Решение № 5544 от 18.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16384/2011 г.

Решение № 5544 от 18.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16384/2011 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 1847 от 9.11.2011 г., постановено по адм. д. № 1902/11 г. Пловдивският административен съд, VIII-ми състав, е отменил Решение № 1135 от 27.06.2011 г., издадено от Началника на Митница-Пловдив, с което "Садат" - ООД - гр. Пловдив, е задължено да доплати по ЕАД № 10BG003000Н0100493 от 05.07.2010 г. сумата от 593,27 лв., представляваща ДДС, ведно със законната лихва върху тази сума. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Нели Петкова Игнатова в качеството й на процесуален представител на началника на Митница-Пловдив. В същата се правят оплаквания, че решението на Пловдивския административен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Пловдивския административен съд и вместо него да постанови друго такова по същество на спора, с което да потвърди Решение № 1135 от 27.06.2011 г., издадено от Началника на Митница-Пловдив. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответното по касационната жалба дружество "Садат" - ООД - гр. Пловдив чрез своя процесуален представител взема становище, че решението на Пловдивския административен съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Заинтересуваната страна - директор на ТД на НАП - гр. Пловдив не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е основателна и следва да бъде уважена. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С решението си Пловдивският административен съд е отменил Решение № 1135 от 27.06.2011 г., издадено от Началника на Митница-Пловдив, с което "Садат" - ООД - гр. Пловдив, е задължено да доплати по ЕАД № 10BG003000Н0100493 от 05.07.2010 г. сумата от 593,27 лв., представляваща ДДС, ведно със законната лихва върху тази сума. Съдът е описал подробно фактическата обстановка по издаването на обжалвания митнически акт, както и основанията на митническия орган за определяне на митническата облагаема стойност на основание чл. 30, § 2, б. "б" от Регламент 2913/92 г. и вместо декларираната от вносителя стойност от 2 930,65 лв. следва да бъде определена стойност от 5 897,00 лв., като върху разликата бъдат определени допълнителни задължения за ДДС в размер на 593,27 лв. ведно с лихви за забава. Съдът е приел, че издалият решението орган е "митнически орган" по смисъла на § 1, т. 9 от ДР на ЗМ, поради което следва да се приеме, че обжалваното решение е издадено от компетентен орган. Административният съд е изложил мотиви, че обжалваният акт е постановен при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, но от изложеното по-скоро могат да бъдат направени изводи за допуснато нарушение на материалния закон. На база на тълкуване на разпоредби от ЗМ и Регламент № 2913/92 г., определящи механизмите на определяне на митническата облагаема стойност решаващият съд е направил извод, че не са налице основания за определяне на митническата облагаема стойност по реда на чл. 29 от Регламент № 2913/92 г. и като е сторил това, митническият орган е постановил едно незаконосъобразно решение. Решението на Пловдивския административен съд е правилно като краен резултат. Основното оплакване, което се посочва в касационната жалба, е за неправилно приложение на материалния закон, но от изложеното може да бъде направен извод, че се излагат и оплаквания за необоснованост. Навеждат се доводи, че въз основа на извършена допълнителна проверка от митническия орган правилно е прието, че представените с ЕАД доказателства не са достатъчни, за да бъде определена митническата облагаема стойност при условията на чл. 29 от Регламент № 2913/92 г., поради което и при липса на данни за идентични стоки облагаемата стойност е определена на база на сходни стоки, установени в базата данни на Агенция "Митници", а именно ЕАД № 10BG002008Н0001244/15.05.2010 г. на МБ - Шумен. Направените оплаквания са неоснователни. По делото няма спор от фактическа страна и същата правилно е възприета от съда. Няма спор и относно тълкуването на материалния закон и по-специално относно методите и предпоставките за определяне на митническата облагаема стойност на внасяните стоки. Спорният въпрос между страните се свежда до това, дали представените от вносителя доказателства са достатъчни за определяне на митническата облагаема стойност при условията на чл. 29 от Регламент № 2913/92 г., каквато теза се поддържа от дружеството - вносител, или същата следва да бъде определена по изключенията, уредени в чл. 32 и 33 от същия регламент, каквато теза се поддържа от митническия орган. Даденият от административния съд отговор на спорния въпрос е логически обоснован на фактите по делото и се споделя от настоящата инстанция. Представените от вносителя многобройни писмени доказателства, в това число: изходящата митническа декларация от износителя, платежни документи, справка-декларация по ЗДДС за съответния период, установяват, че реалната митническа стойност на стоката по ЕАД № 10BG003000Н0100493 от 05.07.2010 г. действително е 1 498,42 евро, или 2 930,65 лв., колкото е вписано в декларацията. Съгласно правилата за разпределяне на доказателствената тежест /чл. 170, ал. 1 от АПК/ в тежест на митническата администрация е да докаже наличието на фактическите и правните основания, за издаване на акта. В конкретния случай в обжалваното решение се посочва, че при извършената справка в базата данни на Агенция "Митници" не е установен внос на идентични стоки, но е установен внос на сходни такива, като се прави позоваване на ЕАД № 10BG002008Н0001244/15.05.2010 г. на МБ - Шумен. Последното е представено като доказателство по делото в съдебно заседание на 18.10.2011 г. /л. 105 и сл. от делото/, и от него е видно, че описаната в т. 1 стока - "торби за опаковка" е с тарифен номер, различен от стоката, предмет на процесното ЕАД. В мотивите на обжалвания митнически акт не е извършен анализ на стоките, предмет на двете ЕАД, както и липсват констатации, които да обосноват сходство между стоките, предмет на внос, което да послужи и като основание за определяне на митническата облагаема стойност на стоката, предмет на внос по ЕАД № 10BG003000Н0100493 от 05.07.2010 г. Липсата на мотиви в тази насока съставлява съществено процесуално нарушение, тъй като лишава съда от възможността да провери правилността на обжалвания административен акт. Допуснатото нарушение е от такова естество, че само по себе си е достатъчно за отмяна на процесното решение на началника на Митница Пловдив, без спорът да бъде разглеждан по същество. Изложените в касационната жалба доводи, че изводите на митническия орган са изградени на база на анализ на специализирано звено - отдел "Тарифна политика" при Митница-Пловдив, които разполага с висококвалифицирани специалисти, притежаващи нужните знания да определят облагаемата стойност не само по процесната ЕАД, а по всеки извършен внос на Митница Пловдив, не може да бъде споделен. Извършваните анализи от митническите служители на съответното звено може да се ползват за нуждите на администрацията, но те не са с обвързваща съда доказателствена сила, поради което не може да се презумира, че те априори винаги са достоверни. При установена с писмени доказателства договорна и платена стойност на внесената стока и при липса на доказателства за определяне на нова митническа стойност, първоинстанционният съд правилно е приел, че митническият орган незаконосъобразно е преминал към определяне на облагаемата стойност по методите, определени в чл. 36 и сл. от ЗМ, съответно чл. 30 и 31 от Регламент № 2913/92 г., което и обосновава необходимостта от отмяна на обжалваното митническо решение. В този смисъл вече е налице и формирана съдебна практика - решение № 4666 от 30.03.2012 г. на Върховния административен съд, осмо отделение, постановено по адм. д. № 12689/2011 г. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че решението на Административен съд гр. Пловдив не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,