Решение № 3850 от 19.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13003/2012 г.

Решение № 3850 от 19.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13003/2012 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 233 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по жалба от Жеко Христов Янчев, гр. Хасково, срещу заповед № К-9319 от 17.08.2012 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 224, ал. 2, т. 2 и чл. 221, ал. 1, пр. второ от ЗМВР, във вр. с чл. 228, ал. 1, т. 3, пр. трето от Правилника за прилагане на ЗМВР (ППЗМВР) на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или в степен за срок от една година", в качеството му на разследващ полицай в РУ при отдел "Досъдебно производство" към ОД на МВР-Хасково, категория Г-III степен. Жалбоподателят твърди, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като от нея не става ясно времето, мястото и начина на извършване на нарушенията. Посочил е, че правното основание по чл. 221, ал. 1 от ЗМВР предвижда системност на нарушенията, които следва да са три или повече, което в конкретния случай липсва. Посочено е още, че в заповедта няма оценка на тежестта на нарушенията, вредните последици от тях, обстоятелствата, при които са извършени, както и формата на вината. Янчев твърди, че не му е известна издадена заповед за започване на дисциплинарното производство. Иска отмяна на заповедта и присъждане на разноски по делото. Ответникът - Министърът на вътрешните работи, чрез процесуален представител, оспорва жалбата и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, Пето отделение (ВАС), като взе предвид представените по делото доказателства, приема за установено следното: Жалбата е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна поради следното: В изпълнение на заповед № 320/20.02.2012 г. на директора на ОД на МВР - Хасково, от комисия в определен състав е осъществена проверка по получени данни с писмо № И-27/2012 г. на Окръжна прокуратура гр. Хасково за извършено дисциплинарно нарушение за резултатите, от която е изготвена мотивирана справка № 11054/14.05.2012 г., както и допълнителна такава с рег. № 11437/19.05.2012 г., със становище за налагане на дисциплинарно наказание на Янчев "недопускане до конкурс за израстване в категория или степен за срок от една година". Видно от справката, комисията е приела за установено следното: Досъдебно производство № 398/2011 г. по описа на РУП Харманли е образувано на 07.09.2011 г. с протокол за оглед на местопроизшествие. В хода на разследването не са установени данни за извършено престъпление и същото е изпратено на Окръжна прокуратура гр. Хасково с мнение за прекратяване на 03.01.2012 г., като срокът е изтекъл на 07.11.2011 г., т. е. два месеца по-късно. От друга страна е установено, че Янчев не е уведомил прокуратурата за започналото производство, с което е нарушил чл. 212, ал. 3 от НПК. По отношение на досъдебно производство № 321/2010 г. е констатирано, че същото е образувано на 09.07.2010 г. По него е била назначена експертиза за нарушаване на търговска марка, което заключение не е било готово в срока на досъдебното производство, за което същият е бил удължаван два пъти до 09.01.2011 г. С постановление от 17.01.2011 г. същото е било спряно и на 02.02.2011 г. е върнато на РУП Харманли за разкриване на извършителя на деянието или до възникване на необходимостта за извършване на допълнително процесуално следствени действия. От извършена вътрешна проверка на веществените доказателства по досъдебните производства в РУП Харманли е установено, че делото е спряно поради липса на заключение по назначена експертиза. Констатирано е, че експертизата е изпратена в РУП Харманли на 31.01.2011 г. с препоръчана пратка до разследващ полицай Жеко Янчев, който до 24.04.2012 г. е задържал получената експертиза и не е изпратил досъдебното производство в Районната прокуратура гр. Харманли с искане за възобновяване на производството. Въз основа на това е прието, че извършеното от жалбоподателя представлява дисциплинарно нарушение, довело до затрудняване на дейността на държавни органи по смисъла на чл. 228, ал. 1, т. 3, пр. трето от ППЗМВР, както и до извършване на действия, които неоправдано забавят наказателното производство - чл. 222, ал. 1, пр. второ от ЗМВР, за което се налага дисциплинарното наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или степен за срок от една до три години". Въз основа на констатациите в справката и по изложени мотиви, че поведението на жалбоподателя съставлява нарушение, довело до забавяне на наказателни производства и затрудняване на дейността на държавни органи, на основание горепосочените разпоредби на ЗМВР и ППЗМВР от Министъра на вътрешните работи е издадена обжалваната заповед от 17.08.2012 г. С оглед установеното от фактическа страна, съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган, в срока по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР. Според посочената разпоредба дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Справките, послужили за издаването на заповедта, съдържат достатъчно данни за нарушението и самоличността на извършителя, поради което съгласно чл. 223, ал. 1 от ППЗМВР, нарушението в случая се счита открито именно от момента на получаването й от органа, компетентен да наложи дисциплинарното наказание. Оспорената заповед като индивидуален административен акт е издадена от Министъра на вътрешните работи в рамките на предоставената му компетентност по чл. 228, т. 1 от ЗМВР. Спазена е писмената форма при издаването на заповедта, като изрично са посочени правните и фактическите основания за издаването й. Предвид разпоредбата на чл. 246 от ППЗМВР в обжалвания административен акт са