. вкл. - общо за 30 календарни дни. С две разпореждания от 18.01.2009 г. на ръководител по изплащането на помощите и обезщетенията при РУСО - Ловеч на Николов е отказано отпускане на парично обезщетение и по двата болнични листа, а с решение от 2.03.2010 г. директорът на ТП на НОИ - РУСО - Ловеч е оставил без уважение жалбата по административен ред срещу тези разпореждания и ги е потвърдил. За да уважи жалбата на Николай Трифонов Николов, с която е бил сезиран, първоинстанционният съд е приел, че постановените актове от директора на РУСО - Ловеч и от ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при РУСО - Ловеч са издадени в противоречие с материалноправните разпоредби на КСО, регламентиращи отпускането на парични обезщетения за общо заболяване. Не са споделени изводите на административните органи, че Николов не е осигурен за риска общо заболяване към началото на временната неработоспособност, поради което не попада в кръга на осигурените лица, имащи право на парично обезщетение за временна неработоспособност. Обоснована е тезата, че са налице предпоставките на чл. 42, ал. 2 от КСО за отпускане на парично обезщетение на Николов по представените два болнични листа, защото временната му неработоспособност е настъпила до два месеца от прекратяване на осигуряването, и е в размер на 30 календарни дни (т. е. по-малко от 75 работни дни), като Николов не е получил пенсия или обезщетение за оставане без работа. Формулираният от решаващия съдебен състав на Административен съд - Ловеч правен извод за приложимост на чл. 42, ал. 2 от КСО е неправилен и има за последица постановяването на неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК решение. Съгласно цитираната разпоредба от КСО, за да възникне право на парично обезщетение за временна неработоспособност, трябва последната да е настъпила до 2 месеца от прекратяване на трудовия договор (респ. служебното правоотношение) или осигуряването. Прекратяването на служебното правоотношение с Николов е настъпило на 13.11.2009 г.