Решение № 7095 от 13.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8650/2018 г.

ВАСVI отделение13.05.2019 г.докладчик т Георги Георгиев

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3535 от 28.05.2018 г., постановено по адм. дело № 1858/2018 г. Административен съд С.-град. ОСЪЖДА Н. Г. от [населено място], [жк], [жилищен адрес] да заплати на ТП на НОИ С.-град разноски в размер на 100 лева. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 7095 от 13.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8650/2018 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. Г., от [населено място], подадена чрез адв. Т. П., срещу решение № 3535 от 28.05.2018 г., постановено по адм. дело № 1858/2018 г. Административен съд С.-град, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 2153-21-8/15.01.2018 г. на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ - С.-град и потвърденото с него разпореждане №[номер]/91/21.11.2017 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване, и е осъден да заплати 350 лева разноски по делото. Поддържат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Претендира разноски за двете инстанции. Ответникът по делото – директорът на ТП на НОИ – С.-град, с писмено становище оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес, по същество за неоснователна. Предмет на съдебното производство пред Административния съд С.-град е решение № 2153-21-8/15.01.2018 г. на директора на ТП на НОИ – С.-град, с което е потвърдено разпореждане №[номер]/91/21.11.2017 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване, обективиращо отказ да бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Георгиев, тъй като лицето не отговаря на условията на чл. 69, ал. 2 и ал. 10, чл. 69 б, ал. 1 КСО, във вр. с 49 и § 50 от ПЗР на ЗИДКСО, по подадено от него заявление вх. № 2113-21-7780 от 15.09.2017 г. При последвалото административно оспорване пред по-горестоящия орган, директорът на ТП на НОИ – С.-град, е потвърдил разпореждането с мотиви, че оспорващият няма право на лична пенсия при условията на чл. 69, ал. 2 КСО, тъй като не отговаря на останалите изискуеми предпоставки, а именно: сбор от осигурителен стаж и възраст 100 по чл. 69 б, ал. 1 КСО и общ осигурителен стаж 27 години, от които две трети действително изслужени като държавен служител по посочените в чл. 69, ал. 2 КСО закони. Възприето е, че обучението на Георгиев в СМУ "Ф. Е. Д." – гр. П., за периода от 15.08.1975 г. до 10.08.1979 г., не следва да бъде зачетено за осигурителен стаж. С обжалваното решение Административният съд С.-град е отхвърлил жалбата като неоснователна, след като е обосновал извод за издаване на оспорения административен акт от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и точно прилагане на относимите материалноправни разпоредби. След като е подложил на преценка събраните по делото доказателства, съдът е приел, че периодът от 15.08.1975 г. до 02.11.1978 г., на която дата лицето е навършило пълнолетие, не може да бъде зачетен за трудов стаж на валидно правно основание. През спорния период на обучение в средното милиционерско училище е била в сила разпоредбата на чл. 81, ал. 1 от ППЗП (ДВ, бр. 102 от 1967 г.), съгласно която за трудов стаж от ІІІ категория се е зачитало времето, прекарано в редовна военна служба или трудова повинност. На завършилите курса на милиционерските училища се е признавала отбита редовна военна служба, но времето на обучение не е било приравнено на трудов стаж. Едва с изменението, обн. в ДВ, бр. 76 от 1996 г., времето на обучение на курсанти и школници след навършване на пълнолетие е приравнено на трудов стаж до размера на наборната служба. Така постановеното решение е правилно. Съгласно чл. 69, ал. 2 КСО, държавните служители за Закона за Министерство на вътрешните работи, Закона за специалните разузнавателни средства и по Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, държавните служители по чл. 11 от Закона за пощенските услуги, държавните служители, осъществяващи дейността по охрана на съдебната власт по чл. 391 от Закона за съдебната власт, придобиват право на пенсия при навършване на 52 години и 10 месеца и при 27 години общ осигурителен стаж, от който две трети действително изслужени, като държавни служители по посочените закони, по Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" и като военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. В параграф 50 от ПЗР на ЗИДКСО (ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.), е предвидена възможност лицата по чл. 69 КСО, които до 31.12.2015 г. имат необходимия осигурителен стаж за придобиване право на пенсия, да се пенсионират независимо от възрастта им до 31.12.2018 г. От цитираните разпоредби следва изводът, че право на пенсия за осигурителен стаж и възраст имат, независимо от възраст, лицата които до 31.12.2015 г. имат общо 27 години общ осигурителен стаж, от който две трети действително изслужен, като държавни служители по посочените в чл. 69, ал. 2 от КСО закони. Разпоредбата на чл. 44, ал. 1 и ал. 2 НПОС посочва, че за осигурителен стаж от трета категория се признава времето на наборна военна служба и времето на обучение на курсанти и школници след навършване на пълнолетие до размера на наборната служба за съответния род войски, съгласно действащото законодателство, независимо кога са положени. За този стаж се дължат осигурителни вноски от републиканския бюджет. Когато по време на обучението се промени срокът на наборната военна служба, за осигурителен стаж се зачита определеният срок към датата на започване на обучението, а за ненавършилите пълнолетие – към датата на навършване на пълнолетието им. Безспорно е установено, че на Н. Г., съгласно представените по пенсионната преписка документи, е зачетен осигурителен стаж от първа категория труд 15 години и 5 дни и осигурителен стаж от трета категория – 11 години, 9 месеца и 9 дни, при което е прието, че общият му осигурителен стаж до 31.12.2015 г. възлиза на 36 години, 9 месеца и 17 дни. С. от възрастта и осигурителния стаж – 93 години и 8 месеца. Събрани са надлежни доказателства, установяващи периодите на обучение в средното милиционерско училище, за които се претендира признаване на осигурителен стаж. Правният спор се отнася до зачитането на стажа на Георгиев в периода на обучението му в СМУ "Ф. Е. Д."