посочени данни за времето, мястото и обстоятелствата, при които е извършено нарушението и доказателствата, въз основа на които същото е установено. С оглед на това неоснователни са възраженията на жалбоподателя за немотивираност на административния акт. От изложената фактическа обстановка и от доказателствата по делото е видно, че жалбоподателят е извършил нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 221, ал. 1, пр. второ от ЗМВР и чл. 228, ал. 1, т. 3, пр. трето от ППЗМВР. В системата на МВР служебната дисциплина изисква спазване на задълженията и правомерното им упражняване, като всяко тяхно нарушение може да доведе до нарушаване на служебната дисциплина. Обжалваната заповед е издадена в съответствие с приложимия материален закон. Административният орган е провел дисциплинарното производство в съответствие с изискванията на закона, не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. При разглеждане на делото ВАС приема, че изискването на чл. 229 от ЗМВР за изслушване или приемане на писмени обяснения от служителя от дисциплинарно наказващия орган, е спазено, тъй като същият се е запознал с всички възражения на наказания. Писмените обяснения и възражения на Янчев са обяснения по смисъла на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР и са дадени пред комисията, извършваща дисциплинарното разследване, във връзка с вменените нарушения на служебната дисциплина, след запознаване на служителя с резултатите от проверката. Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че посоченото правно основание на чл. 222, ал. 1 от ЗМВР изисква "системност", което съгласно § 1, т. 7 от ДР на ЗМВР са три или повече нарушения, извършени в продължение на една година. Изрично в заповедта министърът е посочил, че е нарушена разпоредбата на чл. 222, ал. 1, пр. второ от ЗМВР, според която дисциплинарно нарушение е "или извършването на действия, които неоправдано забавят наказателното производство". От събраните по преписката данни е установено, че Янчев е извършил действия, с които е забавил досъдебни производства, за които правилно министърът е посочил разпоредбата на закона, а не както е прието от жалбоподателя, че нарушенията са извършени в условията на системност. Неоснователни са доводите в жалбата, че при постановяване на заповедта не е взето предвид тежестта на извършените нарушения и вредните последици от тях, поради което неправилно е определен и вида на наложеното наказание, т. е. твърди се нарушение на чл. 229, ал. 2 от ЗМВР. Посочената разпоредба е спазена. В случая по несъмнен начин по делото е установено, че държавният служител е извършил нарушение на чл. 221, ал. 1, пр. второ от ЗМВР и чл. 228, ал. 1, т. 3, пр. трето от ППЗМВР, което е достатъчно основание за налагане на дисциплинарното наказание. При определяне на наказанието са взети предвид тежестта на нарушенията и настъпилите от тях последици, обстоятелствата, при които са извършени и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. Такава преценка е извършена, което изрично е посочено в заповедта, като дисциплинарнонаказващият орган е наложил минималния срок на дисциплинарното наказание, а именно за срок от една година. Изложеният от жалбоподателя довод за допуснато съществено нарушение на административнопроцесуалните правила, изразило се в неиздаване на заповед за започване на дисциплинарно производство е неоснователен. Действително, нарочна заповед за образуване на дисциплинарно производство от страна на министъра на вътрешните работи не е издавана. Издадена е заповед от директора на ОД на МВР Хасково за извършване на проверка по получени данни за извършено дисциплинарно нарушение. Съгласно чл. 238а от ППЗМВР "При наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 227, ал. 1, т. 1 от ЗМВР или по чл. 225-229 дисциплинарното производство може да започне и без издаване на заповед. В този случай дисциплинарното производство започва с първото действие за установяване на нарушението". Вмененото на Янчев нарушение е от посочената категория - по чл. 228 от ППЗМВР. Това позволява да не се издава заповед за образуване на дисциплинарното производство, а то започва по силата на законовата норма, с първото действие за установяване на нарушението. Независимо от това Янчев се е запознал на 06.03.2012 г. със заповедта на директора, както и с всички последващи справки и предложения за налагане на наказание. Предвид събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства, необорени от жалбоподателя пред дисциплинарно наказващия орган и в рамките на проведеното съдебно производство, съдът намира, че вменените нарушения на служебната дисциплина, обосновават законосъобразното приложение на разпоредбата на чл. 222, ал. 1, пр. второ от ЗМВР и на чл. 228, ал. 1, т. 3, пр. трето от ППЗМВР. Противно на твърденият в жалбата, дисциплинарно наказващият орган е издал мотивирана заповед, съдържаща точно посочване на приетите за установени фактически обстоятелства, по отношение на които е приложил съответстващите им правни основания за налагане на наказанието. Събрани са по съответния ред достатъчно доказателства, установяващи нарушенията, за което е наложено процесното наказание. Предвид изложеното, жалбата се явява неоснователна и следва да се отхвърли. По делото е направено искане от процесуалния представител на Министерството на вътрешните работи за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по делото. С оглед правните изводи и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, Жеко Христов Янчев следва да заплати на Министерството на вътрешните работи сумата от 150.00 (сто и петдесет) лева разноски по делото. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, ВАС, състав на Пето отделение