Решение № 4340 от 28.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6840/2010 г.

Решение № 4340 от 28.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6840/2010 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Недялко Георгиев Петков от гр. София против Решение № 89/20.04.2010 г., постановено по преписка № 279/2009 г., на Комисията за защита от дискриминация (КЗД), с което е прието за установено по отношение на жалбоподателя и Таньо Стойчев Стойчев, че директорът на ПГТЕ "Хенри Форд", Таньо Стойчев Стойчев не е извършил акт на дискриминация по признак "лично положение" и е оставена без уважение жалбата му с вх. № 44-00-3586/19.11.2009 г. Твърди се, че оспореното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, необосновано и постановено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Ответникът, Комисията за защита от дискриминация, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Заинтересованата страна - директорът на ПГТЕ "Хенри Форд", Таньо Стойчев, редовно призован, не се явява и представлява. От процесуалния му представител е ангажирано становище в писмени бележки за неоснователност на жалбата. Като доказателства по делото са приложени представените с административната преписка и жалбата писмени доказателства. След като прецени събраните по делото доказателства, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, седмо отделение, приема за установено следното: Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред административния орган е образувано по жалба с вх. № 44-00-3586/19.11.2009 г. на Недялко Георгиев Петков от гр. София, с оплаквания за дискриминация на основание признак "лично положение" от страна на директора на ПГТЕ "Хенри Форд" гр. София, изразяваща се в това, че след възстановяването му от съда на работа, му е предложена единствено длъжността "пазач на общежитие", не му е разрешено ползването на платен годишен отпуск за периода на незаконното уволнение и в последствие му е отказана процедура по пенсиониране. За да постанови решението си КЗД е приела, че предписанията на ТЕЛК, с които като противопоказни условия на труд са посочени - тежък физически труд, простудни фактори, нощен труд, пренапрежение на гръбначния стълб, отказът на директора Стойчев да го възстанови на заеманата преди уволнението длъжност не е акт на дискриминация, а обосновано и единствено възможно решение предвид здравословното състояние на жалбоподателя - с определена 92 % трайно намалена работоспособност, като предложението да заеме длъжността "пазач на общежитие" - единствената подходяща за него, е законосъобразно. Изложени са мотиви, че след отказа на Петков да заеме предложената му длъжност, трудовото му правоотношение е прекратено, на основание чл. 325, т. 9 от КТ, считано от 25.01.2008 г. и същият не отговаря на законовите изисквания за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, както и на тези за ранно пенсиониране по реда § 5, ал. 1 от ПЗР на КСО и за изплащане на обезщетение от шест брутни заплати по чл. 222, ал. 3 от КТ. Административният орган е счел, позовавайки се на трайната практика на ВКС, че правото на платен годишен отпуск е последица от работа по трудово правоотношение, като периода от уволнението до неговата отмяна по съдебен ред, макар и да е признат за трудов стаж, за него не възниква право на платен годишен отпуск. По отношение на оплаквания за периода от 1994 г. до 2007 г., Комисията не е разгледала същите, предвид изтеклата давност - чл. 52, ал. 1 от ЗЗДискр. КЗД е постановила оспореното решение, с което е установила по отношение на Недялко Георгиев Петков и Таньо Стойчев Стойчев, че директорът на ПГТЕ "Хенри Форд", Таньо Стойчев Стойчев не е извършил акт на дискриминация по признак "лично положение" и е оставила без уважение жалбата с вх. № 44-00-3586/19.11.2009 г. Компетентността на КЗД е уредена в разпоредбата на чл. 47 от ЗЗДискр., където са регламентирани правомощията, с които разполага при решаването на визираните в същия текст въпроси, в качеството й на независим специализиран държавен орган, осигуряващ предотвратяване на дискриминация, защита от дискриминация и равенство на възможностите. Фактическата обстановка е правилно изяснена от административния орган и се споделя от настоящия състав на Върховния административен съд. В нормите на ал. 2 и ал. 3 на чл. 4 от ЗЗДискр. се съдържа определение на понятията "пряка дискриминация" и "непряка дискриминация", като и в двата случая санкционираният от закона вредоносен резултат се изразява в поставянето на отделни лица или категория лица в по-неблагоприятно положение от други при сравними сходни белези. Законът за защита от дискриминация цели установяване и санкциониране на всяко поставяне в неравностойно положение според признаците, изброени в разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. За да е налице проява на дискриминация по смисъла на ЗЗДискр., е необходимо да са осъществени всички елементи от фактическия състав на приложимата специална правна норма, както от обективна, така и от субективна страна. Неправомерният диференциран подход към дадено лице или определен кръг лица трябва да е обвързан от признак по чл. 4 от ЗЗДискр. В този смисъл не е достатъчно да се установи по-неблагоприятно третиране на определени лица в конкретен случай, а е необходимо да се докаже още, че това третиране е извършено по някой от признаците, очертани в чл. 4 от ЗЗДискр., като следва да е налице и пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение и причината за него, която при всички случаи следва да се изразява в признак по цитирания чл. 4 от закона. Съгласно разпоредбата на чл. 9 от ЗЗДискр., в производство за защита от дискриминация, след като страната, която твърди, че е жертва на дискриминация, докаже факти, от които може да се направи извод, че е налице дискриминация, ответната страна трябва да докаже, че правото на равно третиране не е нарушено. В случая в тежест на жалбоподателя е да докаже факти, от които може да се направи извод, че равното третиране е нарушено. В съответствие със задълженията си сезирания държавен орган е осигурил пълно и всестранно разкриване на обстоятелствата в образуваното пред него производство, след което е постановил решение си. По изложените съображения, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, счита обжалваното решение на КЗД за законосъобразно, като издадено от компетентния административен орган, в кръга на правомощията му, в предвидената от закона форма и постановено при спазване на процесуалните правила и релевантните материалноправни норми и при липса на основания за отмяната му. При този изход на спора в полза на КЗД следва да бъдат присъдени и направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 150,00 лева юрисконсултско възнаграждение. Разноски следва да бъдат присъдени и в полза на заинтересованата страна в размер на 200,00 лева адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,