-гр. П. от 15.08.1975 г. до 10.08.1979 г. като осигурителен и по-специално дали същият следва да бъде зачетен като осигурителен стаж за целия период на обучение, считано от или за времето след 02.11.1978 г. /датата на навършване на пълнолетието му/ до завършване на училището – 10.08.1979 г. Поддържа се становище, че от 15.08.1975 г., времето когато е започнал обучението си, като школник в средното специално училище на обучаващия се следва да се счита за отбиващ редовна военна служба и независимо, че до 02.11.1978 г. е бил непълнолетен, времето следва да се зачете за трудов стаж и то от първа категория труд съгласно действащите през периода нормативни актове. В тази връзка касаторът смята, че съдът неправилно не е върнал делото като преписка на пенсионния орган за ново произнасяне. Съгласно разпоредбата на чл. 81, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (редакция – ДВ, бр. 102 от 1967 г.), в сила през спорния период, за трудов стаж от III категория се зачита времето, прекарано в редовна военна служба. Не е предвидена хипотеза на приравнен трудов стаж в случаите, когато по силата на изрични нормативни разпоредби редовната военна служба се счита за отбита. Редовна военна служба съгласно чл. 21 от действащия Закон за всеобщата военна служба в Народна република България (обн., Изв., бр. 13 от 14.02.1958 г.) е отбивана от всички български граждани, които в годината на набора са навършвали 18 години. Жалбоподателят Георгиев е навършил 18 години през 1978 г., когато е бил школник в средното милиционерско училище. Той е завършил курса на обучение в СМУ "Ф. Е. Д."- гр. П. на 10.08.1979 г., поради което на основание чл. 2, б. "б" от Указ № 117 от 31.07.1971 г. за откриване на сержантски (старшински) средни военни училища (обн., ДВ, бр. 63 от 10.08.1971 г., изм., бр. 67 от 26.08.1977 г., бр. 12 от 12.02.1988 г.) му е призната отбита редовна военна служба. Обучаващите се в сержантските (старшински) средни военни училища се намират на действителна военна служба и имат всички права и задължения на срочнослужещи в армията (чл. 3 от Указ № 117 от 31.07.1971 г.), но цитираната разпоредба на чл. 81, ал. 1 от ППЗП (ДВ, бр. 102 от 1967 г.) не е приравнявала времето на обучението им на трудов стаж. По отношение на редовната военна служба е въведено изискването, че същата се изпълнява при навършване на пълнолетие по аргумента на чл. 21 от ЗВВСНРБ (отм.);. От друга страна за целите на пенсионното производство за трудов стаж по силата на чл. 81 от ППЗП (отм.); се зачита времето прекарано в редовна военна служба, т. е периода от 18 годишна възраст, когато наборниците подлежат на повикване на редовна военна служба до момента на уволнението им. Нормата на чл. 81 от ППЗП (отм.); не предвижда зачитане като трудов стаж на периоди, приравнени на редовна военна служба. Това е сторено едва с изменението на разпоредбата на чл. 81 от ППЗП (отм.); с параграф 42 от Постановление на МС № 218 от 29.08.1996 г. (ДВ, бр. 76 от 1996 г.) във връзка с приетия Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България (ДВ, бр. 112 от 1995 г., в сила от 27.02.1996 г.) с който военната служба се разделя на кадрова и наборна. Разпоредбите на ППЗП (отм.); и на НПОС разграничават редовната военна служба, както и приравнените на редовната военна служба периоди и ясно обективират волята на законодателя, като осигурителен стаж при пенсиониране да се зачита само срокът на редовната военна служба от навършване на 18 годишна възраст. Претенциите на касатора времето на обучението му в СМУ "Ф. Е. Д."- гр. П. да бъде зачетено от първа категория труд са неоснователни. Времето на обучение в СМУ не би могло да бъде приравнено на полагането на труд при вредни и тежки условия, както и на действителна военна служба. След като безспорно дори редовната военна служба се зачита от трета категория труд /арг. чл. 81 ППЗП/, то при прилагане на аргумент на по-силното основание от трета категория е и времето на обучение в СМУ. Времето на редовна военна служба се зачита за стаж с оглед нормативно уредената липса на възможност през него лицата, които отбиват редовната си военна служба, да полагат труд. Приемайки, че времето на обучение в СМУ е стаж, съдът е аргументирал защо делото не следва да се връща като преписка на пенсионния орган: дори ако времето от 15.08.1975 до 02.11.1978 се зачете, лицето не придобива право на исканата пенсия поради неизпълнени предпоставки за нейното отпускане. Касационният жалбоподател няма право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69, ал. 2 КСО и § 50 от ПЗР на ЗИДКСО, тъй като не отговаря на предвидените кумулативни изисквания на закона, а именно: сбор от осигурителния стаж и възрастта – 100, както и общ осигурителен стаж 27 години, от които две трети действително изслужено време по посочените в чл. 69, ал. 2 КСО закони. Оспореният административен акт, с който е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 69, ал. 2 КСО, е издаден при спазване на материалния закон и като е отхвърлил подадената жалба, Административният съд С.-град е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания по чл. 209 АПК за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски в размер на 100 лева за юрисконсултско възнаграждение, определени на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,

Цитирани разпоредби

1