Решение № 788 от 23.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4284/2014 г.

Решение № 788 от 23.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4284/2014 г., III о., докладчик съдията Жанета Петрова Вълчо Петров Вълчев е подал касационна жалба срещу решението от 6.02.2014 г. по адм. дело № 10940/2013 г. по описа на Административния съд - София град, с което е била отхвърлена подадената от него жалба срещу уведомително писмо № 02-080-6500/4133 от 2.10.2011 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2010 г. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с отмяна на оспорения административен акт в частта, в която е постановен отказ за подпомагане. Изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" е поискал отхвърлянето на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направеното касационно оплакване, намира, че жалбата е неоснователна. Административният съд е установил, че Вълчо Петров Вълчев подал до Държавен фонд "Земеделие" общо заявление за плащания на площ с уникален идентификационен номер № 08/200510/42583 за финансово подпомагане по схемите и мерките за директни разплащания за кампания 2010 г. С уведомително писмо № 02-080-6500/4133 от 2.10.2011 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" бил направен отказ за оторизирането на субсидия от 7151,34 лева по Схемата за единно плащане на площ и на субсидия от 420,33 лева - по Схемите за национални доплащания на площ. Уведомителното писмо било получено от земеделския производител на 28.10.2011 г. В него било указано, че подлежи на обжалване в 14-дневен срок при министъра на земеделието и храните. Вълчо Вълчев не обжалвал административния акт в указания срок. Земеделският производител изготвил жалба до министъра на земеделието и храните на 22.08.2012 г., но освен, че нямало данни за регистрирането й в деловодната система на Министерството на земеделието и храните, тя била подадена извън срока за обжалване. Жалбата на Вълчо Вълчев, въз основа на която било образувано производството по делото, била подадена на 10.04.2013 г. с искане за обявяването на отказа за отпускането на субсидия по уведомително писмо № 02-080-6500/4133 от 2.10.2011 г. за нищожен. Тъй като нищожността на административните актове може да се оспорва без ограничение във времето, административният съд извършил проверка само на действителността на отказа по уведомителното писмо. Съдът приел, че актът е издаден от компетентен орган, който не е допуснал нарушения на формата, на административнопроизводствените правила и на материалния закон, водещи до нищожност. На основание чл. 58 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 на Комисията за определяне подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета относно кръстосано спазване, модулация и интегрираната система за администриране и контрол по схемите за директно подпомагане на земеделски производители, подпомагането, поискано от Вълчо Вълчев по Схемата за единно плащане на площ, било отказано в цялост. Административният орган установил недопустима за подпомагане площ в размер на 9,6 хектара или 32,55 % от заявената площ. Поради наличието на недопустима за подпомагане площ бил постановен отказ и за част от субсидията в размер на 420, 33 лева по Схемата за национални доплащания на площ. Според мотивите на административния съд, дори изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" незаконосъобразно да е намалил размера на поисканите субсидии, нарушението не води до нищожност на административния акт. Поради това подадената от Вълчо Вълчев жалба била отхвърлена като неоснователна. Касационната инстанция намира, че решението не противоречи на материалния закон. Съгласно чл. 149, ал. 1 АПК административните актове могат да се оспорят в 14-дневен срок от съобщаването им. Вълчо Вълчев не е подал жалба срещу постановения частичен отказ за изплащане на субсидии по уведомително писмо № 02-080-6500/4133 от 2.10.2011 г. в законоустановения 14-дневен срок от съобщаването му, поради което отказът на административния орган е влязъл в сила. Дори да се приеме, че срокът за обжалване се удължава с два месеца, тъй като в писмото не е указана възможността за обжалването му пред съда, той пак не е бил спазен. Затова на разположение на земеделския производител е била единствено възможността да оспори акта като нищожен. Приема се, че нищожният акт не влиза в сила, поради което нищожността на административните актове може да бъде оспорена безсрочно (чл. 149, ал. 5 АПК). В тези случаи обаче съдът извършва проверка само относно валидността на акта. Както вярно е посочил първоинстанционният съд, дори и да бъдат констатирани нарушения на закона от страна на административния орган, оспорването бива отхвърлено, ако нарушенията не са с такава тежест, че да водят до нищожност на административния акт. В разглеждания случай съдът не е установил нарушения, които опорочават акта до степен на нищожност. Грешките на органа при определяне на допустимия слой за подпомагане и оттам, на размера на отпуснатата субсидия по заявлението на земеделския производител, дори да са били допуснати, обосновават незаконосъобразност, но не и невалидност на административния акт. Постановеното в този смисъл решение на административния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд